Добротата и строгостта на Бог

Бих искал да започна тази статия, като съпоставя два познати пасажа от Библията, които на повърхността изглеждат съвсем различни, но които, ще открием, са свързани в обща тема. Ще сравним две ангелски сцени, разделени най-вероятно от две хиляди години помежду си, но въпреки това представляващи две части на едно послание.

„А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:  Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.” (Лука 2:8-14)

„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.” (Откровение 14:6-7)

Забележете сходството на термините добри вести и вечното евангелие, които откриваме в двата текста. И двата термина описват добрите новини на евангелското послание. Разликата е в историческия контекст, в който са използвани, и в аспектите от характера на Бог, които описват.

В текста от Евангелието от Лука ангелското множество се явява в земята на Израел и акцентът на посланието е върху добротата на Бог.

В текста от Откровение ангелът прокламира посланието към целия свят и акцентът пада върху праведните съдби на Бог, т.е. върху Неговата строгост.

В първия пасаж Исус е визиран като Спасител, във втория – като Съдия.

Някой може да възрази: Как идващият съд на Бог може да се квалифицира като добри вести? Много е просто; добрите вести са, че всяко зло нещо ще бъде осъдено и премахнато от тази земя!

„Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,  и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.” (Матей 13:41-42)

Истинското евангелие е послание както за добротата на Бог, така и за Неговата строгост! Апостол Павел формулира същото твърдение:

„Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.” (Римляни 11:22)

Добрите Новини не могат да бъдат ограничени само до едната от тези две характеристики на Бог; те вървят заедно. Бог прощава греха, но Той не може да остави злото ненаказано!

Когато Исус обяви началото на служението Си, цитирайки месианския текст от книгата на пророк Исая (Лука 4:16-20), Той спря да чете около средата на пророчеството – след „благоприятната година на Господ” и преди „деня на възмездието на нашия Бог” (Исая 61:2). Правейки това, Исус постави демаркационна линия между периода, даден на бунтовното човечество да приеме Божията амнистия, и идващия ден на съд за непокаялите се. Отново виждаме двете страни на Божия характер – добротата и строгостта Му, този път в различно времево изражение.

Искам да те окуража да изследваш в книгата Деяния на Апостолите как първите ученици на Христос представяха Евангелието. Ще откриеш, че тази комбинация от доброта и строгост присъстваше във всяка значима презентация на Добрите Новини, записана там. Така че нека следваме този пример. Ако този свят баланс липсва в проповядването ни, рискуваме то да бъде мерзост в очите на Господ (Притчи 11:1)!