Дарбите на Святия Дух (8) – Дарба вяра

Дарбите на Святия Дух (8) - Дарба вяра

Библията ни наставлява да не бъдем невежи както към Истината като цяло (Йоан 8:32Осия 4:6), така и в специфични области (1 Коринтяни 12:12 Коринтяни 2:11). Една от тези области и предмет на настоящата серия от статии е това, което Църквата често нарича „9-те дарби („проявления“ би бил по-точният превод от гръцки) на Святия Дух“. Всички  статии ще имат общ увод, последван от дефиниция на разглежданата дарба с примери от Библията и от моя живот (аз вярвам, че всяка една от деветте дарби на Духа се е проявявала по различно време в служението ми). За завършек ще давам кратки инструкции за това как да оперираме в специфичната дарба.

Нека първо да разгледаме някои общи положения относно изследвания предмет:

  1. Можем да кажем, че 9-те духовни проявления/дарби, изброени в 1 Коринтяни 12, са производни от 7-те характеристики на Святия Дух, описани в Исая 11:2.
  2. Те са концентрирани проявления на Божието откровение и сила, разпределяни суверенно от Святия Дух (1 Коринтяни 12:11).
  3. Човешкото взаимодействие е необходима част за това тези проявления да имат пълен ефект.
  4. Поради това че Духът на Бога живее във всеки новороден християнин, вярващият има всичките девет дарби в латентен вид.
  5. Диапазонът на проявленията на Святия Дух покрива всяка нужда, която би възникнала в нечий живот или служение.
  6. Деветте духовни проявления често биват разделени в три групи:
  • дарби на откровение (слово на мъдрост, слово на знание, разпознаване на духове);
  • дарби на сила (специална вяра, дарби на изцеления, дарба на правене на чудеса);
  • дарби на изговор (говорене на непознати езици, тълкуване на непознати езици, пророкуване).
  1. Всяка от тези дарби е за днес. Виждането, че тези проявления са престанали след Ранната Църква, няма сериозна библейска основа.
  2. Библията ни наставлява да копнеем за тези проявления на Духа (1 Коринтяни 14:1).
  3. Проявленията на Духа са дадени за обща полза, тоест за доброто на цялото Христово Тяло (1 Коринтяни 12:7).
  4. Проявлението на дарбите не е доказателство за правилността на нечия доктрина, нито е атестат за светостта на този, чрез когото се проявяват. Църквата в Коринт имаше сериозни морални проблеми, но въпреки това апостол Павел каза, че те не остават назад в никоя духовна дарба (1 Коринтяни 1:7).
  5. Любовта към Бога и към хората е това, което прави дарбите да функционират в пълния си потенциал (1 Коринтяни 13).
  6. Правилата за функциониране на някои определени дарби, посочени в 1 Коринтяни 14, са по-скоро инструкции за достигане на този потенциал, а не безпрекословни заповеди.
  7. Много често дарбите функционират „на гроздове“ – по две, три или дори повече едновременно.

Дарба вяра

Дарбата на вяра (ДВ) е проявление на Святия Дух, при което на вярващия се дава специална вяра, надхвърляща развитата от него до момента. ДВ е различна (не като състав, но като обем и интензивност на проявлението) от вярата за спасение, която човек упражнява, за да влезе в Божието Царство.

Спасителната вяра идва чрез ЧУВАНЕ на Божието Слово (Римляни 10:17) и е във ВСЕКИ християнин (Ефесяни 2:8). ДВ, макар и достъпна за всеки християнин, като правило се проявява само чрез НЯКОИ и идва чрез ПРОЯВЛЕНИЕ НА ДУХА (1 Коринтяни 12).  Повече информация относно естеството на спасителната вяра (получена от християните при новорождението и използвана във всекидневния им живот) може да намерите в следните статии:

ДВ е различна и от вярата като плод на Духа (Галатяни 5:22). Дарбата е краткотрайно проявление на силата на Святия Дух чрез нас, докато плодът е нещо, което изисква всекидневно култивиране. По-точният превод от гръцки на думата, преведена „вяра“ в този текст би бил „вярност“.

Въпреки че през по-голямата част от времето ДВ и дарбата на правене на чудеса (ДПЧ) работят заедно, има известни различия между тях. Основната разлика е, че ДВ най-често се изразява в пасивно („пасивно“ не в негативен смисъл; пример, вярата на пророк Данаил, когато беше в ямата с лъвовете) очакване на положителен резултат и победа, докато ДПЧ изисква извършването на определено действие (например – Моисей трябваше да простре тоягата си, за да раздели морето).

В главата „Изцелението води до съживление“ от статията си „Божествено изцеление – един източник…“ описвам случай, при който вярвам, че и трите дарби на сила се проявиха едновременно.

Искам да завърша тази кратка статия с едно изказване на големия британски евангелизатор Смит Уигълзуърт, който описва един от начините да кооперираме с тази дарба в нашите животи и служения. Брат Уигълзуърт казва, че ако предприемам действие с обикновената си вяра, много често, когато тя стигне до предела си, Бог ще ни срещне там със Своята свръхестествена вяра!

Сподели в