„95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ е текст, окачен от немския богослов Мартин Лутер в двора на църквата във Витенберг на 31 октомври 1517 г. Това действие полага началото на дискусия за ролята на Римокатолическата църква в епитимията (извънредно задължение, което се налага от духовник във връзка с извършени грехове от вярващите), ролята на папите и практиката на продажба на индулгенции (пълно или частично освобождаване от църковните наказания, наложени за извършването на даден грях).

Лутер пише своите тезиси, след като получава прозрение относно значението на стиха „праведният чрез вяра ще живее“ (Рим. 1:17). След дългодишни опити сам чрез свои дела да заслужи Божието благоволение и след разбиране, че пътят за спасение, който Римокатолическата църква предлагала по онова време (своето собствено посредничество и индулгенциите), бил в противоречие с Библейските истини, именно чрез четене и размишление върху Писанията, Лутер получава откровение, че спасението може да бъде получено само като безплатен дар от Бога поради заслугите на Божия Син, който понася греховете на човечеството на кръста. За миг Лутер осъзнава, че неговите грехове са простени в мига, в който той полага вярата си върху завършеното дело на Христос на кръста. Товарът на греха, вината и срама пада от плещите му и радост, отвъд този свят, изпълва сърцето му. Лутер най-после придобива най-съкровеното желание на сърцето си – възстановена връзка с Бога. Поради прошката на греховете му Лутер придобива непоклатима увереност, че щом завърши земния си път, той ще прекара вечността в непрекъснато общение с Бога на Небето, не поради своите собствени заслуги, а заради заслугите на Божия Агнец, Господ Исус Христос.

Публикуването на тезисите на Лутер е посрещнато с бурна реакция от страна на Римокатолическата църква. От една страна, тя разчитала на средствата, които получавала от индулгенциите, за да изгради базиликата „Свети Петър“, а от друга – защото чрез тях Лутер поставя под съмнение авторитета на папата и неговите свещеници като намесници на Бога на земята и пътя за спасение, предлаган от тогавашната църковната догма.

Публикуването на тезисите съвпада с откриването на Гутенберг, печатното слово, което прави възможно масовото им разпространение. Скоро тезисите, отпечатани в хиляди екземпляри, се разпространяват из цяла Германия. Откриването на печатното слово също така е от изключително значение именно в контекста на делото на Лутер, който издига авторитета на Библията като боговдъхновено слово над авторитета на църковната догма и над този на папата и неговите кардинали. Библията, която дотогава съществувала в превод само на латински език и била четена и тълкувана само от свещениците и то строго според постулатите на църковната догма, се превежда на немски език и се предоставя сред цялото население на Германия. Всеобщото просвещение относно истината за спасението, разкрита в Писанията, води до масово напускане на Римокатолическата църква и основаването на протестансткото движение в западна Европа, което отхвърля дотогавашния неоспорим авторитет на папата и издига Библията като свой върховен авторитет и спасението, разкрито в нея, като най-скъпоценна истина, която трябва да достигне до всички хора по света, както повелява и Самият Христос (Марк 16:15).

В този ден, в който празнуваме бележитото дело на Лутер, предлагаме на вашето внимание 95 „тезиса“, съставени от Морис Венден, съдържащи основоплагащите истини, които сформират богословската позиция на Лутер и на неговите последователи в годините, последващи началото на Реформацията. Тези тезиси са валидни и днес за всеки човек, който иска да получи спасение, и за всеки, който се стреми да живее пълноценен християнски живот след спасението.

Праведност

1. Християнинът прави това, което е право, защото е християнин, а не за да стане такъв. Йоан 15:5.

2. Правда е равно на Исус. Нямаме правда, отделени от Него. Римл. 1:16-17.

3. Единственият начин за търсене на праведност е да търсим Исус. Римл. 4:4-5.

4. Християнството и спасението не се основават на това, което правите, а на Този, Когото познавате. Римл. 3:28

5. Неправенето на зло не означава, че вършите добро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри. Матей 23:27-28.

6. Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни. Матей 5:20.

7. Добрите ни дела нямат нищо общо с причината за спасението, както и лошите дела нямат нищо общо с причината за погубването ни. Римл. 3:20.

Грях

8. Всеки се ражда грешен (т.е. себелюбив), защото се ражда отделен от Бога. Пс. 58:3.

9. Бог не ни държи отговорни за това, че сме родени грешни. Ез. 18:20; Йоан 1:9.

10. Съгрешаваме, защото сме грешни. Не сме грешни, защото съгрешаваме. Римл. 7:14-17.

11. Грехът (единствено число) – живот далеч от Бога – води до грехове (множествено число), т.е. до вършене на лоши неща. 1Йоаново 3:4.

12. Всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях. Йоан 16:8-9.

Вяра

13. Най-добрата дефиниция на вярата е доверие. Доверието е разчитане на друга личност. Матей 15:21-28.

14. Познаването на Бога води до доверие в Него. Ако не Го познавате, няма да Му имате доверие. Ако Му нямате доверие, не Го познавате. 2Тимотей 1:12.

15. Вярата е плод на Духа, а не на човека. Тя не е нещо, над което работим, или което можем да изработим. Гал. 5:22.

16. Позитивното мислене не поражда истинска вяра, но вярата поражда позитивно мислене. Римл. 10:17.

Себепредаване

17. Себепредаването означава предаване на собственото „аз“, а не на греховете. Предаването на греховете е резултат от себепредаването и от търсенето на Бога. Римл. 10:3-4.

18. Усилията да се откажем от греховете си могат да ни попречат да се откажем от собственото „аз“. Римл. 9:31-32.

19. Никой не може да се саморазпъне или да стигне до себепредаване. Някой друг трябва да направи това за него. Гал. 2:20.

20. Ние сме контролирани или от Бога, или от Сатана. Единственото нещо, което можем да контролираме, е изборът кой да ни контролира. Римл. 6:16.

21. Себепредаването е предаване на правото на избор, но ние използваме правото си на избор да постигнем себепредаване. Отказваме се от избора да работим върху поведението; запазваме правото на избор да работим по въпроса за общуването. Фил. 2:13; Римл. 6:11.

22. Единственото съзнателно усилие в християнския живот е да се търси Бога. Спонтанните усилия за постигане на други неща ще са естествен резултат. Йоан 15:5; Фил. 4:13.

23. Духовно израстващите християни преживяват променливо себепредаване. Понякога разчитат на Бога, понякога на себе си. Лука 9:54; Матей 16:16-17, 22-23.

Преобразяване

24. Преобразяването е дело на Светия Дух, Който създава ново отношение към Бога и нова способност за опознаването Му. Йоан 3:3-8.

25. Преобразяването води до промяна на живота. Ез. 36:26-27.

26. Преобразяването и покаянието са продължителен процес, а не еднократно действие. Лука 9:23.

Покаяние

27. Покаянието е скръб за греха и отвръщане от него. То е дар. Следователно скръбта за греха е дар и изоставянето на греха също е дар. Деяния 5:31.

28. Ние не променяме живота си, за да отидем при Исус. Отиваме при Него такива, каквито сме, и Той променя живота ни. Йоан 6:37.

29. Бог ни дава покаяние, преди да ни даде прощение. Деяния 3:19.

30. Светската скръб е съжаление за това, че сме нарушили закона и са ни хванали. Християнската скръб е съжаление за това, че сме съкрушили сърцето на най-добрия ни Приятел и сме Го наранили. 2Кор. 7:10.

Прощение

31. Единственият познат грях, който не може да бъде простен, е този, за който не сме се покаяли и не сме поискали прощение. 1Йоаново 1:9.

32. Грешникът няма никаква полза от прощението, ако не го приеме. Пс. 86:5.

33. Божието прощение е неограничено, но нашето приемане на това прощение може да бъде ограничено. Матей 18:21-22.

