„Дай, бабо, огънче“

Знаете ли тази игра „Дай, бабо, огънче”?

Наскоро, по време на хвалението, част от едно неделно богослужение в нашата църква, се разсмях, давайки си сметка какво се случва с мен от известно време. Аз бях привлечена. Подобно на детенцето, което поглежда закачливо нагоре и повтаря „Дай, бабо, огънче”, за да участва отново и отново в една игра, която му носи огромно задоволство…

Откакто преживях любовта на Бог, разбрах, че Той е мой Баща, Който обича да ми дава. Първите ми опитности в молитва бяха като чудодейни рецепти – аз Го моля, Той отговаря, и то по начин, който ме е слисвал или ме е карал да избухвам в експлозия от емоции. Така разбрах, че Той ме чува и има отношение към мен. И сега, девет години по-късно, продължавам да искам. Желанията ми се променят заедно с мен, но аз не спирам да искам от Него. С времето научих, че само Той може да ме разбере най-добре и да ми отговори най-добре. Но както в играта „Дай, бабо, огънче” и Неговите отговори са подправени със сол, интригуващи и  предизвикателни подобно на онова „Качи се по-нагоре”. 

Отговорът на моите молитви не винаги е какъвто съм очаквала (всъщност почти никога не е),но в него винаги има от онази тайнствена съставка, която придава вкус на живота ми… Вкусът от личния контакт с Него. С времето този вкус става все по-незаменим за мен, все по-ценен. А отсъствието му ми е сигурен белег, че съм пропуснала най-важното. Разбрах, че мога много да слушам за Бог; че мога много да чета за Бог; че мога много да правя с мисълта за Бог, както и че мога много да говоря за Бог, но има само един начин да Го познавам лично и това е като общувам с Него. Изненадващо, но да, Той чува и отговаря на молитви! Да, великия и далечен Бог на небето е ангажиран и въвлечен във всяка искрена молитва. 

Мисля, че когато Исус ни учи „Искайте и ще ви се даде”, Той ни насърчава не просто да искаме различни неща в живота си (ние и без това постоянно все нещо искаме), а да бъдем във взаимоотношение с Него. Да идваме при Него точно такива, каквито сме. Да представяме желанията, нуждите, проблемите си точно така, както ги виждаме. Да оставим на Него да се погрижи за нас точно както един Баща се грижи за нуждите на детето си. Затова и молитвата, на която Той ни учи започва с думите „Отче наш…” (което е по-архаичния вариант на „Татко наш”) Слава Богу, че не започва с нещо от сорта на „Добър ден, уважаеми…” или „О, Ти, велик Бог” или още по-зле „Ако аз, простосмъртния, окаян и грешен човек, мога да говоря на теб, святия, страшния, вечния Бог…”. Не, тя е толкова естествена, колкото когато едно дете изтичва да каже нещо на тати, докато е още развълнувано за него. 

Обичам това взаимоотношение, молитвата – никога не знам какво има там, по-нагоре, но съм привлечена, защото колкото повече се приближавам, толкова повече Го опознавам. Повикана и привлечена. Такава намирам себе си днес. Като дете, увлечено в играта „Дай, бабо, огънче”.