Всяка година на 31 октомври ние отбелязваме деня на Реформацията. Какво толкова се е случило на 31 октомври, за да отбелязваме тази дата като важна в нашия протестантски църковен календар?
На 31 октомври 1517 г. никому дотогава неизвестният монах Мартин Лутер приковава на голямата порта на катедралата във Витенберг (Германия) своите 95 тезиса.
Предполагам, че Мартин Лутер изобщо не е имал ни най-малка представа, че в този момент ще започне движение, което ще промени не само църквата, но и курса на църковната история.
Всъщност Лутер като млад професор във витенбергския университет е следвал тогавашните обичаи. Вратата на Църквата по онова време е било мястото, където са се излагали публичните съобщения. Всеки от преподавателите в университета, който е искал да постави нещо (някаква тема) на публична дискусия, е постъпвал по този начин.
Така Лутер излага своите идеи на публично разглеждане и обществен дебат. Той се е надявал да сложи началото на обсъждане на църковни практики, които е смятал за погрешни и небиблейски. Лутер наистина постига целта си, но заедно с това запалва огън, който обхваща не само Германия, но цяла Европа и целия свят. Този огън продължава да гори и днес.
Лутеранството е официална религия в: Германия, Дания, Норвегия, Исландия, Швеция, Финландия, /Лапландия/, Фарьорските острови, Гренландия, Естония и Латвия. По-големи Лутерански църкви има в САЩ /10 000 000 членове/, Канада, Холандия, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Литва, Австрия, Бразилия, Русия, Беларус, Украйна, Румъния, бивша Югославия, Франция и мн.др. Лутерански църкви има в Япония, Азия, Африка и Южна Америка, а от 1994 г. мисионери от Уисконски Евангелски Лутерански синод в САЩ с участието на българи основават Българска Лутеранска църква. Към настоящия момент в страната има няколко лутерански църкви, като три са в София и една – във Варна.
Днес по света има милиони протестантски църкви, но погледнато в исторически план те всички имат своите корени в делото на Мартин Лутер.
Според статистиката на института Даун, който е институт за изследване на църковния растеж през 2005 г. на земята броят на католиците е бил 1,119 млрд. души, протестантите са били 882 млн., а православните са били 219 млн. Прогнозите на същия институт за развитието на християнството са, че през 2025 г. католиците ще бъдат 1,336 млрд., протестантите ще са 1,212 млрд., православните – 235 млн. От това е видно, че протестантството е най-бързо развиващата се част от християнството. Помислете си, че само преди около 500 години на земята не е имало нито един протестант…
Според друго изследване на земята има над 30 държави, в които протестантите са над 50% от населението. Част от тези държави са САЩ, Великобритания, Швеция, Норвегия, Дания, Финландия, Исландия, Естония, Литва и ЮАР. Също така има над 20 други държави, в които протестантството е между 30-50% от населението, като между тях са Германия, Швейцария, Холандия, Австралия, Канада и Нова Зеландия.
Някой може да попита: „Защо са ни тези статистики?”. Не знам дали ви прави впечатление кои са страните, в които доминира протестантството? Някои може би вече се досещат и забелязват, че това са най-развитите страни в света…
Днес една от бързо развиващите се страни е Бразилия, където около 20% са протестанти, в Южна Корея 19% са протестанти, в Унгария над 16% са протестанти.
Днес протестантите са около 900 млн. и всички те имат своя произход в събитието, което днес отбелязваме. Ето защо ние не трябва да се срамуваме да се причислим към групата на протестантите, които вярват в по-голямата част от това, което Мартин Лутер заявява преди 497 г.
Ако прочетем обаче 95-те тезиса на Лутер, голяма част от тях биха ни се сторили странни, защото в тях има доктрини и начин на мислене, които са ни чужди. Причината за това е, че ние днес живеем в свободата на вярата, за която Мартин Лутер някога се е борил. Тезисите на Лутер обсъждат и осъждат някои злоупотреби, които са били характерни за църквата по онова време. Те са били главно в три категории: ПЪРВО, Лутер разобличава папата и духовенството за злоупотреба с власт, за манипулация и заблуда на хората, относно учението на Библията. ВТОРО, той изобличава църквата като цяло за сребролюбие и материализъм и, ТРЕТО, той се противопоставя на практика, която счита за небиблейска, а именно събирането на индулгенции.
