4 причини, поради които лоши неща се случват на добри хора

Една от най-объркващите и обезкуражаващи ситуации, в която може да се намериш, е, когато твой близък човек, за когото знаеш, че ходи с Бог, е сполетян от нещастие или дори смърт. Въпросите, резултат от вродения ни копнеж за справедливост, могат да заглушат дори децибелите на болката в нашите сърца. Рационализиране на случилото се извън мъдростта и комфорта на Божието Слово почти никога не е от полза, често води до повече въпроси, отколкото отговори, и рядко премахва скръбта от душите ни.

От друга страна, Словото на Бог, което е Светлина и Живот, не само може да ни открие истината, но е в състояние да ни съживи чрез своята изцерителна благодат, ако му позволим. Въпреки че на различни места в Библията са споменати отделни причини за това лоши неща да се случват на добри хора, най-систематизираната класификация ни е представена от доктор Лука в 13-та глава от евангелието, носещо неговото име.

Първата такава причина е религиозното преследване. Подобно на ирационалната омраза, която подтикна Каин да убие Авел, окултизмът и фалшивите религии винаги ще се стремят да умъртвяват тези, които се покланят на Живия Бог.

„В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.“ (Лука 13:1-3)

Добрата новина е, че колкото повече този религиозен дух се опитва да утеснява Църквата, толкова повече тя ще расте в брой и в сила! Този дух уби Йоан Кръстител и без да осъзнава отвори пътя за служението на Исус. Убийството на Яков, брата на апостол Йоан, доведе до гонение и разпръскване на християните на места, които имаха нужда от Евангелието! Смъртта на Стефан подготви новорождението на Савел, който се превърна в апостол Павел.

Втората причина може да бъде открита в следващите два стиха на същата глава:

„Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим? Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.“ (Лука 13:4-5)

Падението на Адам доведе до освобождаването на проклятие, което продължава да действа на тази земя и да причинява трагедии в животите на неизброими множества от хора.

Намираме третата причина в притчата за безплодното смокиново дърво.

„Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?  А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.“  (Лука 13:6-9)

Очевидно е, че дървото не принасяше плод поради нехайното отношение на човека, който беше отговорен за него. НЕБРЕЖНОСТТА отваря вратата за проклятието и е виновна за кръвта на много хора в почти всяка област на човешкото съществуване – нехайство на родители, на инженери, лекари, механици, шофьори, военнослужещи…
Причината книгите Притчи и Еклесиаст да говорят толкова за прилежност и усърдие е не в това да лансират някакво морално превъзходство, а да ограничат ефекта на проклятието, работещо в този свят.

Четвъртата причина се състои в директна демонична или сатанинска  атака. Пример за това намираме в историята на жената, вързана от духа на немощ.

„И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога. А началникът на синагогата, като негодуваше задето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден. Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява? А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.“ (Лука 13:10-17)

Книгата на Йов е класическия пример за такава сатанинска интервенция.

Голяма част от служението на Исус се състоеше в освобождаване и изцеление на пленените от дявола (Деяния 10:38).

Слава на Бог, че Той не ни е оставил да бъдем жертва на обстоятелствата и на сатана! Ние знаем тактиките на нашия противник (2 Коринтиани 2:11). Щитът на вярата ни може да угаси всяка огнена стрела на нечестивия (Ефесяни 6:16)! Дадена ни е власт над цялата сила на врага (Лука 10:19)! Дори и да изгубим живота си в битката за Царството, нашата небесна награда само ще нарасне!