Да се радваме в Господ е нашата сила!

„В конски вагон, подобен на салон, пътувах аз от София за Лом.”

За разлика от барда в тази ретро песен, аз пътувах в обратната посока – от Лом (родът на баща ми е от Ломско) за София. Във вагона нямаше коне; по-скоро пътниците бяхме натъпкани като сардини. Бях отворил голямата синодална Библия, която принадлежеше на родителите на баща ми и коята току-що бе станала мое притежание, и се опитвах да чета. Аз бях приел Христос в сърцето си наскоро (ако не се лъжа, случката, която описвам, е от 1991 година) и бях жаден да науча повече за Него.

Изведнъж, докато четях, огромна радост нахлу в моето сърце. Тогава още не знаех Исусовите думи, че „на Небето има повече РАДОСТ за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет човека, които нямат нужда от покаяние“ (Лука 15:7). Явно в онзи момент Святия Дух ме правеше съпричастен с небесната атмосфера. Радостта беше толкова голяма, че аз не можех да я задържам в себе си и започнах да се смея без причина в препълненото купе. Плътта ми се опитваше да запази своето достолепие и ме караше да се преструвам, че чета нещо смешно от Библията и затова се смея. Този изблик на „необяснимата радост, пълна със слава” (1 Петър 1:8) продължи през целия път между Враца и София, ако си спомням добре! Предполагам, че другите пътници са въздъхнали с облекчение, когато са слезли от влака, доволни, че „лудият” в тяхното купе не им е направил нищо.

Няколко години по-късно, през лятото на 1997-ма година, имах подобно преживяване. След последното събрание на конференция за Святия Дух, която се проведе близо до село Говедарци в Рила, няколко човека отидохме да вечеряме в близкия ресторант. Аз бях организаторът и основният говорител на конференцията и умората, която чувствах, беше нещо обяснимо. Докато чакахме да ни сервират, опитах се да разкажа на седящите до мен една история, която бях чул от приятел. Имаше смешен елемент в историята, но това, което се случи впоследствие не беше просто резултат от хумора в нея. Докато я разказвах, радостта на Господ дойде върху мен и сякаш мултиплицира този хумор. Многократно аз започвах да разказвам историята, но не можех да я довърша, защото се заливах от смях. Една от причините да знам, че този смях имаше свръхестествен произход, бе, че като резултат от него цялата насъбрала се умора изчезна! Вярвам също, че тази радост беше и знак на пробив и триумф в Духа – следващите месеци бяха време на огромно благословение!

В последните няколко седмици тази радост започна да идва отново, този път по малко по-различен начин – няколко нощи се събуждам, заливайки се от смях. От опит знам, че това е знак за вече случил се пробив в духовния свят, чието проявление чакам да дойде и в материалния. Слава да бъде на Името на Исус завинаги!

Вече посочих няколко библейски стиха относно радостта, но нека да видим още няколко.
Безспорно най-популярният се намира в Неемия 8:10: „Тогава им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете дялове на тези, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят на Господа; и не скърбете, защото радостта в Господа е вашата сила.”

Защо радостта на Господ е нашата сила? Защото тя произтича от спасението, което Бог е изработил за нас! За по-дълбоко разбиране разсъждавай върху следните стихове:

„…пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си.” (Авакум 3:18)

„Върни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.” (Псалми 51:12)

„Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.  Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.” (Лука 2:10-11)

Всъщност тази радост беше това, което мотивира Исус да издържи кръста.

„…като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.” (Евреи 12:2)

„Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ; а когато роди детето, не помни вече мъките си поради радостта, че се е родил човек на света.” (Йоан 16:21)

Радостта е неделима част както от плода на новородения човешки дух (Галатяни 5:22-23), така и от помазанието на Святия Дух в нашите сърца (Римляни 15:13). Като вътрешна сила, тя е различна от щастието, което е стриктно базирано на благоприятни външни обстоятелства.

Нееднократно на нас като християни ни е заповядано и ще ни се налага да впрягаме тази сила, за да преодолеем външна съпротива от неблагоприятни обстоятелства:

„Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.”  (Яков 1:2-3)

„Радвайте се всякога в Господа! Пак казвам: Радвайте се!” (Филипяни 4:4)

Ако го направим, звукът, който ще излезе от нас, ще бъде смях на триумф и победа над враговете ни (Псалми 2:4, Йов 5:22)!