Част от 95-те тезиса наистина изглеждат твърде архаични и неадекватни на днешната действителност, защото засягат горещите теми на лутеровото време и са една историческа реликва, но едно от най-важните изречения в тези тезиси е 62-ят тезис, а именно:
- Истинското съкровище на църквата е пресвятото Евангелие и Божията благодат.
Това изявление продължава да бъде велика истина и е все толкова необходимо днес. Истината е, че богатството на църквата не се състои в нейната собственост, красиви сгради или богата история. Истинското съкровище на църквата не е нещо, което може да се пипне с ръце и да се види с очи, но това е Евангелието на Исус Христос. Евангелието на Исус Христос е основното и всичко останало е второстепенно. Затова е ужасно, когато Църквата превъзвиши нещо, което е второстепенно над това, което е най-важно, скривайки по този начин Евангелието от очите на хората.
Мартин Лутер привлича вниманието на целия свят, като заявява и доказва, че Евангелието е сърцевината на Църквата и е основната Истина, която Църквата трябва да пази и разпространява. В последвалите спорове Лутер защитава тезата, че Евангелието е всичко, за което Църквата съществува. Ето защо е без значение колко е стара една традиция, ритуал или начин на служене, ако тези неща скриват Евангелието от хората, то те са зли и трябва да бъдат премахнати.
Лутер, разбира се, не достига до това откровение изведнъж. Той е роден на 10 ноември 1483 г. и до времето, когато през 1517 г. забива на вратата на църквата своите тезиси, той се формира като личност. Всичко започва, когато Лутер е на 21 години и става монах в августинския орден (неочаквано за самия него). Причината да се присъедини към ордена е нелепа и е резултат на неговото суеверие. На 17 юли 1505 г. Лутер е застигнат от силна буря, късно вечерта в гората. В един момент мълния пада до него. Той е убеден, че това е Бог, който му говори, и, уплашен до смърт от случилото се, Лутер дава обет на св. Анна, че ако оживее от гръмотевиците, ще стане монах. За да разберем случката, трябва да знаем, че Лутер е от селски произход и неговата набожно суеверна майка му придава своите суеверни вярвания – че в горите живеят духове, гноми, таласъми и всякакви такива твари. Ето защо, пътувайки през тъмните гори на път за Стотертайм, той е имал едно от най-кошмарните преживявания в живота си. В тази нощ той се сеща и за смъртта на свой приятел, който е бил убит от гръмотевица и нищо чудно, че когато гръмотевицата пада до него и го събаря, той надава спонтанен вик: „Св. Анна, спаси ме и аз ще стана монах…“.
Тъй като църквата по онова време не е учила, че хората могат да имат лично общение с Бога чрез вяра в Исус Христос, то те са вярвали, че могат да разчитат на защитата от различни светии. Това учение на църквата всъщност е едно продължение на езическите вярвания в Римската империя, където се е вярвало в много богове.
Обикновените хора са изпитвали ужас от Бога по онова време. Църквата е учила, че хората трябва да се страхуват и да треперят от Бог, който дебне всеки човек, за да го накаже за греховете му, но те могат да се обърнат към майката на Исус и тя да се застъпи за тях пред онзи, на когото не може да се угоди. Постепенно хората започват да вярват, че Мария е единствената, до която имат достъп, могат да я помолят и тя няма да им се разсърди, но би могла да отиде и да ходатайства за тях. Само тя, като майка на Исус, би могла да има влияние върху Сина си и да Го умилостиви. Веднъж умилостивен от майка си, Той може да размисли и да отиде при Отец и да поговори с Него по твоя въпрос.
Тук обаче се появява друг проблем – Мария, която е затрупана от молбите на целия свят, може да е затруднена да откликне на всяка молба и затова църквата учила хората, че те могат да се обръщат и към св. Анна, която според един мит е била майка на Мария. И така, тя, която е по-свободна, да отиде при дъщеря си Мария, която не може да откаже на майка си нищо, а Мария да отиде при сина си Исус, който евентуално да отиде при Баща Си, Който евентуално би възпрял гнева и наказанието си към бедния човечец…
Никъде в Библията няма и намек, че на Небето има една божествена фамилия, която е в същите роднински взаимоотношения, както хората на земята. Няма такова ходатайство – напротив! Библията казва, че между Бог Отец и хората няма много и различни ходатаи, но само Един Единствен, който е за всяко човешко същество и това е Господ Исус Христос.
