Да ограничаваш Господа в живота си

Да ограничаваш Господа в живота си
от

Възможно е. И за съжаление – редовно практикувано от Божиите хора. Хубавата новина е, че в повечето случаи го правим несъзнателно, защото ако е обратното – имаме голям проблем.

За какво става дума? Нека погледнем 2 Коринтяни 10:4-5:

„Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.  Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.”

Ясно е казано, че за умовете на хората се води битка, защото умът е входната врата към сърцето ни. И за да бъде покорен на Господа, той трябва да е изчистен от „крепости” – помисли и всичко, което се противи на Неговата истина. Ако не сме имали богоугодни родители, със сигурност Святият Дух има да чисти ума ни от какво ли не. Но искам да се спра на една твърде успешна подмолна тактика на врага ни.

Използвайки деноминационни различия, необновени чрез Словото области в живота ни, също и нашата индивидуалност, той бавно и сигурно гради в умовете ни крепости – грешни мисловни модели, които изкривяват пред духовните ни очи познанието за Бог, Неговия образ и реалната представа за живота изобщо. И ако нямаме здрава, всекидневна връзка с Божия Дух много лесно приемаме тези крепости за Неговата истина. По този начин Му „слагаме рамки” и сами ограничаваме работата Му в живота ни и после се чудим и сърдим защо се бавят и дори не се случват Неговите обещания в живота ни!

Много е страшно, когато християнин е напълно наясно, че не е това начинът да стане Божието нещо в дадена сфера от живота му, но упорито отказва да се смири и да проумее, че Той не съществува за нас, а обратното, и за да оправдае непокорството даже си прави „собствено” евангелие – т.е. ревизира Библията.

„Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.” (2 Тимотей 4:3-4)

А истината е, че Господ определя кога и КАК ще идват Неговите неща в живота ни. Казваме, че Му вярваме, изкупил е живота ни. Тогава нека Го оставим да бъде наистина наш Господар!

Упоменатите крепости могат да стоят в умовете ни с години. Лошото е, че те не просто стоят – те пречат на Истината, отварят врати за демонични влияния, например – гордост, „но знанието възгордява, а любовта назидава” (1 Коринтяни 8:1).

Резултатът, по-скоро един от резултатите, пагубен за тялото Христово, е разцепление и ограбване на Божиите благословения от хората Му.

Бил съм много пъти свидетел как обичащи Го християни, слушайки даден служител или брат в Христа, отсичат „тоя  не е от Бога, този е пълен с гордост, еретик е”  и т.н. и т.н. Решил човекът, че има достатъчно знания и е доволно духовен, за да съди! Вярно е, че Писанието ни казва да изпитваме духовете, но аз не бих се осмелил без водителството на Святия Дух, Който „ще ни упътва на всяка истина” (Йоан 15:3).

Пример за това как да се отнасяме с духовни послания, откровения, практики и др., които не разбираме и са нови за нас, ни дава Гамалиил – уважаваният от всички законоучител (Деяния 5:34-39). Той не разбираше учението на Исус, не го прие, но не го и отхвърли, не бързаше да отсъжда!

Просто е – трябва да Го питаме, защото „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.  Във всичките си пътища признавай Него” (Притчи 3:5-6).

Като съдим кой какъв е, ставаме причина за спорове, огорчения, съблазни, а Притчи 6:16 казва, че „шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му – надменни очи….и онзи, който сее раздори между братя…”!

Братя и сестри, да се молим да не сме от тези хора, а от тези, които са „бавни да говорят, бързи да слушат” (Яков 1:19). Амин и благословени да сме в Него.

Сподели в