7 урока от разрушението на Ерусалим през 70-та година

1. Дори и в периода от време, започнал с възкресението на Господ Исус Христос и наричан от множество хора „диспенция на благодатта“, Бог продължава да съди както индивиди, така и нации. Това е истина, противна на някои от доктрините, популярни сред привържениците на „хипер-благодатта“. От друга страна, разрушаването на храма в Ерусалим не е и това, което много претеристи твърдят, а именно – второто идване на Исус и установяването на царството Му.

2. В отклонението си от Божията истина една нация може да стигне до точка, от която няма завръщане.

3. Съдът е базиран на това колко светлина е отхвърлена. Израел (по-точно остатъкът от някога славното царство) беше НАЙ-РЕЛИГИОЗНАТА НАЦИЯ В СВЕТА по онова време. Евреите бяха пазителите на Закона и писанията на пророците, но те не ходеха в светлината на Божието откровение.

4. Наличието на хиляди християни в града не предотврати негово разрушение. Съществува погрешно вярване (базирано на едностранчиво разглеждане на ходатайствената молитва на Авраам за Содом), че ако има дори само няколко праведника в един покварен град, това ще го предпази от разрушение. Едно такова твърдение не е задължително да бъде истина.

5. Следвайки дадените близо 40 години по-рано предупреждения на Господ Исус, множества християни напускат Ерусалим преди финалната обсада. Бог никога не ни оставя без свидетелство или предупреждение.

6. Бог не се наслаждаваше на разрушението; Неговото желание бе да събере Израел под крилете Си (Лука 13:34-35).

7. По подобие на употребата на прекомерна сила от страна на Вавилон при разрушаването на Първия храм (нещо, за което Вавилон беше осъден от Бог, въпреки че в онзи момент беше използван от Него да коригира бунтовния Израел), римляните също не показаха никаква милост. Някои християнски историци спекулират, че римските легионери, опустошили Ерусалим, са били разквартирувани в подножието на вулкана Везувий, където и са намерили смъртта си, когато той изригва през 79 година.