Ето ви три стиха от десетките в Библията, които говорят за това.
1 Йоан 2:1-2 „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай {Или, Утешител. Вж. Иоан 14:16} при Отца, Исуса Христа праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“
Евреи 7:25 „Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.“
Ако Христос може свършено да спасява онези, които отиват чрез Него при Отец, то тогава няма нужда от други ходатаи, защото, ако ти имаш съвършеното, не ти е необходимо друго.
1 Тимотей 2:5 „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,“
Така или иначе случката с Лутер в гората е факт и тя слага край на светската му кариера за ужас на баща му. Лутер е трябвало да учи право и да стане съдия, а вместо това става монах и се причислява към най-стриктния орден на августинците и отива в манастира в Ерфурт. Така Лутер се озовава в аскетичния и строг живот на късните средновековни монаси. Животът там е бил следният:
Ставане в 1-2 сутринта за молитви и песнопения, последвано от време на размишления и отново молитви и песнопения. Следва малка закуска и още сутрешни молитви. След тях монасите работят здраво цяла сутрин. Следва кратка следобедна дрямка, последвана от молитви, песнопения и размишления. После участие в отслужване на тайнствата. След всичко това малка вечеря, последвана от молитви и песнопения, и най-накрая лягат да спят, за да се събудят отново в 1-2 през нощта и всичко да започне от начало.
Лутер с огромна радост приема този тежък начин на живот на много лишения, защото подобно на милиони хора, включително и днес, е търсил начин да има мир с Бога и прошка на греховете си. За много години Лутер е един от най-прилежните монаси, който ходи облечен само в груби дрехи и стриктно спазва режима на живот в манастира. Трябва да подчертаем, че това, което Лутер е правил, го е правил с цялото си сърце, защото това е, на което църквата е учила. По-късно той ще напише за този период от живота си следното:
„Аз наистина бях достоен за похвала монах…Ако някой монах би могъл да заслужи да отиде на Небето, благодарение на своите монашески дела, то аз със сигурност щях да бъда сред избраните…“
В моментите на усамотение обаче Лутер признава, че е усещал, че нещо не е както трябва. Това е, което всеки човек би открил, ако се опитва чрез добри дела да стане праведен пред Бога – това е невъзможно.
През 1510 – 5011 г. Лутер е изпратен от своя орден да посети Рим, там където живее папата и кардиналите. Той се надява, че в Рим ще открие това, което търси. Вместо това, Лутер първо е изненадан, след това е шокиран и накрая е като болен от всичко, което вижда. Идвайки от почти аскетичния живот в германската провинция в разкошния религиозен живот на Рим, Лутер преживява голям шок. Това, което го шокира най-много, са онези практики на Църквата в Рим, които са явно незачитане на християнската вяра. В Рим той вижда свещеници, които са толкова пияни, че не могат да стоят на краката си и да отслужат литургията в църквата си. Той установява, че пиянството е нормална практика за свещениците. Лутер открива и други свещеници, които са толкова алчни, че отслужват между 80 и 100 литургии на ден формално и бързо, като на поточна линия, за да могат да вземат повече пари. В някои квартали на Рим той среща свещеници, които живеят в разврат, хвалят се с колко жени са преспали и дори насърчават сводничеството. Това обаче, от което Мартин Лутер е най-скандализиран, е почитането на реликвите, т.е. почитането на мощите може да донесе опрощение на греховете на хората и да им донесе благословение.
След посещението си в Рим Лутер стига до заключението, че ако адът съществува, то Рим е изграден върху него. Той се завръща в Германия по-притеснен от всякога и е убеден, че Църквата има нужда от промяна. Ето какво пише по повод на това си пътуване:
„Ако има ад, то Рим е построен върху него. Дори да ми бяха дали всичките пари на света, пак няма да съжаля, че отидох да видя Рим. Ако не го бях видял с очите си, никога нямаше да спра да бъда терзан от съмнения, че не постъпвам честно, но след като го видях, съм чист пред съвестта си.“
Същата година – 1511, Лутер се премества окончателно във Витенберг, където през следващата година става доктор по богословие и професор във Ветенбергския университет. По това време той е едва на 29 години.
