Теми:

ВИДЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

СЪНИЩА

ВИДЕНИЯ

ВИДЕНИЯ

ВИДЕНИЯ

ВИДЕНИЯ

ВИДЕНИЯ

Антоанета


Първата ми среща с Бог:
 

Казвам се Антоанета.

 

Преди време щях да държа да напиша и фамилното си име, защото съм автор, художник, режисьор, илюстратор, фотограф… и в нашите среди фамилията е най-разпознаваема, но Бог ми откри, че това е без значение за Него. Той знае малките ни имена – цялата Библия е пълна с малки имена и нито една фамилия! От малкото Той прави голямо. В първия момент на това откровение възроптах и започнах да изваждам доводи, които са в защита на фамилията, но... тя е важна само за плътския, материалния човек. Ако Бог реши, целият свят ще научи малкото ти име.

 

И отново – наречена съм Антоанета. Нямам ни най-малка представа какво е усещането да живееш без Бог. Нямам съзнателен спомен от Негова липса в живота ми. Имах невероятния късмет да се родя в семейство, в което Той беше и е на почит. Първите ми спомени и много след това са свързани с баба ми Анна – артист по душа и домакиня-майка по призвание, с корени от Северна Италия, град Триест. Всяка вечер, след като вече се бяхме пъхнали под завивките, тя идваше до всяко дете и започваше дълъг монолог с поредица молитви на различни езици. Тези молитви, изговаряни от нея, са влезли дълбоко в подкорието ми и когато бях малка, си ги повтарях като стихотворения. Звученето на латински, гръцки, италиански е като песен... Благодаря ти, бабо Анна. Обичам те и знам, че ще те видя отново, когато се прибера един ден у дома. Кръстих дъщеря си на теб, защото ти пося вярата в Единствения и благословенията, които идват в живота ми, също са плод от теб, но разбрах това по-късно... Благодаря ти.

 

Така си живеех с вярата в Бог, с молитви пред икони и под юргана... Случваха се много чудеса – животът ми е низ от чудеса и свидетелства. Тогава настъпи моментът да разбера, че има огромна разлика между това Святият Дух да живее до теб и във теб. Огромна разлика между това да си приятел с Исус и да си безумно влюбен в Него. Поглеждайки назад, виждам, че това са стъпала, водещи нагоре... Преди много мечтаех, имах огромни амбиции, оглеждах се в очите на хората... Сега се оглеждам само в очите на Любимия и имам една мечта-молитва за себе си: „Да бъде волята Ти в живота ми и да бъде Твоето царство тук, на земята. Аз съм ръкавица около ръката Ти, движи ме.“

 

Няма да ви отегчавам с дълги разкази за стъпалата в пътя ми с Бог. Много от откровенията и виденията ще запиша и ще ги сложа в този сайт, за да послужат на когото Бог реши. Само ще разкажа за мига на влюбването, защото стана наистина в мигване на око. Дори и сега, докато пиша, се вълнувам и сълзи се стичат по лицето ми...

 

Това се случи преди години. Отивах на неделното събиране на църквата, от която съм част. Вървях по една широка улица с високи тополи. Беше много тихо и притихнало... нямам спомен дори да е имало хора. Помня, че имаше ветрец и той се усили, разшумя листата на дърветата и аз вдигнах поглед нагоре, към небето. И тогава се случи... Нямам логично обяснение, нито знам как да го опиша с думи, но изведнъж просто стана сливане... Знаех, че знаех, че знаех, че Той е изпълнил цялото ми малко, човешко сърце – толкова беше огромно това чувство, че не можеше да се побере там, вътре, и започна да прелива, да се качва нагоре, заседна като голяма буца в гърлото ми, продължи нагоре и излезе през очите ми като порой от сълзи. Това не трябва да се бърка с новорождението и изпълването със Святия Дух с говорене на езици – това ми се беше случило години преди този момент. Този миг беше мигът на влюбването! Затичах се – в началото леко, после все по-бързо... Помислих си, че ако ме гледа някой, ще ме сметне за луда, защото тичах ревяща, ухилена до уши и щастлива, и вперила поглед в облаците. Тотално крейзи визия. Давах си сметка за това и не можех да спра да плача, да се смея, да тичам... И само повтарях: „Обичам Те! Обичам Те! Обичам Те...“

 

Няколко пъти през годините съм чувала от различни хора, че това първоначално чувство ще улегне, няма да съм все така екзалтирана, както първия път... Нямам представа как е при другите хора, но това чувство е ново всеки ден, все по-голямо, все по-изпълващо, все по-сливащо и екзалтиращо. Може би се уголемява сърцето, защото всеки ден си казвам, че просто няма начин повече и повече да Те обичам, защото това е пределът... Но няма предел... Това чувство става все по-голямо, аз ставам все по-малка, качвам се все по-нагоре и лягам физически все по-ниско... Гмуркам се все по-надълбоко във водата и виждам, че колкото по-надълбоко слизам, толкова по-нависоко в небесата води този уж надолу път. Смахнато звучи, но е като обърнато огледало. Който разбира, ще схване за какво иде реч.

 

Бог е реален. Отец, Исус и Святият Божи Дух са реални личности. Духовният свят е изумително реален...

 

Бъдете благословени и откликващи на тихото почукване. Отворете вратата и ще изживеете началото на най-вълнуващата и жизненоважна среща с вашия Създател. Той е тук и ви обича. Приятно пътуване към края – там, където е началото на вечността, нашият дом.