Две перли от огърлицата на вяра в Евреи 11

1. Животът на вяра е живот на саможертва

Ако разбереш тази истина, тя ще подсили значително духовния ти живот. Вярата и саможертвата са две от нишките, втъкани в историите на хората, споменати в тази глава. За да изпълнят Божия призив, тези хора трябваше да жертват време, комфорт, позиции, сигурност, взаимоотношения, репутация, а понякога дори живота си.

Ако искаш да изпълниш призванието си, жертвите са неминуеми. Поемане на рискове, включително излагането на смъртоносни опасности, изглежда са неразривна част от живота на вяра. Откровението за това, че независимо „дали живеем или умираме, ние сме Господни“ (Римляни 14:8), е способно да ни изстреля в сфера на неописуема свобода!

Героите на вяра „не играеха на сигурно“. За тях залогът беше „всичко или нищо“. Нека последваме техния пример и заложим живота си „ва банк“!

2. „Той/тя умря, вярвайки на Бог за своето изцеление“, някои хора извличат подобни твърдения от неправилен прочит на Евреи 11:13:

„Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята”

Ще направя следното твърдение без каквото и да е осъждение или критика: АКО ТЕ НАИСТИНА ВЯРВАХА, ТЕ ЩЯХА ДА ПОЛУЧАТ.

Вярата е получаване (Марк 11:23-24). Исус дефинира закона на вярата в няколко различни ситуации като каза: „Да ти бъде според както си повярвал!“

Гореспоменатият стих (Евреи 11:13) визира единствено Божиите хора от древността, които умряха във вяра относно спасението, което още не беше достъпно за тях, и относно Небесния Ерусалим, до който те още нямаха достъп (Евреи 11:14-16).

Може би тези хора (не светиите от древността, а починалите от болест християни) бяха в стадий, предхождащ този на вярата. Може би не можаха да се „сработят“ с търпението – чудесният близнак на вярата. Или пък имаха непростителност в сърцата си, която абортира Божиите обещания в живота им. Може би те просто се умориха от битката и избраха да се приберат в къщи. Сценариите са много и ако Бог специално не ни открие конкретната причина, не е наша работа да дълбаем за нея.

Също така Исус каза на Петър, че вярата на човек може да се провали (Лука 22:32). Добрата новина е, че по-късно същият този апостол бе вдъхновен от Святия Дух да запише стъпките, които трябва да предприемем, за да предотвратим такъв провал:

„поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие, към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие, към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов. Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове. Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете.“ (2 Петър 1:5-11)

Повече по темата може да намерите в статията ми „Как да предпазим вярата си от провал?“