До всички жени, които обмислят да направят аборт!

Искам да споделя личната си история, за да ви покажа, че винаги има надежда и изход, който обаче не е аборт.

Аз съм от жените, за които едно от най-съкровените, жадувани и бленувани неща е да има дете. Мисля, че едно от нещата, за които съм създадена, е именно това.

Така се случи, че на близо 40-годишна възраст забременях с трето дете. Тогава бях разпъната между света и малки, ситни крачици към Бога. Знаех, че абортът е грях (убийство на човек), но също така знаех, че животът ми е пълен хаос и че нямам никакви ресурси за отглеждане на дете. Аз не съм безотговорна и не исках детето ми да расте в хаос и лишения.

Не ме разбирайте погрешно, не съм искала да имаме пълен комфорт, но поне най-нужното за отглеждане на едно дете трябваше да имам, а нямах. Освен това вече имах двама синове, за които носех отговорност… И така, всичко сочеше само към едно – аборт! Опитах се да намеря варианти точно за това. Разкъсвах се между страха от Бога и страха да родя дете, което не мога да отгледам. В крайна сметка вариант за аборт не намерих и в един момент просто се оставих на течението. Казах си: „Да става каквото ще!“

Бях толкова притеснена, че започнах да сънувам кошмари – например, че съм родила детето, а нямам дрешки за изписването от болницата. В подобно състояние бях почти през цялото време. Не знаех, че Бог ме гледа. Не знаех, че вече се е погрижил и е промислил за мен и за бебето. Нищо не знаех… Не знаех колко много ме обича, обича и новия живот в мен…

Напук на всичко имах лека бременност и раждането не беше от най-тежките. След това започнаха чудесата…

Мога да напиша роман за тях, но ще се огранича с това да кажа, че вече повече от 11 години Бог излива изобилие и благословения върху нашия дом. Детето ми расте без абсолютно никакви лишения, здраво и щастливо и радва всички ни с любовта, която разпръсква, с усмивката, чара и цялата си прекрасност. И до ден-днешен не спирам да го прегръщам, да целувам сладкото му личице, да се оглеждам в красивите му очи, да се разтапям в прегръдката му, да се удивявам, че съм родила такова съкровище… Съкровище, което можеше да отлети от земята още преди да се е родило.

Благодаря на Бог за Неговия промисъл. До ден-днешен се опитвам да уловя и задържа безценните моменти на взаимна любов, вълшебните мигове, невероятните усещания. Бог ми подари уникално време с моя син, което ме обновява всеки ден, дава ми сили в нелекото ни ежедневие, кара ме да се чувствам носена от ръцете Му, люляна в прегръдката Му, пазена и закриляна от Него.

Невероятно е! Думите са слаби да го опишат, но никога, никога не забравям, че това нямаше да ми се случи, ако се бях поддала на чисто човешките си причини, оправдания и съображения. И никога няма да спра да вярвам, че нашите пътища не са като Божиите пътища. ЗАЩОТО СИЛАТА МУ В НЕМОЩ СЕ ПОКАЗВА СЪВЪРШЕНА!

Неговата сила се показа повече от съвършена в моя житейски хаос, безнадеждност, отчаяние, страх, съмнения… Разбрах, че не бива да се поддавам на чисто човешките си мисли и чувства, а винаги, винаги да търся Него – единствения източник на сила, на грижа, на любов, на подкрепа и закрила! Амин!