Чашата на Святия Дух

Ако видиш себе си в тази история, знай, че това е твоята история, която се е отразила в човек като теб!

Това е историята на човек, който бил лудо влюбен в Святия Дух!
Любовта му към Святия Дух постоянно нараствала и той посвещавал на Бога всичко, което придобивал. Един ден му дошло на сърце да посвети на СВЯТИЯ ДУХ една ЧАША от чашите си! Искал тя да бъде специално за неговия приятел, СВЯТИЯ ДУХ, и винаги когато погледне към нея, да си спомня, че Той е там. Затова изрязал лента от твърда хартия, огънал я в кръг и написал „ЧАШАТА НА СВЯТИЯ ДУХ“. След това я поставил в центъра на масата като ограничение. Вътре в този кръг поставил чашата и не позволявал на никого да се докосва до нея!
Човекът направил това, защото обичал своя приятел, Святия Дух. Поради голямата си любов към Него дори той самият не смеел да докосне чашата. Думите „ЧАШАТА НА СВЯТИЯ ДУХ“ постоянно му напомняли за БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ ТАМ!

Минали дни, седмици, дори месеци, откакто чашата стояла така, в центъра на масата!
Една сутрин човекът прекарвал време със Святия Дух в стаята си и Му казвал, че Го обича и че не иска да живее нито миг без Неговото присъствие!
Човекът излязъл от съзнание за себе си и влязъл в пълно съзнание за Бога чрез любовта си!
Любовта Му към Бога го довела до слепота за времето, а времето било вече обяд, когато Святият Дух дошъл и Му казал:
– Сине, днес ще ядем зеленчук!
Думите събудили физическия апетит в човека и той си помислил, че това не е Святият Дух, тъй като Неговите думи го отделили от насладата на любовта му към Бога!
Затова отвърнал:
– Татко, ако това наистина си Ти, кажи ми, защото аз действително съм гладен, но не искам да изляза от това място, за да угаждам на стомаха си. Моля Те, нека да остана тук и да Ти казвам, че Те Обичам!
– Време е да идем до магазина – отвърнал Святият Дух.
Отговорът на Бога бил рязък и категоричен, изречен с власт! Той предизвикал отново въпрос в човека:
– Татко, ако това си Ти, дай ми да го разбера сега.
– Няма да го разбереш сега, ако не станеш веднага! – му казал Святият Дух!
Любовта на човека секнала. Покоят му бил нарушен. Той станал и тръгнал към магазина, но в ума му проблясвали въпроси:
– Защо Святият Дух се държи по този начин? Нали Бог е Любов? Как така тази Любов ме изважда от дълбоката наслада с Него, когато Той е всичко за мен и аз Му казвам, че Го обичам?
– Защо, ако това е Святият Дух, Той прекъсна този момент на интимно общуване с Него?
– Накъде отивам?
– Защо вървя по този път?
– Този магазин толкова ли е важен?
– Да, гладен съм, но дали това е Святият Дух? Дали съм воден от Него в този момент, или съм воден от апетита си?
И докато човекът размишлявал, вървейки по пътя към магазина, Святият Дух му отвърнал:
– ДА, АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО ТЕ ВОДЯ КЪМ МАГАЗИНА, но ще разбереш по-късно защо го правя! Сега не мисли. Нека просто да вървим заедно!
Човекът продължил към магазина вече спокоен, че Бог е с него!
Но когато влязъл вътре, това, че Бог е с него, не му било достатъчно. Той искал да говори с Бог за всяко нещо! Затова започнал вътрешен разговор със Святия Дух!
И така, човекът застанал пред щанда за зеленчуци и казал:
