Теми:

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

СЪНИЩА

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

ОТКРОВЕНИЯ

Мартин


Първата ми среща с Бог:
 

Преди да повярвам, бях атеист. Не вярвах в Бог. Вярвах, че има някаква сила на земята, която регулира нещата и въздава собствена справедливост, но не мислех, че е Бог. По-скоро бях склонен да вярвам, че това е природата, защото няма нищо по-могъщо от нея и при бедствие нито един човек не може да ѝ противостои.

 

Сега си давам сметка, че бях обиден на Бог за това, че допуска да преминавам през толкова много страдание и болка. По рождение имам хемангиом – червен белег на цялата дясна част на лицето, поради което детството ми беше доста тежко. Търпях много подигравки, не знаех как да се справям с тези ситуации и се биех много. Просто отговарях на обидите. Смених пет училища заради побоища, проблеми с наркотици и пр. След като завърших средното си образование, започнах работа като шивач и успоредно с това си докарвах допълнителни доходи като уличен музикант.

 

Първото потвърждение, че наистина съществува някаква сила, която действа на тази земя, чух от баща ми, който също е уличен музикант. Той не беше вярващ, но веднъж сподели, че преди да излезе да свири, се моли за определена сума пари и винаги изкарва толкова, за колкото се е помолил. Започнах и аз да го правя и работеше. Не споменавах името на Бог – просто се молех за определена сума пари. И винаги ставаше!

 

Темата, естествено, започна да ме вълнува, но не вярвах, че това е Бог. Бях си изградил собствено разбиране за живота – че човек трябва да вярва 100% в собствените си възможности, винаги да подържа доброто си настроение, да гони лошите емоции. Вярвах, че когато поддържаш това добро настроение, се свързваш с положителната енергия в този свят и тогава ти се дава това, за което се молиш – именно защото полагаш усилия да не се поддаваш на негативните емоции.

 

След време една моя позната започна да ми говори за Бог. Имахме много разгорещени спорове по темата. Бях твърдо убеден, че да вярваш в Бог е единствено спънка да повярваш на 100% в собствените си възможности и да постигаш целите си. Но след като тя ми говори за Бог, докато се молех, преди да изляза да свиря, в мен започна да изниква един въпрос, който сякаш не идваше от мен самия, а някой друг ме пита: „Ти на кого се молиш всъщност?“ Минаваше ми мисълта за Бог, но яростно я отхвърлях. Моята позната ми каза веднъж: „Просто помоли Бог да ти се разкрие.“ Казах си: „ОК, да видим какво ще стане“. В молитва помолих Бог да ми се разкрие, даже казах, че в знак на уважение към Него, независимо че съм много ядосан и обиден, ще започна да чета Новия Завет (същата позната ми беше подарила един), за да е от мен първата крачка.

 

Измина една седмица. Аз четях по малко от Новия Завет, но нищо не се случваше. Точно след тази една седмица се бяхме събрали с приятели и моята позната отново ни говореше за Бог! Тогава дойде моментът на пречупване. В мислите си казах: „ОК, допускам за малко, че може би Ти наистина съществуваш, че всичко, което до този момент съм си изградил като мироглед, не е вярно и си само Ти, Който господстваш над всичко и всички. Обаче, ако е така, защо тогава... и зададох един личен въпрос. Отговорът дойде в съзнанието ми от същия глас, който ме питаше на кого всъщност се моля. Замислих се – беше точно така.

 

След това зададох втори въпрос, на който също получих отговор. След това – трети... четвърти... и на всички получих отговор. Дадох си сметка, че всъщност комуникирам с Личност. Попитах: „Боже, с Теб ли разговарям, това Ти ли си в ума ми?“ Отговорът беше: „ДА!“ След това, без никаква причина, ме обзе неописуема радост, примесена със силната увереност, че от този момент нататък всичко ще бъде наред. Задавах още и още въпроси и Бог ми даваше отговор на всички тях. Прекъснах моята позната, която продължаваше да говори, и я помолих да излезем да се поразходим.

 

Когато вече бяхме навън, й споделих какво се случва с мен, че Бог ми е проговорил и че започвам да вярвам. Изпаднах в неописуема еуфория. Тогава тя ме води в молитва на покаяние и аз приех Исус за мой Господ и Спасител. Не помня всичко, което си говорихме онази вечер, но моята позната ми каза, че съм цитирал части и пасажи от Библията, а аз никога не бях я чел, с изключение на половината от Евангелие от Йоан, която бях прочел през седмицата.

 

Следващите три дена еуфорията продължи. Бог ми говореше лично, получих отговори на всичките си въпроси и също много потвърждения. Ето едно от тях: За пет години свирене на улицата нито един свещеник, монах или друг Божи служител не ми беше пускал пари. На втория ден, откакто се новородих, видях в далечината един свещеник и си казах: „Боже, ако този човек е Твой човек, нека да мине и да ми хвърли някаква монета – без значение каква, просто като доказателство.“ Човекът не само че се отби от пътя си, ами дойде при мен, пусна монета от 1 лв. и ми каза: „Слава на Бога, момче!“ После продължи по пътя си.

 

На третия ден казах: „Боже, искам днес първият човек, който мине, да ми остави банкнота от 10 лв. – като потвърждение, че за теб няма невъзможни неща." Първият човек, който мина, беше младеж в костюм. Подмина ме, но сякаш нещо го сепна, върна се, извади 10 лв., остави ми ги и каза: „Слава на Бога, момче!“

 

Спомням си още един случай. Беше на следващия ден, след като се новородих. Преди години, докато бях ученик, трябваше да напишем есе на тема „Защо трябва да има баланс“. Написах моето мнение, но учителката не беше много доволна и каза, че ще си поговорим по темата. Разговорът така и не се състоя. В момента, в който си спомних за тази случка, Бог ми каза: „Защо трябва да се търси баланс? Какво е баланс – 50 на 50, нали? Защо трябва да се дава шанс на злото да се вмъква покрай доброто? Исус дойде на тази земя, за да имате живот и да го имате преизобилно.“ По-късно в Библията прочетох, че това са думи на Исус...

 

Това е моето свидетелство. Като атеист и човек, преминал през толкова трудности, никога не бих приел нещо „на вяра“, без да съм го изпитал лично и без да е станало реалност за мен!