Повратните години в неговия живот са между 1515 и 1517 г., когато е назначен от водача на ордена – Йохан Щаупиц да преподава Библията в университета. Възлагат му да преподава три книги – Псалми, Римляни и Галатяни.
За да преподава Библията, то той е трябвало да започне да я изучава. Това е един парадокс в неговия живот – въпреки че е бил свещеник и е отслужвал богослужения, той никога не е бил изучавал Библията.
Това е много характерно за всяка религиозна християнска система, която е мъртва – Библията не се счита за важна… Постепенно Църквата е започнала да учи, че това, което Църквата е създала и казала, е важно, а не това, което Господ Исус е казал… Това е заблуда, която и до днес съществува… Религията винаги преследва този, който е открил истината на Божието Слово, защото религията има власт само там, където има невежество и липсва знание относно Божието Слово и Божията воля. Религията е основана и съществува върху предания, суеверия, митове, ритуали, традиция и не харесва това, което Бог казва в Библията, защото казаното в Библията опровергава това, което религията върши.
Точно през този период на изучаване Лутер прави своето голямо откритие, което променя него, Църквата, Европа и целия свят. Оставането на Лутер насаме с Библията е най-голямата „грешка“, която Църквата по онова време допуска. В продължение на две години Лутер взима своите латински, старогръцки и староеврейски речници, с които разполага, и започва да изучава Библията. Също така изследва писанията на ранните отци и изучава как е живяла ранната Църква.
Ние не знаем точно в кой момент Лутер е прогледнал за истината на Евангелието. Знаем датата, на която е почти убит от мълния, но не знаем кога е получил прозрението за спасение чрез вяра. Всичко, което знаем, е, че в някакъв момент, докато изучава и поучава върху Библията, нещо се случва – той проглежда и вижда неща, на които Библията учи…
Преподавайки Псалмите, той е силно впечатлен от факта, че много от неговите собствени преживявания са описани от Давид и другите псалмисти. След това, когато изучава посланието на Павел до Римляните и стигайки до Римляни 5:1, където се казва:
„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;“
Лутер не е на себе си. Десетки години той се е опитвал да получи мир с Бога, вършейки какво ли не, сега той е хванат от този библейски текст и иска да го разбере напълно. Тогава се връща към първата глава, към друг текст, който преди това е прочел и не е разбрал и това е Римляни 1:16-17:
„Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“.“
Впоследствие тези думи от писанието ще бъдат наречени „Думите, които промениха света!“. Това не е преувеличение, защото, когато човек разбере тези думи, те ще променят цялата му представа за вярата в Бога. Това е есенцията на Павловото послание – Римляни, което е най-сериозното и теологическо послание в целия Нов Завет. Всичко, което Христос е направил и на което апостолите са учили, се намира в тези два стиха. Това е сърцето на Евангелското богословие. Това е текстът, който поставя началото на протестантската реформация и обяснява разликата между протестантството и останалите два клона на църквата – католицизъм и православие. Това е връщане до учението на Библията.
Какво е откритието на Лутер?
Той преоткрива нещо, на което Библията е учила, а именно, че съществуват два вида праведност. Първата е човешката праведност. Това е праведноста на човека, която е сбор от всички негови добри дела и религиозни практики. Лутер си дава сметка, че точно това се е опитвал да постигне в продължение на години – една човешка праведност. Да се покатери сам по стълбата към небето, чрез своите добри дела и спазвайки всички религиозни правила. В този момент Лутер разбира, че този, който е тръгнал да се изкачва по тази стълба, никога няма да може да стигне до върха й. Лутер си дава сметка, че християнството е за това не хората да се самоусъвършенстват и да се опитат да стигнат само до небето, а че Бог слезе по стълбата на земята, за да ни вземе със Себе си и да ни качи на Небето.