– Господи, Ти каза, че ще ядем зеленчуци. Кажи ми сега какви точно зеленчуци искаш да купя?
И Святият Дух веднага му отвърнал:
– Не са на този щанд!
Човекът казал:
– Господи, но в магазина няма друг щанд за зеленчуци!
Святия Дух замълчал и човекът за част от секундата осъзнал, че е сгрешил, като спорил с Него!
В момента, в който Святият Дух замълчал, човекът осъзнал, че поради неприемане на това, което БОГ казва, става разделение между тях!
Със Своето мълчание Бог искал да каже на човека:
– Оставаш сам, ако не повярваш, че има друг щанд. Тогава можеш да си избереш каквото искаш от този щанд!
С мълчанието си БОГ искал да каже на човека:
– ИМА ДРУГ ЩАНД, ПОТЪРСИ ГО!
Това довело човека до търсене на друго място, където се предлагат зеленчуци!
То било точно зад гърба му, но той го бил пропуснал, защото в съзнанието си имал други очаквания за зеленчуците и за мястото, където може да ги намери!
Зад гърба си видял картофи – най-неочакваното за него. Святия Дух му казал:
– Вземи от тях!
Когато човекът застанал пред щанда, вниманието му било привлечено от по-едрите картофи. Той си помислил:
– Ще взема от по-едрите.
Но Духът го спрял и му казал:
– Не, ще вземеш от най-дребните.
Човекът посегнал към касетката и казал:
– Господи, кажи ми точно кои картофи искаш да взема!
И Духът го коригирал и наставлявал за всеки картоф, който искал човекът да вземе! Дори и най-малките подробности били много важни за приятелството му със Святия Дух!
Човекът започнал да опознава по-добре своя приятел Святия Дух!
Когато свършил с избора на картофите, Святият Дух му проговорил:
– А сега вземи печени чушки!
Човекът знаел, че те са на щанда с консервирани зеленчуци, защото и друг път бил вземал оттам! Но когато отишъл на щанда и започнал да търси, не открил тези буркани, които бил вземал преди. Затова отново попитал Святия Дух:
– Татко, къде са чушките?
Моментално чул в ума си:
– НА ВТОРИЯ РЕД!
Човекът започнал да търси на втория ред, но не ги видял! Затова дошло съмнение в него дали не си въобразява всичко това! Почувствал се объркан, защото не намирал това, за което БОГ му говорел, там, където очаквал!
Точно в този момент минала жена от персонала и човекът я попитал:
– Извинете, преди време тук имаше печени чушки в буркани, имате ли още от тях?
Жената отвърнала:
– Не, за съжаление чушките, които търсите, свършиха. Те бяха в по-големи буркани.
Човекът пак попитал:
– А сега нямате ли от тях?
Тя отвърнала:
– Не, нямаме!
Човекът продължил да настоява:
– Никакви печени чушки ли нямате?
Жената отвърнала:
– Съжалявам, господине, нямаме.
В този момент дошла мисъл в ума на човека:
– Видя ли, всичко е плод на твоето въображение. Измисли си го. Това не е Святият Дух, това са твоите фантазии.
Но тогава жената продължила мисълта си и казала:
– Господине, сетих се! Ако все още търсите от печените чушки, само че в по-малък буркан, ей-там, на ВТОРИЯ РЕД, ще намерите.
Човекът бил изумен. За част от секундата той осъзнал, че не си въобразява и че това е НЕГОВИЯТ ПРИЯТЕЛ, СВЯТИЯТ ДУХ!
С голяма радост взел буркана от щанда и казал:
– Господи, прости ми, че се усъмних. Святи Душе, обичам Те! Ти си всичко за мен!
Духът Му отвърнал:
– Сине, всичко е наред. И Аз те обичам. А сега е време да вървим да приготвим храната.

