Да изхвърлим стария мях и да вземем новия

Да изхвърлим стария мях и да вземем новия
от

Питаме се как да променим църквите си, че хората да бъдат съживени и Святият Дух да започне да се движи в нашите събрания. Изпробваме нови методи, променяме програмата, сменяме лидери, които смятаме, че са се износили (прегорели), изоставяме едни термини и въвеждаме нови. И какви са резултатите?

Църквата умира! Бавно, но сигурно институцията църква – такава, каквато я познаваме, се разпада. И ние не можем да направим нищо по въпроса. Викаме към Него, раздираме дрехите си, постим в пепел и вретище, но като че ли Бог не чува нашите молитви. Очакваме с трепет чудеса и знамения, но не само че не ги виждаме, а Той дори не посещава нашите църкви. Фалшиви пророци пророкуват разширяване и благоденствие, но Бог довежда разцепления и мор. С всички сили се опитваме да закърпим овехтяващата и разпадаща се църковна структура, но не можем да пришием нова кръпка на стар плат. Сам Исус каза, че това не е добра идея. Не можем да налеем новото вино на Святия Дух в старите църковни мехове.

По-добре е да се смирим и да потърсим какво Бог има да ни каже. Да загърбим човешките си разбирания за това, каква трябва да бъде църквата, и да видим какво Словото наистина казва, че тя е. Защото църквата днес е организация, а не жив организъм. Да, организация по светски модел, управлявана на принципа на делегирането на власт от по-висш към по-нисш чин. Но Божието царство не се управлява по този начин. Едно тяло не се управлява от глава, която делегира власт на сърцето, което делегира власт на белия дроб, а той на черния и така нататък. В тялото всяка част и орган са еднакво подчинени на главата. Така работеше ранната църква и имаше успех във всичко. Всички части работеха еднакво добре с даровете, които Бог им беше дал. Имаше чудеса и знамения и църквата растеше непрестанно.

Определено църквата не може да има две глави. Не може черният дроб да чака инструкции от белия дроб, а той на свой ред да търси одобрението на сърцето. Ако Исус е глава на църквата, не може човек да се изправи и да каже: „Това е моята църква и моята дума ще е последната, защото аз съм я създал и Бог я е поверил на мен!“ Не, приятелю, ти си съд, който Бог е употребил да посади тази църква. Но както казва Павел, един сади, друг полива, а Господ прави да расте. „Какво е, прочее, Аполос и какво е Павел? Не са ли те служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.“

Някой от тези по-горен ли е от другите, че да изземва функцията на главата на църквата – Исус? Разбира се, че не! „Какво е, прочее, Аполос и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.“

И така, време е да изхвърлим стария мях и да вземем новия, за да налеем в него новото вино на Господа!

Сподели в