Цялата философия за самоусъвършенстването е в източните религии, но не и в Библията. Лутер от опит знае, че всяка грешка по пътя на самоусъвършенстването го праща в подножието на стълбата. Причината за това е, че човек е грешник и непрекъснато ще бърка и ще пада в основата на стълбата…
Лутер открива, че има и друга праведност, която се открива в Господ Исус Христос. Тази праведност произхожда от това, което Той извърши, като умря на кръста и възкръсна от мъртвите, и не се основава на нашите добри дела. Тази праведност не е човешка, а Божия и е била създадена за нас хората и е дадена на човешката раса, като дар въз основа на вяра в Исус Христос.
Когато Лутер си спомня за мига, в който открива това нещо, той дава следното свидетелство:
„Когато разбрах какво се крие зад думите „Праведния чрез вяра ще живее!“, аз се почувствах като роден отново, като нов човек. Сякаш влязох през отворените врати на небето в Рая. Всичко, което човек трябва да направи, за да получи оправдание пред Бога, е да спре да уповава на добрите си дела и на религиозните си постъпки, но да отиде с празни ръце при Бог и с вяра в извършеното от Христос за него.“
Ефесяни 2:8-9 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“
Спасението е дар, който ние хората получаваме заради нашата вяра, а не заради добрите си дела. Ние християните не вършим добри дела, за да заслужим оправданието си, но защото сме били спасени и оправдани по благодат чрез вяра в Исус Христос. Нашите добри дела са доказателството, че наистина сме получили дара на спасението. Това е доказателството, че ние наистина сме били родени отново и сме променени в други хора. Ако сме нови хора, то ние ще имаме и нови дела, различни от старите. Липсата на добри дела и променен живот след повярването в Христос е свидетелство срещу човека, който твърди, че е християнин, а продължава да живее в грях. Това е свидетелство срещу него, че той никога не е приел дара на благодатта – оправданието чрез вяра и че все още не е получил Божията праведност и не е променен от Христос.
Нито един човек не може да се спаси чрез добри дела. Ако можеше така, то Христос не би дошъл, за да страда вместо нас. Но тъй като няма друг начин човек да стигне до Бога, освен Божия начин, то Христос дойде и го направи. Алилуя!
Това е нещото, което Лутер преоткрива в Библията и което предизвиква Реформацията. Днес, повече от 500 г. по-късно, ние продължаваме да вярваме същото нещо. Ние вярваме, че когато човек отиде при Господ Исус Христос, той е оправдан не заради добрите си дела, но заради това, което Исус е направил. Това е учението на Библията, което държи отворена вратата на спасението за цялото човечество. В Божите очи човек се оправдава заради вярата си в това, което Исус Христос е направил.
Продължавайки да изучава Библията и да сравнява това, което Църквата тогава практикува, Мартин Лутер стига до заключението, че не може да се довери на никой друг, освен на думите на самия Бог, записани на страниците на Свещеното Писание. Така той стига до решението от този момент нататък да проповядва на своите сънародници само Библията и то на разбираем немски език.
Много скоро след това хората са силно докоснати от Истината на Словото и очите им започват да се отварят за това, какво всъщност представлява вярата в Бога.
Конфликтът с папата, разбира се, не закъснява. Поводът е строежът на катедралата Свети Петър в Рим. За да бъде събрана необходимата сума за строежа, папа Лъв Х издава указ, с който разрешава продажбата на индулгенции в Саксония. Индулгенцията е документ, който се получава срещу извършени добри дела, главно поклонение на мощи, закупуване на мощи или директни плащания в касата на продавача на индулгенции.
Църквата е учила, че Христос и светиите са имали толкова много заслуги по време на техния живот, че всичко, постигнато от тях, се пази в небесна съкровищница, от която папата може да черпи в името на живите вярващи. Така срещу пари папата може да бърка в съкровищницата и да опрощава всякакви грехове – на живи и на починали.
Доминиканският монах Йохан Тецел е натоварен със задачата да продаде тези индулгенции в Германия. За да ускори продажбата, Тецел обещава опрощения за най-тежките грехове, стига грешникът да си купи индулгенция. Цената на индулгенцията се е определяла от социалното положение. В един момент Тецел пристига в Ютеборг, който е близо до Витенберг, и започва да продава индулгенции. Лутер със своите последователи са потресени от измамата, на която са подложени хората и решава да изрази протеста си открито.
