Теми:

ПРОРОЧЕСТВА

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ПРОРОЧЕСТВА

ПРОРОЧЕСТВА

ВИДЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ПРОРОЧЕСТВА

ПРОРОЧЕСТВА

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ПРОРОЧЕСТВА

ПРОРОЧЕСТВА

ОТКРОВЕНИЯ

ПРОРОЧЕСТВА

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

Марияна


Първата ми среща с Бог:
 

Израснах без баща. Бях на 4 години, когато започнаха бомбардировките на София. В скривалището имах видение, което е запечатано в паметта ми до днес. Стената изчезна и аз като през стъкло видях войник с каска, който стреляше с оръдие, насочено нагоре. Бог ми го припомни преди няколко години и ми даде обяснението – по начин, който можех да разбера, Той ми беше показал, че съм защитена от бомбите, които чувахме да избухват.

 

Майка ми, убедена комунистка, ме отглеждаше по правилата за онова време – всеотдайно, строго, без да показва любов, която самата тя не познаваше. Въпреки убежденията си, понякога ме водеше в храм-паметника „Александър Невски“, чиито кубета се виждаха от прозорците на нашата квартира. Обичаше да слуша хоровото пеене и някак се успокояваше от тежестта на грижите си.

 

За мен там всичко беше потискащо, чуждо и неразбираемо. Бях пионерче и ме учеха, че „религията е опиум за народите“. Израснах с твърдото убеждение, че тези, които вярват в Бог, са най-неграмотните, най-бедните, най-болните стари хора, които са си измислили нещо, за което да се хванат, за да се утешават. Но въпреки това, когато вечер погледнех звездите в небето, си мислех: „Там има нещо.“ Това „нещо“ беше доста респектиращо и напълно непознато.

 

Станах на 53 години. Берлинската стена беше паднала и духовно „вратите“ бяха отворени. Появиха се многобройни гледачки, астролози, екстрасенси. България се отвори за източни религии от рода на Харе Кришна, будизъм, йога. Можехме да избираме и да ходим свободно където пожелаехме. Всички се юрнахме натам, търсейки нещо незнайно, което ни липсваше. След като изредих от любопитство йога, екстрасенс, гледачка и някаква Махараджи от Индия, бях убедена, че нещо не е наред с мен, защото другите падаха, усещаха нещо, твърдяха, че след повтаряне на мантри били влезли в контакт с висшия разум. По-късно, вече новородена, разбрах: Бог ме е пазел. Веднъж сякаш усетих раздвижване на въздушните пластове около мен, когато една жена-екстрасенс от Украйна, чистеше отрицателната енергия на хората, които се бяха събрали, и мина покрай мен. Вече вярваща си дадох сметка, че вероятно е имало сблъсък между демон и моя ангел пазител.

 

Най-накрая една съседка ме покани на домашна група от десетина души, на която неин колега говорел за Господ. Казах си: „Е, само там не съм била.“ Отидох просто да й правя компания. Тук падна първата крепост в ума ми. Вместо болни, стари, неграмотни и отчаяни видях млади и интелигентни хора – художник, скулптор, учител, физик, научен работник. Водачът им – Росен, беше физик и свиреше свои песни на китара и флейта. Бог беше изцелил зрението му. Почти не виждал, а сега беше без очила и рисуваше графики, нанесени фино с туш.

 

Наблюдавах ги. Четяха от Библията, разискваха, молеха се, пееха. Уж бяха интелигентни като мен, но аз не бях като тях. Имаше нещо неуловимо, което не разбирах какво е. Два-три месеца посещавах групата, правейки компания на моята съседка. Бях страничен наблюдател, но така или иначе чувах странните за мен неща – че има Бог, че Неговият Син бил разпънат, умрял, но възкръснал, взимайки греховете на всички ни и наказан вместо мен...

 

Два пъти Росен идваше и с мила усмивка ме питаше: „Искаш ли да се помолим и да приемеш Иисус за свой Господ и Спасител?“ Отговарях: „Почакай първо да повярвам, че има Бог, и после ще се помолим.“ Той кротко се съгласяваше. След време пак ми зададе същия въпрос.

 

Третия път дойде, клекна пред креслото, на което седях, и отново ме попита. Очите ни се срещнаха и аз видях в погледа му толкова много любов. Никой не ме беше гледал така. Усетих, че нещо жегна сърцето ми, и се чух да казвам: „Да.“ Той кротко и радостно се усмихна и ме поведе в молитвата, която повтарях. Всяко изречение, което чувах, проверявах дали съм съгласна и после го изговарях.

 

Не почувствах нищо особено, но всички много се зарадваха, наобиколиха ме, наведоха глави и започнаха да се молят. Наблюдавах и се чудех за какво пък толкова се радват. Изведнъж една гореща „ютия“ се залепи за миг на гърба ми и аз подскочих, поглеждайки какво става зад мен. Всички продължаваха да се молят с наведени глави, без някой да помръдне. Едва по-късно разбрах, че Святият Дух ме бе „белязал“, че вече съм Негова! Също така разбрах колко ме обича и колко дълго ме е чакал – цели 53 години! С един поглед през очите на Росен Неговата любов докосна сърцето ми. Сякаш бях „Спящата красавица“ и Той – моят Принц, ме събуди с целувката на любовта Си. Вече не бях същата. Бях будна, а не спяща и Святият Дух започна Своята работа в мен.

 

Последва библейско училище и там, слушайки Словото, бях изобличавана, поправяна и наставлявана. Бях пълна с въпроси и Бог Отец внимателно и малко по малко ми отговаряше. Там, по време на библейското училище, истински се покайвах, плачейки всеки ден, без да знам причината. Растях в Него и продължавам да раста, а също така продължавам да Го обичам... Да обичам моя Принц!