Човекът се прибрал радостен от магазина, а Святият Дух през цялото време му давал инструкции как да приготви храната!
Когато всичко било готово, Святият Дух му казал:
– Сега нека идем на масата!
Там, в центъра на масата, била чашата, обградена с кръга от хартия, на който пишело „ЧАШАТА НА СВЯТИЯ ДУХ“.
Когато храната вече била на масата, Святият Дух казал на човека:
– Сега вземи виното, с което вземаш Господна вечеря, и налей една глътка от него в чашата. След това вземи безалкохолното, смеси го с виното в чашата и нека ядем и пием заедно!
Това смутило човека! Не толкова, че трябвало да налее в чашата това, което Духът му казал, а че му казал да пие от тази чаша!
Човекът никога до този момент не бил посмял да посегне към нея, а сега чул думите „Нека да ядем и пием заедно!
Човекът налял от виното и от безалкохолното в чашата, но не смеел да пие от нея. До този момент той не осъзнавал, че двете питиета в чашата са външен израз на вътрешната реалност – единството между Бог и човека!
Докато се хранел, устата му започнала пресъхва от жажда, но пак не смеел да посегне към чашата. Искало му се да стане и да си вземе друга чаша, но Духът всеки път го спирал и му казвал:
– Пий от тази!
Човекът си казвал:
– Мога да издържа и без да пия, не съм чак толкова жаден.
И продължил да се храни. Но с всяка хапка, която влизала в устата му, жаждата ставала все по-силна и по-силна, докато накрая Святият Дух го попитал:
– Синко, не си ли жаден?
– Да, да! – отвърнал човекът.
– Защо тогава не пиеш от чашата? – му казал Святият Дух.
Човекът се засрамил и казал:
– Добре, Господи, ще пия от чашата!
Пресегнал се с трепереща ръка, взел чашата и с голямо страхопочитание отпил няколко глътки от нея. Когато утолил жаждата си, решил отново да я върне в хартиения кръг с надпис „ЧАШАТА НА СВЯТИЯ ДУХ“. Но в момента, когато поискал да я остави там, откъдето я бил взел, Духът му казал:
– АКО ВЪРНЕШ ЧАШАТА В ОГРАНИЧЕНИЕТО Й, ЩЕ ЗАГУБИШ ЕДИНСТВОТО СИ С МЕНЕ!
Това стреснало човека и той казал:
– Господи, но това е Твоята чаша!
Господ му казал:
– Не, аз нямам нищо Свое – всичко е наше! Аз вече не живея за Себе Си, а за теб! И ако ти върнеш чашата в ограничението й и я наречеш Моята чаша, Аз няма да бъда в единство с теб! Твоето ограничение Ме отделя от теб просто защото не приемаш Моето за свое!
Сине Мой, нека тази чаша бъде Нашата чаша и нека Аз и ти бъдем едно!
Нека Моето бъде твое и твоето – Мое. Нека няма дистанция между нас!
Премахни ограничението от Нашата чаша!
Човекът се разплакал и осъзнал, че дори онова, което посвещава на Бога, може да доведе до нарушаване на единството му с Бога!
Ако си едно с Него, ти мислиш като Него и имаш всичко, което Той има заедно с тебе във всичко, навсякъде, по всяко време!
Човекът започнал да осъзнава разликата между това да правиш каквото мислиш за правилно, и да правиш това, което Бог ти казва!
Сега вече се отпуснал в разбирането, което Господ му дал, и започнал да пие от чашата без страх.
Но един ден той не забелязал как се поддал несъзнателно на грешки спрямо други хора и започнал да ги обвинява в сърцето си за неща, на които не трябвало да обръща внимание!
В момента, в който направил това, единството с Духа било нарушено. Без да осъзнава какво се случва, човекът посегнал, както обикновено, да пие от чашата, но Духът му казал:
– Не пий от чашата Ми!
Човекът се зачудил:
– Защо, Господи, нали това беше нашата чаша?
Духът отвърнал:
– Нашата е, когато си в съгласие с Мене! Вън от Мене чашата отново е Моя. Не я докосвай, понеже ограничението отново има власт над нея. ТЯ е ПОСВЕТЕНА! Затова не я докосвай, докато не оправиш отношенията си с Мене! Покай се и поискай прошка от онези, които обвиняваше. Тогава ела и ще пием заедно! Защото онова, което си посветил на Мене, Мое е и Мое ще остане – до момента, в който ти не станеш отново в съгласие с Мене!

Човекът побързал да се покае, защото осъзнал, че без единство с Бога неговият живот е напълно безсмислен! Сълзи започнали да се стичат по лицето му и той казал:
– Господи, прости ми! Аз не исках… Не исках да Те наранявам. Моля Те, върни се при мене, бедния сиромах. Нямам си нищо и никого освен Теб! Моля Те, върни се при мене. Моля Те, ела отново и бъди мой приятел!

Святият Дух слязъл със сила върху него и изпълнил духа му с дързост и смелост. Човекът бил освободен отново от ограничението на посветеното и богатството на Божията слава довело радост в сърцето му, защото той отново имал всичко, което Бог има!

Ако четеш тази история и я приемеш за своя, твоя е. Приеми приятелството със Святия Дух, който изразява истината за Исус Христос навсякъде и по всяко време за Божия Слава. Амин.

Бъди благословен с приятелството на Бога, Който чака твоя отклик.