Понеже Тецел е казвал, че няма нужда от покаяние, а всичко, което трябва да направиш, е да платиш, то на 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер поставя своите 95 тезиса на портата на витенбергската катедрала. Те са насочени основно срещу продажбата на индулгенции. Без Лутер да знае, тези тезиси само за няколко седмици са препечатани и са разпространени из цяла Германия.
В началото папата не обръща внимание на това, което става в Германия, въпреки че е чул за събитията. Минават цели 4 години преди той да осъзнае каква огромна заплаха е Лутер за неговата власт и за доктрините на църквата. Тези 4 години са много важни за това Лутер да задълбочи познанията си върху Библията, да напише няколко книги, които стигат до цяла Европа.
Едва на 15 юни 1520 г. папата издава була, с която отлъчва Лутер от Църквата заради тезисите му, осъжда го на смърт и заповядва писанията му да бъдат изгорени. Така книгите на Лутер са изгорени в Рим, Лион и други градове. Лутер получава булата през октомври, като в отговор изгаря булата и католическото предание в присъствие на огромна група от хора, сред които има много професори и студенти. Новината бързо се разпространява из цяла Европа. Така започва войната за признаване на авторитета на Божието Слово. Реформацията е факт и няма връщане назад. Лутер или ще успее да убеди света в авторитета на Библията, или ще бъде изгорен на кладата, както реформаторите преди него.
Императорът на западната римска империя Карл V (ревностен католик) е помолен от папата да се справи с Лутер. Той се съгласява и заповядва на Лутер да се яви пред него през април 1521 г. по време на събора във Вормс.
Този момент е исторически и бележи началото на нова епоха. Там един човек дръзва да се изправи срещу църквата и целия католически свят, въоръжен единствено с Божието Слово. На 17 април (деня на процеса) по улиците на Вормс е имало толкова много хора, че Лутер едва успява да стигне до залата. Когато влиза, той е смаян от хората, които вижда там. Срещу него е целият управляващ свят – само папата липсва. Там е император Карл V, братът на императора, шест императорски корфюрсти, 24 херцога, 8 малки графа, освен това на процеса присъстват 30 архиепископи, огромна група епископи и абати, 7 папски нунций – общо 206 души от най-висок ранг, които всъщност са ръководили целия свят по онова време.
В средата на залата е сложена маса, на която са събрани книги. Лутер е запитан от Йохан Майер Ет (представител на папата и говорещ като представител на империята) дали признава, че е автор на тези книги. Лутер ги разглежда и потвърждава, че е техен автор. След което е призован да се отрече от доктрините, записани в тези книги. В отговор Лутер казва:
„Това касае Бог и Неговото Слово. Това може да има ефект върху спасението на душите на хората. Моля ви да ми дадете повече време.“
Лутер получава един ден за размисъл, което оставя у хората впечатление, че той най-вероятно ще се покае, но на следващия ден – 18 април (най-великия ден в живота на Лутер), когато застава пред събора, Йохан Майер Ед му казва: „Вие трябва да дадете прост и ясен отговор – ще се отречете ли от книгите си, или не ?“.
В отговор Лутер произнася реч, в която обяснява, че книгите му се основават върху Божието Слово и завършва с думите:
„Освен ако не бъда убеден от свидетелството на Писанието или чрез ясни аргументи, че съм на погрешен път, защото не вярвам нито на папата, нито на съборите, тъй като е добре известно, че те често са допускали грешки, а и са си противоречали, аз съм обвързан към Писанията, които съм цитирал, и съвестта ми е в плен на Божието Слово. Аз не искам и не мога да се отрека от нищо, защото това не е нито безопасно, нито правилно да правиш нещо против съвестта си. Нека Бог да ми бъде на помощ. Тук аз стоя и не мога да сторя нищо друго. Амин!“
Речта на Мартин Лутер е дръзка и толкова неочаквана, че предизвиква смут и объркване в залата. Всички започват да говорят едновременно. Част от хората започват да спорят помежду си. Императорът е раздразнен от станалото и напуска залата. На другия ден той заявява на приближените си, че не може да гледа как един монах би могъл да се окаже прав, а свидетелството на хиляда години християнски традиции – погрешно.
