Да скрием себе си в Теб

Да скрием себе си в Теб – нещо, което хората и светът са забравили. Отдавна трънясал път – забравен, изглеждащ труден и твърде близо, и твърде просто, че да е истина.

Пътя, за който пише в цялата Библия. Толкова просто и обикновено, че ни убягва.

Да скрием себе си в Него… Да нямаме нищо от себе си в нас. Нищо за себе си…

Да забравиш за всичко, което не си, и да погледнеш на всичко, което е Той. Толкова просто и обикновено! Да забравиш за себе си, за това сърце, което тупти в теб. Да заглушиш всеки глас на гордост, себелюбие и себецентризъм. И да се обърнеш към Онзи, Който е всичко точно обратно на тези неща.

Да забравиш гнева и да презреш надигащата се плът. И да обърнеш поглед към Онзи, Който знае най-добре. О, как боли, как се къса сърцето и разкъсва плътта. О, сладко лекарство! О, горчиво лекарство! Единственото, което маха булото от очите и показва истината такава, каквато е – и за богатия, и за бедния. За стария и за младия. За умния и за простия.

Истината, която е в Теб. Ти си Пътят и Истината, и Животът. Който ходи по Пътя, ще види Истината и така Пътят и Истината ще те доведат до Живота.

„Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колене и направете за нозете си прави пътеки, за да не се отклони куцото, а да се изцели.“

Или, съвсем ясно казано, дори да боли, дори да изнемогваш, върши това, което знаеш, че е добро и право пред Бога, и не спирай. Дори това да коства гордостта ти, дори да коства себелюбието ти, дори да коства начина, по който хората гледат на теб…

И разбираш, че ходиш в пътя. Товарът го няма и там си ти, но истинският ти. Този „ти“, който Той иска да бъдеш. Истинският „ти“.

И в тази цена ти си загубил себе си, но всъщност си се намерил! Колко чудно, нали! Загубваш всичко старо и непотребно от себе си, за да се намериш:

„Който намери живота си, ще го изгуби и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.“

И не е ли това нашият живот – това, което си мислим, че искаме; това, което на нас ни харесва. Както когато Господ говори на Петър:

„Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опасва и ще те води, където не искаш“ (Йоан 21:18).

И когато премахнем гордостта, себелюбието и мнението на другите, стигаме до същността, до съкровището – дълбоко покрито и забравено. Забравяме за това, че искаме да сме първи, да сме важните, да ни забелязват, да ни хвалят, да говорят хубаво за нас. И виждаме кои сме всъщност – Негови. За Него.

Славата принадлежи на Него. Не на нас. Затова да се скрием в Него. Всичко, което е Той, и всичко, което ние не сме…