Да дадеш живота си за другите

„…също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.” (Матей 20:28)

„Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.” (Йоан 15:13)

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.” (1 Йоаново 3:16)

Няма по-висш акт на предаване и саможертва от това да дадеш живота си, за да спасиш някой друг. Животът на Исус Христос е нашият най-светъл пример със своята саможертва на кръста в замяна на нашето спасение, стига да вярваме в това и последвалото възкресение.

Някак на думи всичко изглежда по-лесно. В молитва изговаряме обещания, казваме на Бог, че ще дадем живота си, ако ни се отдаде възможност, ще се жертваме, ако е нужно…. Вярвам, че в такъв съдбоносен момент Бог прибавя свръхестествена благодат и смелост, но е факт, че докато не се случи, няма как да сме сигурни в самите нас.

Веднъж в разговор с Бог Той ми откри, че има две измерения на това да дадеш живота си за другите и едното от тях е напълно осъществимо във всеки един момент от живота ни, стига да кажем – ДА.

Първото измерение е физическо, тоест физически да се простиш с живота си, с материалното си, земно тяло – да бъдеш измъчван, убит, да умреш.

Другото измерение е времево. Нашият живот е отрязък от време. Раждаш се и живееш – 20, 50, 70, 100… години, колкото ти е писано. Тези години са твоят живот – минутите, часовете, седмиците… Ти можеш да дадеш отрязък от своя живот за някой друг. Можеш да отделиш време и да му помогнеш, да посветиш време и да го учиш в Словото. Можеш да посветиш съзнателния си живот и да си служител на Бога 100% от времето си. Всеки път, когато отделяме време и водени от Святия Божи Дух служим на друг човек, общност, кауза ние даваме отрязък от време от нашия живот.

Мили мои, привилегия, чест и огромна отговорност е да даваме живота си за другите, както Исус ни показа. Той го направи и в двете измерения – времево и физически, на 100%. В момента на своето призоваване той посвети живота си на нас, да ни учи и служи, а когато настъпи часът да бъде бит, похулен и разпънат на кръста, той не се поколеба и го извърши, за да не погине ни един от нас, които вярваме в Него.

Има и една уловка, която врагът поставя в умовете на вярващите: „Не си длъжен, не е задължително, ако искаш, по желание е…..“

Да, това е факт – нищо не става насила, но в 1 Йоаново пише: Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни…

Мили братя и сестри, това е заповед! Да, ние избираме дали да живеем в ежедневните си страсти и егоизъм, или да копнеем и искаме Исус Христос да живее в нас, да се покорим на Словото и любовта на Бог да протече през нас, и напои изсъхналата земя.

Бъдете извори, мили мои, радвайте Отец и обичайте!

Нека бъде благословен всеки, който избере да се покори с любов и да отдаде живота си на другите за прослава на нашия Господ, защото по любовта ще ни познаят, че сме Божии синове и дъщери.