Лутер е пуснат да си върви, но няколко дни по-късно е обявен вън от закона, като всеки, който му окаже подкрепа, ще бъде обвинен в държавна измяна. Със същия указ, всеки поданик на императора се задължава, където срещне Лутер да го задържи и предаде на властта. При това положение вероятно Лутер е щял да свърши на кладата, ако по пътя към Витенберг, Фридрих Мъдри – бургът на Саксония не го отвлича и скрива в замъка Вартбург, за да опази живота му. Там скрит от всички, в продължение на една година, Мартин Лутер прави първия превод на Новия Завет на немски език.
Лутеровият превод не само осигурява на германските племена достъп до Библията, но установява книжовната форма на немския език. Благодарение на печатарската машина на Гутенберг, скоро всеки обикновен човек в Германия е можел да си купи Новия завет на родния си език на цената на едноседмична заплата. Новите завети се разграбват като топъл хляб. Впоследствие Лутер превежда и Стария Завет.
За радост на Лутер императорът води войни и няма време да се занимава с него. Това му позволява да завърши делото си докрай и напълно да реформира Църквата, а лутеранството да се установи трайно в Германия.
През 1526 г. последователите на Лутер сред бурговете (князете) успяват да накарат законодателите да вземат решение, че владетелят на всяка държава е свободен да се придържа към онази вяра, която той смята за права. Така принципът – владетелят да определя религията на територията, която управлява, бива променен за първи път. Три години по-късно обаче на второ законодателно събрание се отхвърля това решение и римокатолицизмът отново е обявен за единствената права вяра в империята. Шестима бургове, последователи на Лутер и представители на 14 свободни града, прочитат на това събрание протестна декларация, в която заявяват, че:
„В делата, засягащи Господната слава и спасението на душите, съвестта ни ни повелява да почитаме Бог и Неговото слово над всичко и затова не можем да приемем искането на императора.“
От този момент нататък техните противници започват да ги наричат протестанти. Това е почетният произход на думата „протестант“ – хора, които се изправят и казват – „Съжаляваме много, но ние считаме, че Библията е върховен авторитет и правило за начин на живот!“
През следващите години императорът окончателно се проваля и законодателното събрание приема благоприятни за протестантството решения, които дават правото на свобода на вярата. На князете в Германия е разрешено да организират свои Църкви. Накрая се стига до споразумение, което узаконява лутеранството като равно на католицизма вероизповедание на територията на Германия.
Впоследствие събитията се развиват с шеметна скорост. Лутеранството достига далеч извън територията на Германия. Навсякъде, където реформацията успява, го прави по един и същи начин – всичко започва от превода на Новия завет на говоримия език на хората. С неговото разпространение хората започват да го четат и всичко започва да се променя. Така за период от 30 години – от 1524 до 1554 г., лутеранството става официална религия в Германия, Дания, Норвегия, Исландия, Швеция и Финландия. Това са 6 държави. В други 4 – Швейцария, Унгария, Англия и Шотландия се установява друга форма на протестантството, която обаче не би могла да се появи без делото на Мартин Лутер. В тази друга форма на протестантство основна заслуга имат Цвингли и Калвин.
Когато нещо е било деформирано, то има нужда да бъде реформирано и така деформацията на църквата изисква появата на Реформацията на Църквата.
Думата „реформация“ означава да върна нещо, което е било изкривено, в първоначалната му форма. Когато Мартин Лутер прави промените, той не е имал за цел да разделя църквата, а да я върне до образеца на църква, даден в Новия Завет. Той реорганизира богослужението на локалната църква – богослуженията са на родния език на хората. Хвалението също е реформирано – Лутер пише много химни и насърчава пеенето на събранието, което до този момент е било привилегия само на духовенството.
Най-важната промяна обаче, която Лутер прави, е, че възстановява централната роля на проповедта в богослужението. Изучавайки Библията, хората разбират, че същността на християнството не е в традиции, ритуали и обичаи, а е вътрешна промяна чрез вяра в Христос. Изучаването на Светото писание става центъра на литургията.
В Библията се казва, че ранната Църква е практикувала основно четири неща.
Деяния 2:42 „И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“
В голяма степен това, което представлява едно протестантско богослужение днес, за първи път е установено от Мартин Лутер – изучаването на Библията, общото хваление и поклонение, общението между християните, молитвите заедно и взимането на причастие. Така на мястото на авторитарната църква е възстановен авторитетът на Божието Слово и на мястото на мъртвата религиозна традиция се появява живото и динамично събрание на вярващите хора.
