Да съдим или да не съдим (2-ра част)

Преди да продължиш с настоящата публикация, те съветвам да се запознаеш със съдържанието на първата ѝ част.

Соломон, авторът на книгата Притчи, нееднократно подчертава, че умението да отсъдиш правилно (мъдрост, разпознаване, трезва преценка) е основната предпоставка за това ти да ходиш в БЛАГОСЛОВЕНИЕТО на Бог на тази земя. Главоломният първоначален успех на царя се дължеше на посвещението му към праведна съдба.

„А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай, каквото желаеш да ти дам. А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. Сега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам. Слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне. И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?! Тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това. И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, ето, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб.“ (3 Книга на Царете 3:5-1)

Като християни ние също имаме задължението да съдим праведно (Йоан 7:24). Господ Исус ни предупреди, че ако съдим неправедно (съд, който не е мотивиран от Божието желание за изкупление, и който не взема под внимание всички обстоятелства и факти), ние ще „пожънем“ съдба от същото естество (Лука 6:37).

Неправедното съдене ще ни държи подчинени на ПРОКЛЯТИЕТО на този паднал свят.
През годините съм виждал християни, включително християнски служители, да правят тази грешка и да „жънат“ жътви на осъждение.

Следните примери описват красноречиво разглеждания принцип:

Преди около десетина година в Атланта популярна служителка физически нападна мъжа си и беше арестувана за домашно насилие. Чух друг, още по-популярен служител, да се подиграва на тази двойка от амвона си; няколко години по-късно той беше арестуван за подобна причина. Тогава чух трети служител да се подиграва на втория; не след дълго и той бе задържан за такъв инцидент.

Също така в края на миналия век някои от най-популярните телевизионни евангелизатори в САЩ бяха разобличени като практикуващи същите грехове, в които обвиняваха някои от колегите си.

Същият закон работи и в други обществени сфери. Преди няколко месеца един американски журналист, който постоянно наричаше президента Доналд Тръмп „женкар“, трябваше да подаде оставка поради сексуален скандал.

Като християни, разбира се, ние трябва да се конфронтираме с различните форми на неморалността (някои изобличения дори трябва да са публични, 1 Тимотей 5:20). Нека обаче решим в сърцата си, че всяка такава конфронтация е мотивирана от любовта на Бога (1 Петър 4:8, Притчи 10:12) и изкуплението е крайната ѝ цел!

Допълнителна информация по темата бихте могли да намерите в статията ми за църковната дисциплина.