Да „ходиш на църква” или да си част от „еклесията на Христос”

Да „ходиш на църква” или да си част от „еклесията на Христос”
от

Ходенето на църква веднъж седмично за мнозина е станало като ходенето на театър или концерт. Ние посещаваме определени места, за да зареждаме емоционалните си батерии и да се разведрим от сивото ни ежедневие. Презареждаме емоциите си отново и отново, уикенд след уикенд. Мнозина просто са заменили ходенето на забавления с ходене на църква. Мнозина от съвременното християнско общество са си създали една удобна християнска култура и са си направили от църквите социални клубове. Какво обаче означава „да си част от еклесията на Исус“?

Нека да отидем в Словото и да погледнем какво пише там:

Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас” (Деяния 7:38)

От този стих разбираме, че още в Стария Завет Бог гледаше на Израел като на църква, събрание в пустинята.

Ходенето, животът на Божия народ в пустинята беше тяхната църква. Евреите не можеха да си тръгнат от това събрание, когато решат, и в неделя отново да се върнат в него. Те живееха в събранието, там общуваха помежду си, хранеха се заедно, женеха се, раждаха децата си, умираха в него. С една дума – събранието, църквата, беше неразделна част от битието им на тази земя.

Думата „църква“ е привнесена, а не преводна – кυριακή (кириакион) означава „Божият дом“. В оригиналните писания на гръцки обаче е използвана думата εκκλησία – „еклесия“. Това е градско събрание, което се е свиквало за обсъждане, разрешаване на ситуации (нещо като народно събрание). Днес във всички деноминации – православна, католическа, протестантска, църквите имат имена и сгради, но това ли е моделът, който виждаме в Библията? Почти всичките си послания Павел ги адресира до църквите в отделните градове – до солунската църква, до църквата в Коринт…

„до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии” (1 Коринтяни 1:2)

Особено категорично в това отношение е Откровението на апостол Йоан. В началото си то съдържа послания до седем църкви от градове в Азия – Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия, Лаодикия. Следователно еклесията на Христос са християните в един град, регион или държава, свързани от призива, който Бог е вложил в сърцата им.

Бог подбужда едно и също видение в сърцата на неговите хора – да свидетелстват за Него и да се молят под водителството на Святият Дух за Неговите цели. Ако ние приемем този призив и започнем да го правим, това вече ни прави един функциониращ орган в тялото на Христос – това ни прави част от еклесията на Исус. Нашето посещение в локалните църкви не ни прави части от еклесията, а нашето изпълнение на призива, който Исус е вложил в сърцата, ни прави части на Неговото тяло.

Удивителен е начинът, по който Исус може да вземе християни от различни краища на света, различни локални църкви, различни течения в християнството дори и да ги събере в Своята еклесия с една обща цел или мисия.

Исус не се интересува от нашите църковни принадлежности – какъв пост в църковната йеарархия заемаме, нито от деноминационните ни убеждения. Исус търси тези, които ще откликнат на Неговия призив и ще работят заедно за разширяване на Божието царство. Той ще ги събере от близо и далеч, за да извършат делото Му.

Пречупено през призмата на родината ни, това означава:

  1. Да свидетелстват за смъртта и възкресението на Спасителя, и изкуплението на греховете ни.
  2. Да посещават болни, да ходят по улиците, да се молят и да изцеляват в Неговото име.
  3. Да се молят за България, за правителството.
  4. Да посещават старчески домове.
  5. Да реновират и облагородяват своя регион.
  6. Да вървят в пътя на освещението всеки ден.

Това са хората, на които Исус ще каже „добри и верни, слуго, влез в присъствието ми!“

Братя и сестри, пригответе се за завръщането на еклесията на Исус, която ще разбие на пух и прах нашите човешки разбирания за църковни клубове и деноминационни догми. Бог ще ни събере с хора от различни локални събрания (църкви), с различни разбирания, но обединени от един и същи призив, горящ в сърцата ни. Призивът, който тупти в сърцата ни, ще надделее над различията на локалните събрания. Защото Исус – Главата на еклесията, събира Своите Си хора.

 

Сподели в