Лутер организира и въвежда система за всеобщо основно образование, за да могат всички хора да се научат да четат и пишат, за да могат сами да изучават Библията. Той възлага тази задача на управителите на съветите на протестантските градове в Германия и пише за дълга на родителите да изпращат децата си на училище. Така Лутер поставя началото на задължителното основно образование.
В края на 20 век беше издадена книга – 1000 години, 1000 души с класация на мъжете и жените, които формират хилядолетието. Целта на това изследване е да определи най-влиятелните 1000 души през изминалите 1000 години. За личност № 1 на второто хилядолетие авторите посочват Йоханес Гутенберг (създателя на печатарската машина). Благодарение на неговото откритие, се появява книгопечатането и човечеството се сдобива с книгите. Това поставя началото на новото време, което е продукт на три процеса – Ренесанса, Реформацията и Научната революция.
Като личност № 2, повлияла за развитието на човечеството след Гутенберг, е посочен Христофор Колумб, чието откритие на новия континент променя съществено развитието на новото хилядолетие.
На трето място е поставено името на Мартин Лутер. Защо делото му е оценено толкова високо? Защо е поставен като ключова личност за развитието на човечеството през второто хилядолетие след Христа? Има поне три причини…
Първо – основната заслуга на Мартин Лутер е народите да получат Библията, преведена на родните им езици. Ние с вас днес трудно можем да разберем този принос, но до реформацията Библията е съществувала само на гръцки, латински и църковнославянски, и е била достъпна до единици хора, които са имали необходимата езикова подготовка, за да я четат.
Преводът на Лутер прави Божието Слово достъпно до всеки германец, вследствие това води до появата на задължителното всеобщо образование. Така хората спират да бъдат зависими от църквата и свещениците, за да разбират Божията воля за своя живот.
Второ – Лутер възстановява централното учение на Библията, което е оправдание чрез вяра в изкупителното дело на Исус Христос.
Третата (може би и най-важната причина) е, че Лутер възстановява новозаветното учение за свещенството на всички вярващи. Това е връщането на новозаветния модел. Преди реформацията, за да има връзка обикновеният човек с Бога, то той е трябвало да отиде при свещеника. Лутер заявява на основание на Библията, че всеки човек може да има лична връзка с Отец единствено чрез посредничеството на Исус Христос, който е единственият посредник между човека и Бога. Лутер учи,че всички християни трябва да бъдат част от събранието (еклесията), защото това е мястото, където се изучава Библията, където има общение, Господна трапеза и молитви. Свещенството на всички вярващи е първата крачка към свободата на личността и за правата на човека.
Всички тези неща за времето си са били революционни. Днес ние почитаме този ден и се вглеждаме в протестантската реформация, защото реформацията продължава да бъде най-актуалното нещо за всички нас и днес. Реформацията ни касае като народ и като отделни личности.
Ние живеем в общество, което отчаяно се нуждае от Реформация и тя се свежда до няколко основни неща. ПЪРВО – за това как може човек да се помири с Бога и да получи оправдание пред Него. ВТОРО – реформацията е да се установи коя е върховната власт – религията или Библията? ТРЕТО – имаме нужда от реформация, за да се придобие в тази нация прочутата протестантска етика и трудолюбие, които учат, че смисленият труд те прави щастлив. И до днес протестантската етика продължава да държи в работно състояние световната икономика. И ЧЕТВЪРТО – Реформацията е за това – ние да се научим да зачитаме свободата на съвестта и свободата на отделната личност.
Разбирането, че всички хора са създадени равни пред Бога и са дарени с неотменими права, каквото е правото на живот и правото на свобода, се основават на Светото Писание.
Това е Реформацията, благодарение на която всички тези понятия започват да се развиват и да се установяват като ценности в протестантските държави и общества. Ето защо Мартин Лутер е поставен на трето място в класацията на личностите, които до голяма степен са повлияли на развитието на второто хилядолетие. Това е причината и ние с вас да изучаваме реформацията, защото Реформацията продължава да е на дневен ред за всеки един от нас.
Амин!!!
Източник: Денят на Реформацията