34. Тези, на които е простено много, ще обичат много. Тези, които обичат много, ще се подчиняват много. Лука 7:41-43; Йоан 14:15.

35. Прощението е безплатно, но не и евтино. То струваше живота на Божия Син. Йоан 3:16.

Кръстът

36. Бог опрощава грешници, а не грехове, но Библията нарича това прощение на греховете. Исус умря, защото греховете не биха могли да бъдат простени. Исая 53:5-6, 8.

37. Христос умря за греховете ни според Писанието. 1Кор. 15:3.

38. Кръстът даде възможност на Бога да бъде справедлив и въпреки това да прощава. Римл. 3:23-26.

39. Христовата смърт бе необходима, за да бъдем опростени. Йоан 3:14-15.

40. Не можем да прибавим нищо към това, което Исус е направил на кръста, но Бог може да добави нещо много. Евр. 7:25; 9:11-12.

Увереност

41. Да останем с Исус е толкова важно, колкото и да отидем при Него. Йоан 15:4.

42. Увереността в спасението не се губи, ако всеки ден лично общуваме с Исус. 1Йоаново 5:11-12.

43. Християните трябва да знаят, че имат увереността в спасението днес. Йоан 6:47.

44. Библията проповядва „веднъж спасен – завинаги спасен“, стига да не преставате да бъдете спасени. Матей 24:12-13.

45. Не мирът идва от победата, а победата от мира. Йоан 8:11.

46. Причината, поради която продължаваме да съгрешаваме, е, че не вярваме, че ни е простено. Увереността води до победа. Несигурността води до поражение. 1Йоаново 3:2-3.

Общуване

47. Праведността чрез вяра е преживяване, а не само теория. Фил. 3:9-10.

48. Християнският живот на посвещение не е въпрос на предпочитание. Отношенията с Бога са основата на непреставащия християнски живот. Йоан 17:3.

49. Ако не отделяме време за Библията и за молитва, ще умрем духовно. Йоан 6:53.

50. Това, че четете Библията и се молите, съвсем не означава, че общувате с Бога. Но ако не го правите, няма да общувате. Йоан 5:39.

51. Основната цел на молитвата ни не е да получим отговор, а да опознаем Исус. Откр. 3:20; Йоан 17:3.

52. Основната цел на изучаването на Библията е не да получим информация, а да опознаем Исус. Откр. 3:20.

53. Нещата често се влошават, когато се молим, докато не се научим да търсим Исус заради самия Него, а не заради себе си. Йов.

54. Всеки, който поради поведението си се обезсърчава по отношение на връзката си с Бога, е законник. Римл. 7:14-24.

Послушание

55. Истинското послушание е дар от Бога (одеждата се дава даром!). Матей 22:11-14.

56. Истинското послушание е отвътре навън, а не отвън навътре. Матей 23:25-26.

57. Истинското послушание е естествено и спонтанно. То идва чрез отношение с Христос, основаващо се на вяра. Йоан 14:15.

58. Човек, който разчита на Божията сила, няма защо да прави неимоверни усилия да бъде послушен. Би трябвало да прави усилия да не прави усилия. 1Йоаново 3:6.

59. Послушание, което е само външно, е фалшиво. Матей 5:20.

60. Ако познаваме Бога (каквато привилегия имаме), ще имаме живот на постоянно послушание. 1Йоаново 2:3.

Законът

61. Всеки, който се  опитва да живее християнски живот, отделно от Христос, не е християнин. Той е законник независимо дали е консервативен или либерален вярващ. Гал. 3:1-3.

62. Нямаме сила за истинско спазване на закона. Синай няма смисъл без Голгота. Римл. 8:3.

63. Христос е краят на закона на правдата, но не и краят на закона. Римл. 10:4.

Делата

64. Добрите дела, вършени отделно от Христос, всъщност са лоши дела. Матей 7:22-23.

