Ясен
Първата ми среща с Бог:
Свидетелство преди раждането ми:
Преди да се родя, майка ми и баща ми били мюсюлмани. Те вече имали едно дете, но не можели да придобият второ. Много искали мъжка рожба, но в продължение на около шест години лекарите не можели да им помогнат.
През 1989 година майка ми и баща ми повярвали в Исус. Тогава майка ми сънувала сън. В съня си тя влязла в райско място, като преминала през пет поредни големи порти, които се отваряли пред нея. След петата порта видяла едно бебе в голямо легло със завеси и покрай леглото ангели, които пазят това бебе. Тя плачела и искала да го вземе, но един ангел й казал, че трябва да почака още малко. Не след дълго майка ми забременяла и когато ме родила, аз съм бил същото дете от съня й – едно към едно. И до днес, когато разказва този свой сън, очите й светят. След като съм се родил, хората от църквата се събирали в дома ни, молили се за мен заедно с родителите ми и ме предали на Бог един ден да бъда Божий служител.
Израснах в църквата, но поради проблеми в живота си и в църквата родителите ми охладняха. Аз бях болно дете с алергична астма. Получавах обриви, устата и окото ми се изкривяваха и подуваха и лицето ми ставаше страшно. Детството ми премина почти само в болести и болници. Това ме направи много срамежлив и затворен. Страдах много, защото децата ми се подиграваха. В началното училище бях с най-висок успех – имах само шестици и всяка година получавах награди, но въпреки това се чувствах потиснат заради подигравките на децата.
Когато станах в 6–7 клас, спрях да ходя на църква. Започнах да пуша цигари и станах агресивен поради отхвърлянето. Реших да бъда „отворен“, но това беше само маска. Исках да привличам внимание и започнах да се хваля с лъжливи хвалби. За известно време станах мюсюлманин, но бързо се отказах, защото баща ми ме заплаши много сериозно и ми забрани да посещавам джамия. По-късно, в периода от 10 до 12 клас, бях атеист.
От малък се занимавах с музика и бях достигнал до ниво участие в концерти и записи на мои авторски песни. Учех пиано и най-голямата ми мечта беше музиката. Обичах я повече от всичко. Междувременно бях се променил много – флиртове с момичета, тъмни думи и фалшив живот бяха заместили моята потиснатост от детството. После се случи и друга промяна – съучениците и приятелите ми в Пазарджик разбраха, че съм турчин, и напълно промениха отношението си към мен. Отново усетих отхвърляне, но този път отговорих с агресия – започнах да тренирам бокс. Правех какво ли не, но в мен винаги имаше една празнота и някъде в сърцето си разбирах нуждата си от Бог.
Нещата започнаха да се променят, когато срещнах любовта на живота ми. Тя вярваше в Исус. За първи път бях истински влюбен. Тя ме обичаше много, но не й разрешаваха да бъде с мен, дори я биеха и я заплашваха, че ще я омъжат за друг. Тя се чувстваше много зле, защото родителите й никога не бяха постъпили така с нея, но въпреки това не ме остави. Забраняваха й, защото аз бях от турски произход, а тя идваше от именито ромско семейство. Освен това моите родители в този период имаха лоша слава, защото баща ми имаше връзка с друга жена.
Как повярвах:
През 2009 г. преживях много тежък период: Бях влюбен и не можех да спася връзката ни от традиционни нагласи. Исках да следвам в университет, но нямах възможност. Бях все още с астма. Родителите ми преживяваха сериозна криза в брака си. Баща ми искаше да избяга с омъжена жена, а майка ми се опитваше да се самоубие. Веднъж я видях тъкмо когато щеше да пие отрова, друг път я видях как си подготвя въже за обесване и я спрях. Беше много тежък период за мен. Майка ми постъпи в психиатрия за известно време, а баща ми не можеше да спре да търси другата жена...
В този период започнах да пия алкохол – в голямо количество и почти всеки ден. Бях много обезнадежден – 19-годишен младеж, пълен с мечти, които са невъзможни за постигане. Всичко беше затворено за мен, защото нищо не беше в силата на ръката ми. Тогава отидох на богослужение в църквата, която семейството ми посещаваше, когато бях малък. Започнах да се моля и в молитва виждах целият си живот. Не можех да спра да плача за около час. Съжалявах за греховете си, но не се покаях за тях.
Чудното видение:
Тогава един ден паднах на колене в стаята си и отново плачех. С цялото си сърце помолих Бог да ми се открие и да ме изведе от тези проблеми. Бог отговори на тази молитва след три дена – на 21 декември 2009 г., между 2:50 и 3:00 часа след полунощ.
Бях със затворени очи, но не спях. Внезапно дойде едно силно присъствие в стаята ми и аз видях видение. Видях снимка на моята приятелка как е близо и се отдалечава, след което видях ръка с годежен пръстен и до нея букет цветя. След това видях много наскърбени погледи, които ме гледаха, и в това време нещо мощно се изливаше в мен. Треперех в леглото си като листо, бях се изпотил, но Божията любов ме обгръщаше. Докато гледах лицата и очите на хората във видението, един глас изпълни вътрешността ми. Гласът каза: Аз съм Исус и ти ще Ме опознаеш и ще извършиш волята Ми за тези изгубени души.
След това преживяване животът ми се промени. Запознах се с един Божий служител, кръстих се във вода и бях кръстен в Святия Дух. Записах се в мисионерско и библейско училище, където всекидневно имах добро време с помазани служители. Четири месеца по-късно чрез служението ми хора се изцеляваха от болести и куци прохождаха. Формирах групи и провеждах евангелизации заедно с моята приятелка, на която чрез Божията сила позволиха да бъде с мен. За кратко време достигнах хиляди хора с благовестието. Ставах все по-ревностен за евангелието и спасението на души.
Добрият финал:
Приятелката ми днес е моя съпруга и имаме малък син. Служим заедно, обичаме се все повече, водим събрания и работим за успеха на Божието дело.
Баща ми и майка ми се сдобриха и днес се обичат.
В Христа всичко стана ново! Днес аз вярвам, че когато Бог те променя, Той прави всичко ново. Той изцелява изцяло живота ти и ти дава надежда всякога. Всеки, който Го приеме, приема вечния, пълноценния и изобилен живот, за който някога бяхме създадени. Бог наистина ни е възлюбил с вечна любов!
