Домът на бялата вещица

Ще разкажа сън, който Бог ми даде в далечната 1993 г. Тези дни като си мислех какво да споделя, се сетих именно за него. Всъщност това е сън за духа на религия, който винаги се стреми да влезе в християнските общности и да контролира взаимоотношения, да мотивира „правилните дейности”, но основното е, че убива живота.

Сънят обаче беше предупреждение за мен и група мои приятели. В голямата си милост Отец ме предупреди, че ние влизаме под контрола на този дух. Тогава обаче бях във вярата на 2 години и не разбрах предупреждението. Едва след 2-3 години, когато минахме през ситуации и събития, които ни се случиха, разбрах за какво ми е говорил Господ. Ето и сънят:

Беше привечер. Аз и още 3-ма души, се разхождахме.  В един момент до нас дойде мъж и ми каза: “Елате с мен”. Заведе ни до стъклена, кръгла постройка, отпред с 3-4 стъпала, по който се изкачваш, за да влезеш вътре.  Помещението нямаше стени – всичко беше стъкло и отвън се виждаше обзавеждането вътре – създаваше илюзия за пълна прозрачност.

Мъжът продължи: „Тук ще изкарате нощта. Това е домът на бялата вещица”.

Влязохме. Вътре имаше обзавеждане – маса, столове, фотьойли, мебели. Странното беше, че отгоре върху мебелите беше метната една обща бяла покривка, под която се виждаха очертанията отдолу. Покривката беше снежнобяла, помещението изглеждаше като изоставено, стопаните са обвили всичко, за да не се цапа и праши.

На пръв поглед обстановката беше повече от изрядна – на където и да погледна в това помещение погледът ми се спираше на тази чудна, неестествена белота. Друг цвят в тази стая нямаше, а и да имаше, той беше скрит под бялото покривало.

В това кръгло помещение обаче беше зловещо – вътре имаше тежък застоял дъх, мирис на влага, мухъл и най-вече усещане за студ. Някакво невидимо зло се беше притаило и дебнеше. Душата ми се смачка от ужас. Никога дотогава не бях попадала на по-неприятно и страшно място.

И първата ми реакция беше да започна да се моля. Групата, с която бяхме, също започна да се моли.

Молихме се цяла нощ и цяла нощ аз призовавах Кръвта на Исус на това място, и полагах Кръвта на Исус върху всички нас и най-вече върху един от братята. 

(По-късно, в естественото, именно този брат стана проводник да влезем под управлението на този дух.)

Цяла нощ в съня ми ние обикаляхме стаята и се молихме. Когато започна да се зазорява, от различни места на стаята, изпод бялото покривало, започнаха да се появяват плевели. Беше страшно – плевелите бяха огромни, в миг на око пробиваха покривалото и изскачаха, стигаха почти до тавана на стаята. Имах усещане, че винаги са били там, отдолу, и само бялата покривка ги е закривала, защото те излизаха абсолютно готови – с разклоненията им, със семената им, листата, оформени. Виждах и най-малката подробност по тези растения. И бяха високи като дървета, почти опираха в тавана.

Когато плевелите се появиха на доста места в стаята, а вече и нощта свършваше, се обърнах към приятелите си и казах: „Нямаме повече място тук, да излизаме!”

В момента, в който напуснахме, слязохме по стълбите и бяхме извън стъклената постройка – се обърнах и видях – вътре избухна огромен бял огън. Стаята гореше, не беше малко огнище. Цялото помещение гореше, бели пламъци унищожаваха това зловещо място. И тъй като стените бяха от стъкло, ние виждахме всичко вътре. Огънят на Господа изгаряше Дома на бялата вещица.

Събудих се в ужас, трепереща, облята в пот от изживяното.

Разказвам съня, защото този дух винаги се стреми да заеме място сред нас – в църквите, приятелствата ни, служенията.

Павел пише в Коринтяни 11:4: „И не е чудно, защото сам сатана се преправя на светъл ангел”. Точно така беше и в тази стъклена стая – всичко беше открито, съвършено бяло и сатанинско.

Впоследствие разбрах, че посланието се отнася и за духа на перфекционизъм, фалшива праведност, „правилното стоене пред Господа”, демони, който са в едно котило с духа на религията.

Целта на тази връзка от демони се стреми да убие живота, който е от Бога, общението ни с Възкръсналия Христос.

В съня Бог показа, че единственото средство срещу тях е молитвата и издигането на Кръвта на Неговия Син.

Не трябва да забравяме, че имаме враг и нашата борба е в небесни места. Павел пише в  Ефесяни 6:12: „нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.”

Малко след като Бог ми даде съня, групата, която сънувах, влязохме под такива духовни началства, мислейки си, че вършим Божията воля, ревностни до смърт за Господа и фанатични.

Бяхме праведни в нашите очи, перфектни и… умирахме духовно. Когато всичко свърши, тогава разбрах съня, с който Бог ме беше предупредил за събитията, който идват в живота ми.

Моля се Бог да говори на сърцата ни и да открива тайните, който са скрити от самите нас. И както в този сън – дори да не сме на правилното място, Неговата огромна милост, грижа, любов да ни връщат обратно в пътя на живота, чието име е Възкръсналият Христос. В Йоан 14:6 Исус каза:

„Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.”