Иван В.

Първата ми среща с Бог:


Израснал съм в обикновено българско семейство на баща лекар и майка учителка.


Въпреки тоталния атеизъм, в който са живели родителите ми, през 1991 година баща им се прибра една вечер и каза: „Намерих църква. Ще ходим там.“


И така започнах да посещавам събранията с родителите ми, без особено да разбирам какво се случва, но вътрешно знаех, че е за добро. Тъй като баща ми имаше страст към алкохола, след няколко години му откриха цироза на черния дроб и му дадоха едва 2 седмици живот. Но тогава Бог  прати пасторите на църквата, които се помолиха, и Бог направи чудо - до ден днешен няма и спомен от това заболяване!


По-късно, когато станах на 14-15 години, спрях да ходя на църква, просто защото всички бяха или бебета или супер големи - на по 20-22-годишна възраст.


И така до един ден, когато бях на море във Варна със сестра ми и нейни приятелки - една от тях предложи да идем на събрание на една от местните църкви. За първи път в живота си сякаш имах избор да отида на църква по лично желание, а не защото някой ме кара да го правя.


И така на 17 години за първи път отидох на църква по мое желание. Когато влязох в залата, чрез думите на проповедника за първи път сякаш се почувствах обичан от Бог за това, което съм, а не за това, което правя или не правя. В този момент реших, че искам да задълбая повече във връзката си с този Бог, когото си мислих, че познавам.


Истината, че заради жертвата на Исус Христос на кръста мога да имам близки взаимоотношения с Бога чрез вяра в Неговия Син, стана реалност за мен и аз приех Исус за Мой личен Господ и Спасител.


Годините минаваха, ожених се на 22, скоро след това със съпругата ми открихме първата ни фирма и се втурнахме в едно безкрайно бачкане по 300 часа на месец в продължение на доста години.


Не че парите са ни мотивирали - това никога не ни е карало да правим каквото и да е. Но виждахме как чрез работата, която даваме на хората, Бог успява да срещне много от тях, да ги спаси, новороди и промени живота им.


След доста години чакане най-накрая - в края на 2009 година, се роди първата ни дъщеря, два месеца преди термина, с много напрежение, страх и болка. Беше 3 седмици в кувиоз, много хора се молиха за нея, за нашето семейство и, благодаря на Бога, днес тя е жива и здрава, като скоро навърши 10 години!


Няколко месеца след нейното раждане аз отново се втурнах да спасявам света, връщайки се в стария ритъм на работа.


Тогава една вечер помня се прибрах, жена ми ме погледна и просто каза: „Да знаеш, че оттук насетне нямаш жена!“


Това ми дойде като гръм от ясно небе, защото не знаех какво се случва, какъв е проблемът - всичко ни е наред, имаме си детенце, здрави сме, работата върви, Бог ни използва... От този момент нататък обаче отношенията ни още повече се влошиха, като на моменти стигнаха критични нива. Сега, като се замисля, Господ е направил чудо да оцелее  семейството ни.


В края на тази седемгодишна пустиня един приятел ме посъветва да си взема два дни извън града - само аз и Господ, и да Го питам за живота ми. Тогава, за моя изненада, Той наистина ме срещна и знаех, че ми дава право на избор. И аз избрах! Избрах, че ще остана верен на дадената дума, на завета с моята жена и с Господа и че каквото и да ми струва, аз няма да се отрека от Него, няма да търся друга жена и ще уповавам само и единствено на Бога за мен и моето семейство.


Само след броени дни земята се разтресе и в естественото, и в духа и стана чудо с моята прекрасна жена. Малко по малко тя започна да се отваря към мен и да приема подадената ръка за възстановяване на нашия брак. Оттогава животът ми не е същият.


Толкова съм благодарен на Господ, че ми даде втори шанс да Го познавам истински, да Го търся и да Го намирам. Че даде втори шанс на брака ни и днес съм толкова благословен с прекрасна жена и две чудесни момичета!


Последните две години преживявам „ренесанс“ във връзката ми с Бога. Няма ден, в който да не отделя време да Му благодаря за добрините, които прави за мен, да Го помоля за помощ за това, което ми предстои, и да Го търся в словото, което е оставил за нас - Библията.


Не спирам да се удивлявам колко огромна е Неговата любов и колко силно иска да ни привлече към Себе Си, защото, ако се смирим и наистина Му се предадем, тогава може да ни очаква само едно - най-доброто!

ВСИЧКИСЪНИЩА