Всичко, което съм, дължа на моя Спасител Исус Христос.
Повярвах през пролетта на 1991 година, в която съживление от Господа беше заляло цяла България. Преди това тънех в дълбок мрак, без дори да го осъзнавам. През целия си живот все винях някого. Не можех да се освободя от моята себеправедност. Не позволявах на никого да докосне моето „Аз“ и винаги изкарвах себе си права. Не си давах сметка, че около мен винаги имаше наранени хора, които въпреки че ме обичаха, бяха готови да се разделят с мен.
Най-силно беше изразено непокорството ми, което от своя страна ме водеше в пъна независимост и неподчинение. Дори и пред онези, на които дължах покорство, поведението ми беше бунтарско и арогантно. Не можех да намеря удовлетворение в нищо, нито имах покой в душата си. Не разбирах, че вървя надолу и че животът ми се разбива в скалите на собствения ми егоизъм. Разочаровах много хора и най-вече моите родители, които залагаха много на талантите и способностите ми. Не оправдах тяхното доверие, напротив, причиних голям стрес и нанесох срам на семейството си.
След време се запознах с една жена, която ме покани да пътувам с нея до съседна страна. Бях чувала, че там е много красиво и има много неща за разглеждане, така че се съгласих. Жената беше християнка и много съвестна във всяко отношение. Работеше като фризьорка и беше колежка на моя съпруг. Докато си подготвяхме документите за пътуването, тя непрекъснато ми говореше за Бог и Неговото опрощение чрез Сина Му Исус Христос. Звучеше ми банално твърдението й, че Бог ме обича и иска да ме спаси. От уважение я изслушвах, но винаги намирах едно „НО“. Тя беше настоятелна, говореше за Бог с голяма любов и респект и пееше направо ангелски.
Слушах я, но умът ми беше много заслепен и аз не исках да приема нейните простодушни истории за Бог, рай, живот в небето за вечността и много други разкази, които ми звучаха като приказка за доброто и злото.
Дойде денят на нашето пътуване. Пристигнахме благополучно и се настанихме в елегантен хотел на една от най-големите търговски улици. Направи ми впечатление, че тя не яде нищо през целия ден и вечерта я попитах защо не се храни. Тя ме удиви още повече, като ми каза, че пости заради Великден. Това ми се стори странно, но говоренето й беше много убедително. По-късно разбрах, че е говорила вдъхновено и вярата й е действала!
Виждах колко различни сме двете и не вярвах в нейните наивни истории. По това време четях много научна фантастика и въображението ми беше на светлинни години от нейните разкази и легенди (както ги възприемах тогава).
Когато настъпи нощта, тя си легна рано и заспа кротко като малко дете. Това ме удиви! През целия ден не беше яла, нито пила, бяхме ходили на много места, бяхме обикаляли по магазините, но тя изглеждаше по-жизнена и по-щастлива от мен. И каква увереност лъхаше от думите й, когато говореше за Бога, в Когото вярваше! Не разбирах откъде черпи тази сила и кое я прави толкова жизнена!
Отидох до прозореца и дръпнах завесите. Пред очите ми се откри невероятно красива гледка, която ме вдъхнови. Целият град светеше, беше приказно красиво. Много силно бях докосната от цялата гледка и без да се усетя, се чух да произнасям думи, които ме трогнаха дълбоко! Попитах полугласно: „Има ли те наистина, Господи?“. Плачех, без да разбирам защо, но нещо в мен работеше извън моето разбиране. Като че ли картини от разрушеният ми живот оживяваха и може би за първи път осъзнавах, че съм сама, въпреки че имах семейство, деца, родители. Нещо разтърсваше цялото ми естество.
Легнах си и спах непробудно до сутринта. Утрото ме събуди с веселата глъч на търговци, които предлагаха стоките си, и с шума на многолюдието, който засилваше усещането за пролет. Моята спътничка отново беше изпълнена с необяснима радост, отново твърдеше, че Бог много ме обича, и през целия ден пееше за великите Му дела!
След три дена се прибрахме в България. Радвах се на семейството си и приятелите, но вътре в мен нещо ме връщаше към думите, които бях чула. Особено през нощта... Когато си лягах, неразбираемо как започвах да мисля за живота си. Никога до този момент не бях се чувствала виновна за нещо, а това чувство сега растеше в мен. Интересното беше, че не спирах да разказвам за всичко, което бях чула, но хората около мен не реагираха. На третата нощ след нашето завръщане мислите ми течаха в същата посока. Осъзнах, че мисля за Бог, но винаги нахлуваха други, подигравателни мисли, които пропъждаха мислите ми за Бог. Не разпознавах, че това е борба и че умът ми се е превърнал в бойно поле, където вражеските стрели летяха с бясна скорост.
Тогава си казах: „Ако всичко е вярно за Бог и Той е жив, тогава аз съм обречена да пребивавам в ада заради многото си грехове. Какво да сторя? Как да открия кое е истина?“
И ето, небесата се отвориха за мен и аз видях нощно видение в съня си, в което Божият Син слизаше от небесата, стъпил на един елипсовиден сребърен фундамент и облечен в бели одежди. Докато Го гледах как се приближава към земята, почувствах, че силата ми ме напуска, и паднах като подкосена. Закрих лицето си с ръце и мислите ми започнаха да препускат на бързи обороти. Казах си: „Край. Той ще ме осъди, защото знае всичко за мен.“ Осмелих се да вдигна поглед и бях удивена! Пред очите ми се откри гледка, която е все така жива и днес, двадесет и шест години по-късно! Той, Месията, стоеше във въздуха, заобиколен от сияние, и ме гледаше с такава любов, че аз разбрах в себе си, че е дошъл да ми прости. Аз бях ниско долу, а Той стоеше величествен и ме гледаше с любов, която буквално струеше от Него!
Протегна ръката Си и ми каза: „Ела при Мене, защото Отец иска да прослави името Си чрез теб!“ Настана тишина, след което се събудих потресена – осъзнах, че Той е моят Спасител и Господ!
На сутринта се втурнах като волна птица да потърся жената, която ми свидетелстваше за моя Бог! Когато ме видя така развълнувана, тя разбра, че нещо се е случило. Разказах й всичко и по късно тя ме заведе на църква, където ми помогна да се покая и да изповядам името на Господ Исус Христос като Спасител и Бог!
Оттогава досега свидетелствам за милостите Му и се радвам с неизказана радост! Всичко, което премина като смъртна вълна в живота ми, бе заличено от този миг, в който се поклоних пред Него и припознах господството Му! Сега живея за Неговата воля и искам да се смиря пред Него завинаги и във всичко! Неговата милост ме доведе дотук! Искам Той да е източник на всичко в живота ми, да Го следвам неотлъчно, където и да отиде! Всичко е от Него! Благодарна съм, че Неговата благодат и присъствие не ме напуснаха! На Него давам цялата слава! Той е жив и суверен! Той се завръща!
