Авторитетът на вярващия

Без съмнение това е едно от библейските откровения, срещу които сатана воюва с цялата си сила. В настоящата статия ще покажем накратко защо това е така.

Ако попиташ десет вярващи каква беше мисията на Господ Исус Христос на земята, най-вероятно да получиш десет различни отговора:

„Той дойде, за да ни спаси от греховете ни…“

„Той дойде, за да разруши делата на дявола…“

„Той дойде, за да ни изкупи от проклятието на Закона…“

„Той дойде, за да ни избави от настоящия зъл свят…“

„Той дойде, за да ни възстанови в семейството на Бог…“

Вариациите на отговорите са много. И докато горните констатации не са неверни, в същността си те са само части от цялостната картина на Христовата мисия, която беше възстановяването на човешкия авторитет върху земята с последващото ѝ подчиняване на Небесното Царство.

Адам беше създаден от Бог с мандата да владее (Битие 1:26-28). Избирайки да послуша лъжата на дявола (Битие 3), той му предаде властта/авторитета си и чрез този грях смъртта влезе в света (Римляни 5:12). Когато Исус беше изкушаван от сатана в пустинята, Той не отрече факта, че този авторитет бе предаден на дявола, но отказа да приеме предложението за владичеството без кръста (Лука 4:5-8). Сатана обаче изпускаше нещо… Поради факта на въплъщението на Господ в образа на човек (Библията Го нарича „последния Адам“) и липсата на грях в живота Му, Той действаше във властта, първоначално дадена на Адам като триумфираше над царството на тъмнината, изгонвайки демони и премахвайки болести. (Виж също статията „Какво би проповядвал Исус?“)

Исус дори заръча на Своите дванадесет апостоли и 70 други ученици да правят същото още преди смъртта и възкресението Си. След победата Си над смъртта Той дефинира ясно авторитета Си: „Даде Ми се всяка власт…“ (Матей 28:18). Той можеше да обвърже триумфа Си с декларация за каквото и да е друго нещо, но избра да говори за авторитет и власт. Затова казах в началото, че това е главно откровение, срещу което Сатана воюва. Исус обаче не спря дотук, а сподели властта Си със Своите последователи като каза: „(Вие) идете (в Мое Име)…“ (Матей 28:19-20, Марк 16:15-18). Човешкият авторитет върху земята беше възстановен! И въпреки че целият свят все още „лежи в лукавия“ (1 Йоан 5:19) и сатана е богът/лидерът на световната система (2 Коринтяни 4:4), нищо не е в състояние да спре триумфа на Господ!

Апостол Павел описва нашата позиция в Христос като казва, ние седим с Него в небесни места (Ефесяни 2:6). Затова и практиките на духовно воюване, при които християни се опитват да „смъкнат“ началства и власти от „поднебесната“, е абсолютно небиблейска. Ти не можеш да „смъкнеш“ нещо, което е под краката ти (Ефесяни 1:22)! Никой не отрича, че има началства и власти, назначени на определени позиции в духовния свят, от които позиции те имат влияние на земята. Новият Завет обаче не насърчава подобни практики, а насочва нашето внимание и молитвен живот към други теми, изхождайки от съвсем друга гледна точка относно нашата позиция като вярващи. Кенет Хегин е един от първите утвърдени служители, които се противопоставят на практиката на „смъкване“ на началствата и властите в своята книга The Triumphant Church, която горещо препоръчвам на всеки, който има въпроси относно естеството на духовната война.

Повече информация по темите за авторитета на вярващия и за духовното воюване можете да намерите в статията ми: „В битките“.