Божиите Пътища

Божиите Пътища
от

Един човек на име Кис имаше син – Саул. Имаше и ослици. Един ден ослиците се загубиха и Кис изпрати сина си и един слуга да ги търсят.

Така започва историята за първия цар на Израел. Записана е в 1 Царе, 9 глава и е добре позната на всеки християнин, който чете Библията си редовно.

Понякога обаче, докато четем добре познати пасажи от Словото, Святият Дух ни показва нещата от друга перспектива, разкрива ни различна картина. Така стана и в този ден.

Четях как Саул и слугата обикалят от място на място – вероятно дни наред, но без резултат. В търсене на изгубените животни преминаха през четири области и когато стигнаха в петата – земята Суф, Саул предложи да се връщат, да не би баща му да престане да мисли за ослиците и да започне да се тревожи за тях двамата. Тогава слугата даде идея да се допитат до Божия човек Самуил, който живееше наблизо.

Историята продължава със срещата на Саул с пророк Самуил, който му каза, че ослиците са намерени, а след това му разкри Божия план за живота му и го помаза за цар над Израил.

„Каква щастлива среща!“, би казал някой. Но дали това е така? Два стиха от същата тази глава ни разкриват съвсем друга картина.

„А Господ беше открил на Самуил, един ден преди да дойде Саул, като беше казал: Утре около тоя час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш за цар над народа Ми Израил… И когато Самуил видя Саул, Господ му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми.“
(1 Царе 9:15-17)

Бях удивена! През цялото време Саул си мислеше, че търси ослиците на баща си, а Бог го водеше към неговата съдба и призива за живота му.

И не само това – на пророка, Божия човек Самуил, Бог беше открил всичко „един ден преди да дойде Саул“ и му беше дал слово и ясни инструкции.

Понякога в нашия живот има моменти и ситуации, когато се лутаме и имаме усещането, че губим неща, които са ни скъпи, притесняваме се, а заедно с нас са притеснени и нашите близки. Добре е в такива моменти да помним, че Бог винаги има последната дума и че Той единствен вижда цялата картина.

„Моите помисли не са [като] вашите помисли, нито вашите пътища – [като] Моите пътища, казва Господ.“
(Исая 55:8)

Сподели в