Има нещо гнило в Дания

Има нещо гнило в Дания
от

В началото на декември 2020 г. сънувах сън, в който пътувах сама с кола от центъра на София до Копенхаген. В съня си знаех, че отивам да проуча как е уредена датската столица, за да можем тук, в София, да последваме същия пример. Малко преди да потегля, при мен дойдоха две от децата ми – най-голямото и най-малкото, и искаха нещо. Аз дори не погледнах от какво имаха нужда, защото за мен беше по-важно да потегля по-бързо. Преди самото тръгване видях, че малката върви към натоварено шосе, но вместо това да ме уплаши и да ме отрезви за очевидния факт, че тя има нужда от мен, аз само я дръпнах назад, побутнах я към кака ѝ с мисълта, че сестра ѝ ще се погрижи за нея, и тръгнах.

Самото пътуване до Копенхаген беше много кратко – всъщност преминах разстояние като от единия край на София до другия. Градът беше досущ като центъра на София – жълтите павета – но уголемен, чист и уреден. Имаше огромно пространство между сградите и почти на всички се виждаха куполи отгоре. Имаше усещане за величие, ред и благоденствие. След като прекарах известно време, възхищавайки се на сградите и на хората, които изглеждаха толкова уверени и спокойни, разбрах някак, че Георги (един от хората, с които служим в „Съживление“) също е тръгнал от София насам, за да бъде и той свидетел на това, което ще видя в Копенхаген. Един вид да бъде второ мнение как можем да постигнем в България това, което виждаме тук. (Когато сънувах съня не знаех, че Георги всъщност работи за датска компания – каза ми, след като му го разказах!)

Изчаках Георги на един от големите площади в центъра и когато той пристигна, отидохме на гости на един човек, обикновен датчанин. Знаехме, че чрез него ще научим как живеят повечето хора в Дания. Апартаментът на този мъж беше огромен. Седнахме заедно с него в хола му, който беше по-скоро подобен на зала по размери, но беше направен уютен, с масивни мебели и меки дивани. Датчанинът знаеше точно защо сме дошли, затова започна да ни разказва за социалната система в Дания, как на хората там никога не им липсва нищо и как всеки успява да се развива в някаква област. По време на разказа Георги каза: „Ех, България, за да стане като Дания, трябва ние да станем като датчаните, иначе няма как да постигнем това, което те имат.“ Приех тези думи като мъдростта, която трябва да занесем обратно в България, и започнахме да се приготвяме да си тръгваме. Тогава този датчанин, когото и двама с Георги вече считахме за пример за подражание, се доближи до мен и започна да ми говори с думи, с които обрисуваше ужасни и извратени сексуални образи, с идеята да ме привлече по този начин. Бях шокирана. Тогава за миг от секундата осъзнах, че зад целия ред и благоденствие в живота на датчаните се крие една дълбока морална поквара. Датчаните действително имаха всичко в материалното, но самите те бяха развалини отвътре, роби на отвратителни страсти, сеещи навсякъде мръсотия. Изведнъж бях напълно отвратена от датчанина, както и от целия живот в Дания, който той така величаеше. Георги беше на другия край на хола и не чу това, което датчанинът каза.

Знаех, че в този сън има послание от Бога и Валери ми помогна с тълкуването му, след което успях да разшифровам отделните елементи. В съня аз и Георги представлявахме образ на Църквата, която се опитва да намери решение на проблемите си – поема в посока, в която счита, че ще намери отговори. Колите бяха образ за служенията ни. Децата ми бяха образ на младите и незрелите християни. Дания олицетворява света – съществуването, отделено от Бога, от Неговите принципи и влияние, обещаващо външно благоденствие, но същевременно прикриващо вътрешната тъмнина. Датчанинът е символ на греха и моралните компромиси. Тълкуването на съня е следното:

Като Църква ние осъзнаваме нуждата си от промяна, но често я преследваме чрез светски способи, които могат да повлияят само на външното, без да доведат до трайна трансформация отвътре. Търсейки мащабност и преследвайки успеха според светския стандарт, сме изкушени да пренебрегваме новите и слабите във вярата, когато имат нужда от нашата грижа и подкрепа. Така мнозина, които са призвани да бъдат църковни водачи, оставят тази своя отговорност на незрели християни – така деца се грижат за бебета, вместо онези, които вече са развили този капацитет. 

Светските способи неминуемо довеждат до някакъв вид морален компромис и някои християни сме изкушавани повече от други – в съня само единият от нас думите на датчанина. Когато, обаче, преследваме светските модели, дори тези, които не сме изложени на явни греховни изкушения, сме далеч от това, което Бог има за нас като Църква. За съжаление мнозина от нас са толкова заслепени от външното, че не добиваме реална представа за мястото, на което се намираме в духовен план.

Можем да се ориентираме за своето духовно състояние, като си отговорим на два въпроса:

1. Какво е отношението ни към греха?

2. Загрижени ли сме за духовното добруване на по-малките във вярата, които сме отговорни да напътстваме, докато укрепнат?

„Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надмеността в живота, не е от Отца, но от света; и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века.“ (1 Йоаново 2:15-17)


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в