Хваление или ласкателство?
by Валери
Когато правим неискрен комплимент на човек или го хвалим с цел да извлечем някаква полза от него, ние действаме като ласкатели. Статусът ни не е по-различен и когато хвалим, или се покланяме на Бог с цел да получим някаква облага от Него!
Не ме разбирайте погрешно! Човек е създаден да очаква резултат от всяко свое действие и усилие, включително от приближаването му към Бога:
„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.” (Евреи 11:6)
Героите на вярата, чиито имена са записани в 11-тата глава на Посланието до Евреите, бяха мотивирани от резултати и награди.
Един такъв пример е Авраам:
„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива.” (Евреи 11:8)
Животът на Моисей също доказва истинността на това твърдение:
„като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.” (Евреи 11:26)
Самата жертва на Господ Исус също бе мотивирана от желан резултат:
„като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.” (Евреи 12:2)
„Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им”. (Исая 53:11)
Апелът на грешника към Святия Бог за милост и прощение също е основан в очакването му да получи спасение.
Библейските примери в тази насока са безбройни. Казвайки всичко това и установявайки, че не е неправилно човек да бъде мотивиран от божествено обещание за награда, нека се върнем на първоначалния тезис, че хвалението и поклонението ни пред Бог трябва да бъдат без себични мотиви.
Много често в желанието си да научат хората си как да получат Божиите благословения, проповедниците свеждат ролята на хвалението/поклонението просто до стъпка от този процес или само до едно от достъпните за нас духовни оръжия. Без съмнение то е и стъпка в този процес, и духовно оръжие (Псалм 8:2, Деяния 16:25-26). Истината обаче е, че ако то е мотивирано просто от нашето желание за победа над врага и получаването на освобождение, малко или много ние сме задвижени от себичност. Да, победата и освобождението са в присъствието на Бог, но те са вторични продукти на връзката ни с Него.
Нека решим в сърцата си да Го търсим и да Му се покланяме, мотивирани от любов, а не от това, какво можем да получим. Небесният ни Баща няма да задържи никое добро от нас.
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (Матей 6:33)
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.