Божието Очистване
by Мартин
Докато търках едно упорито петно на стъклото, което миех, Бог ми каза: Както ти казваш на клиентите: „Досега няма прозорец, който да не съм успял да изчистя“, така и Аз ти казвам: „Няма петно, което да не мога да изчистя от душата ти. Както ти търкаш това петно и то постепенно изчезва, така и Аз неспирно търкам упоритите петна в душата ти и те изчезват. Призовеш ли Духа Ми да те води, знай, че Той неуморно ще работи в храма, който си ти.“
В Библията пише, че когато се новородиш, всичко става ново. Това не означава, че абсолютно всичко от стария ти живот, от старите ти навици изчезва на секундата. За някои неща наистина получаваш откровение и преставаш да ги правиш, но други за съжаление са се вкоренили толкова дълбоко в теб, че е нужно време да отпаднат. Понякога е нужно едно, второ, трето откровение, докато разбереш сериозността на това, което правиш.
Когато се новородих, аз получих откровение за това, каква сила имат думите. Не говоря за псувните и жаргона, тях ги бях изоставил 4–5 години преди това, но много обичах вицовете. Четях страшно много вицове и помнех и разказвах много от тях. Уж е само за да се посмееш, уж в тях няма нищо лошо, но Бог ми показа, че 95% от вицовете втълпяват на хората погрешни представи като това например тази, че жените с наднормено тегло задължително подлежат на подигравки. Вицовете създават картини в главата ти (особено бруталните вицове за убийства, самоубийства и т.н), да не говорим за вицовете от серията гнусни… Ти се смееш на всичко това, присмиваш се на творението на Бог, но не си даваш сметка, че индиректно се оплюва най-великото, което Той е създал… В мига, в който Бог ми показа Своята гледна точка по въпроса, интересът ми към вицовете просто изчезна.
Същото се случи и с гледането на телевизия. Гледах един екшън филм и когато главният герой уби няколко от лошите, Святият Дух ми зададе въпрос: „Тези техники на убийство са наистина полезни, къде ще ги приложиш?“ Тогава се осъзнах. Какво правя? Защо гледам това и си губя времето с нещо, което никога не бих приложил и използвал?
Така стъпка по стъпка много неща отпаднаха от мен след моето новорождение, но някои си останаха. Намирах си извинения и оправдания за тях или не разбирах в дълбочина това, което правя. Това, което ще споделя, е доста конфузно, но го правя с вярата, че за някого може да е откровение. Беше ми трудно да спра да гледам порнография. Не бях вманиачен, но си позволявах от време на време, като си казвах: „На никого не вредя с това, хората са се снимали по собствено желание… и т.н“ Но Бог ми даде няколко откровения относно порнофилмите. Едното от тях беше, че тези филми ти показват всичко, което любовта не е. Другото беше, че гледайки, ти се включваш в тези дела, защото си представяш, че си там. Третото, което окончателно ме отказа от порнографията, беше: „Нито едно Мое дете не трябва да се радва на подобни неща, които вършат творенията Ми, а би трябвало да изпитва тъга и състрадание!“ Опитах се да се оправдая: „Но аз не се радвам.“ Последва отговор: „О-о-о, да, радваш се, защото се наслаждаваш, докато гледаш тези филми, а насладата е част от чувството радост.“ Осъзнавайки какво наистина върша, аз се погнусих от плътта си и от себе си. И просто спрях.