Динамиката на Божието благословение
by Валери
Отчитайки наличието на няколкото различни еврейски и гръцки думи, използвани в Библията и преведени на български като „благословение” или „благославям”, както и на съпровождащите ги значения и нюанси, за целта на тази кратка статия ще се спра само на едно определение – това, което може да бъде извлечено, прилагайки „закона на първата употреба”. Първият път, когато дума, преведена на различни езици като „благословение”, е употребена, е в контекста на създаването на човека и на повеления му от Бог мандат да бъде плодовид и да владее над земята (Битие 1:28). Виждаме, че за да изпълни този мандат, на човека са му дадени авторитет и всички необходими ресурси (Битие 1:29-30).
Забележителното е, че както авторитетът да владее над земята, да я напълни и подчини, така и силата и ресурсите да го направи, бяха дадени по един и същи начин – ЧРЕЗ ДУМИТЕ НА БОГ! Тази динамична съвкупност от цел, ресурси и сила конституира и Божието благословение!
Също така е забележително сходството на този пасаж (Битие 1:27-30) с редица новозаветни текстове, описващи благословението, направено достъпно за човечеството чрез смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Нека за момент погледнем на употребата на различните форми на думата „всеки” в някои от тези текстове и да я сравним с пасажа, дефиниращ първоначалното Божие благословение:
„И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. Бог каза: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. А на всички земни зверове, на всички въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така.” (Битие 1:28-30)
„Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.” (Матей 28:18-20)
„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места” (Ефесяни 1:3)
„Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (2 Петрово 1:3)
Важно е да се отбележи, че всеки от тези пасажи, директно или контекстуално, свързва благословението на Бог с изговорените от Него думи. Интересно е, че дори самата гръцка дума „евлогиа”, употребена в Ефесяни 1:3 и преведена на български като „благословение”, буквално означава „да кажеш нещо добро”. Истината е, че в Христос Бог е изговорил „добро за нас”, утвърждавайки всяко едно от скъпоценните Си обещания (2 Коринтяни 1:20) и правейки ги достъпни за всеки, който вярва (Марк 9:23), по всяко време и на всяко място!
От горепосочените библейски пасажи можем да извлечем следната характеристика на Божието благословение – то е ЦЕЛОКУПНО и ПОВСЕМЕСТНО, достъпно за всеки, който вярва.
Друга характеристика на Божието благословение е неговата НЕПРОМЕНИМОСТ. Веднъж изговорено, то продължава да живее завинаги! Неслучайно Исус каза за думите Си, че те са „дух и ЖИВОТ” (Йоан 3:23). Авторът на Евреи нарече Божието слово „живо” (Евреи 4:12) и това не беше просто една добре подбрана метафора. Апостол Петър отиде дори по-далеч като написа, че „чрез Божиите скъпоценни обещания ние ставаме съпричастни с Неговата природа”, която е вечна, непреходна и непроменима (2 Петрово 1:4).
Патриарсите имаха уникално откровение за непроменимостта на Божието благословение. Може би най-показателният пример в това отношение намираме в историята на Исав и Яков (Битие 27). Въпреки че по-малкият брат бе използвал измама, за да придобие бащиното си благословение, корекция и връщане назад не можеше да има дори когато той беше разкрит.
Колко повече ние, като новородени и „запечатани със Святия Дух” (Ефесяни 1:13) християни, можем да уповаваме безрезервно в неизменимата природа на Бог (Яков 1:17) и в благословението, което в Христос Той е изговорил върху нас и което ни прави способни да изпълним Неговата воля в живота ни!
Повече по темата може да намерите в статията ми за благословението на Авраам.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.