Да „ходиш на църква” или да си част от „еклесията на Христос”

Ходенето на църква веднъж седмично за мнозина е станало като ходенето на театър или концерт. Ние посещаваме определени места, за да зареждаме емоционалните си батерии и да се разведрим от сивото ни ежедневие. Презареждаме емоциите си отново и отново, уикенд след уикенд. Мнозина просто са заменили ходенето на забавления с ходене на църква. Мнозина от съвременното християнско общество са си създали една удобна християнска култура и са си направили от църквите социални клубове. Какво обаче означава „да си част от еклесията на Исус“?

Нека да отидем в Словото и да погледнем какво пише там:

„Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас” (Деяния 7:38)

От този стих разбираме, че още в Стария Завет Бог гледаше на Израел като на църква, събрание в пустинята.

Ходенето, животът на Божия народ в пустинята беше тяхната църква. Евреите не можеха да си тръгнат от това събрание, когато решат, и в неделя отново да се върнат в него. Те живееха в събранието, там общуваха помежду си, хранеха се заедно, женеха се, раждаха децата си, умираха в него. С една дума – събранието, църквата, беше неразделна част от битието им на тази земя.

Думата „църква“ е привнесена, а не преводна – кυριακή (кириакион) означава „Божият дом“. В оригиналните писания на гръцки обаче е използвана думата εκκλησία – „еклесия“. Това е градско събрание, което се е свиквало за обсъждане, разрешаване на ситуации (нещо като народно събрание). Днес във всички деноминации – православна, католическа, протестантска, църквите имат имена и сгради, но това ли е моделът, който виждаме в Библията? Почти всичките си послания Павел ги адресира до църквите в отделните градове – до солунската църква, до църквата в Коринт…

„до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии” (1 Коринтяни 1:2)

Особено категорично в това отношение е Откровението на апостол Йоан. В началото си то съдържа послания до седем църкви от градове в Азия – Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия, Лаодикия. Следователно еклесията на Христос са християните в един град, регион или държава, свързани от призива, който Бог е вложил в сърцата им.

Бог подбужда едно и също видение в сърцата на неговите хора – да свидетелстват за Него и да се молят под водителството на Святият Дух за Неговите цели. Ако ние приемем този призив и започнем да го правим, това вече ни прави един функциониращ орган в тялото на Христос – това ни прави част от еклесията на Исус. Нашето посещение в локалните църкви не ни прави части от еклесията, а нашето изпълнение на призива, който Исус е вложил в сърцата, ни прави части на Неговото тяло.

Удивителен е начинът, по който Исус може да вземе християни от различни краища на света, различни локални църкви, различни течения в християнството дори и да ги събере в Своята еклесия с една обща цел или мисия.

Исус не се интересува от нашите църковни принадлежности – какъв пост в църковната йеарархия заемаме, нито от деноминационните ни убеждения. Исус търси тези, които ще откликнат на Неговия призив и ще работят заедно за разширяване на Божието царство. Той ще ги събере от близо и далеч, за да извършат делото Му.

Пречупено през призмата на родината ни, това означава:

1. Да свидетелстват за смъртта и възкресението на Спасителя, и изкуплението на греховете ни.
2. Да посещават болни, да ходят по улиците, да се молят и да изцеляват в Неговото име.
3. Да се молят за България, за правителството.
4. Да посещават старчески домове.
5. Да реновират и облагородяват своя регион.
6. Да вървят в пътя на освещението всеки ден.

Това са хората, на които Исус ще каже „добри и верни, слуго, влез в присъствието ми!“

Братя и сестри, пригответе се за завръщането на еклесията на Исус, която ще разбие на пух и прах нашите човешки разбирания за църковни клубове и деноминационни догми. Бог ще ни събере с хора от различни локални събрания (църкви), с различни разбирания, но обединени от един и същи призив, горящ в сърцата ни. Призивът, който тупти в сърцата ни, ще надделее над различията на локалните събрания. Защото Исус – Главата на еклесията, събира Своите Си хора.