65. Целта на добрите дела не е да се спасим, а да прославим Бога. Матей 5:16.

66. Когато стане въпрос за истинска вяра и дела, не можете да имате едното без другото. Яков 2:17-18, 26.

Растеж

67. Вярата расте по качество, не по количество. Растежът е упованието ни в Бога. Лука 17:5-6.

68. Човек не израства, като се опитва да израства. Матей 6:27.

69. Християните стават по-силни, ако осъзнават слабостите си. Когато са слаби, тогава са силни. 2Кор. 12:9-10.

70. Всичко можем да постигнем чрез Христос, Който ни укрепва, а без Него не можем да направим нищо. Йоан 15:5.

Пребъдване

71. Сатана няма сила да накара уповаващите се на Бога да съгрешат, но тези, които разчитат на себе си, биват побеждавани лесно. 2Кор. 10:4-5.

72. Пребъдващото ежедневно общуване с Бога води до пребъдващо себепредаване, упование в Него, което е ежесекундно. Йоан 15:1-5.

73. Поглеждането към личното „аз“ винаги е точката на отделяне от Бога и нарушаване на ежесекундното упование в Него. Матей 14:28-30.

74. Бог никога няма да се отдели от нас. Ние обаче можем да изберем да се отделим от Бога. Римл. 8:35, 38-39.

Свидетелстване

75. Бог иска да свидетелстваме не защото това е добре за Него, а защото е добре за нас. Матей 11:29.

76. Желанието да свидетелстваме идва естествено за истинския християнин (макар че методите може да са различни). 2Кор. 4:13.

77. Най-щастливият човек на света е този, който най-много служи на другите. Най-нещастният е този, който най-много служи на себе си. Марк 8:35.

78. Християнското служене в духовния живот съответства на упражненията във физическия живот. Деяния 3:6-9.

79. Не можем да дадем на другите това, което самите ние не притежаваме. Марк 5:19; Йоан 3:11.

Изкушение

80. Същността на изкушението е въпросът дали да живеем отделени от Христос. Йоан 16:8-9.

81. Изкушението става грях, когато се съгласим с него в ума си. Матей 5:21-22, 28.

82. Исус бе изкушаван да върши добро със собствени сили. Същото важи и за нас. Матей 4:2-3.

83. Господ знае как да избавя благочестивите от изкушение, но не и нечестивите. 2Петрово 2:9.

84. Изкушенията се побеждават не по време на изкушаването, а много преди това. Евр. 4:16.

Победа

85. Победата не е нещо, което постигаме, а което получаваме. 1Кор. 15:57.

86. В християнската битка ние сме активни в борбата с вяра и пасивни в борбата с греховете. Еф. 6:10-18.

87. Истинската победа означава да победим стремежа си да победим. 2Лет. 20:15, 17.

Съвършенство

88. Съвършенството на характера не е наше дело, а Божие дело в самите нас. Евр. 13:20-21.

89. Съвършенството може да бъде опасна тема, ако насочваме вниманието към себе си и към собствените си дела. Гал. 3:3.

Исус

90. Исус бе като Адам преди грехопадението в смисъл, че имаше безгрешно естество – не бе роден отделен от Бога. По физическа и умствена сила и морално достойнство (устойчивост) Исус бе като Адам след грехопадението. Лука 1:35; Евр. 2:17-18.

91. Исус нямаше предимства пред нас в побеждаването на изкушенията. Евр. 4:15.

92. Исус победи изкушението по такъв начин, по какъвто и ние можем да го победим; чрез сила отгоре, а не чрез сила отвътре. Йоан 14:10.

93. Исус намираше греха за отвратителен. Докато се уповаваме на Бога, също можем да смятаме греха за отвратителен. Евр. 1:8-9.

94. Никога не можем да бъдем такива, какъвто бе Исус, но можем да правим това, което Исус правеше. Йоан 14:12.

95. Проблемът с греха е нарушената връзка между Бог и човек. Целта на спасението е да възстановим тази връзка.