Робърт, как прие Господа?
През по-голямата част от живота си бях подигравател и гонител на християни. Въобще не ги харесвах. Бях много груб с хората, които се опитваха да споделят благовестието с мен. Но Исус, в Неговата невероятна милост към мен и към Своите хора, дойде при мен лично. Цепех дърва пред една колиба в планините на Монтана, когато Господ ми яви присъствието Си. Бях в много труден и болезнен период в живота ми, но Бог ми каза, че отказва да не ме обича (просълзява се). Той направи любовта Си толкова реална за мен, че разчупи всяка стена, всяка граница, всяка болка, всяко нещо, което беше направило сърцето ми кораво… Разчупи го с несекваща безусловна любов и ние имахме разговор извън времето, в който аз положих пред Него всяко зло, арогантно, себично, лошо нещо, което някога съм правил (имаше доста такива в живота ми), а Неговият отговор беше, че отказва да не ме обича. Това беше среща с Божието присъствие. Не Го видях с отворени очи, но присъствието беше неоспоримо и това, което говореше в сърцето ми, беше едно от най-прекрасните неща, които някога съм преживявал.
Кое е най-ценното преживяване, което лично си имал с Господа?
Бих казал, че в много отношения е именно това преживяване на спасението, но през годините съм имал множество осезаеми преживявания с Бог. Моментите, когато съм Го виждал или чувствал, или чувал, или срещал – когато ветровете на Небето са духали около мен в молитвения ми стол и реалността на Бог и Неговото царство се е преплитала със и е превземала земята – са били толкова реални за мен и аз оценявам всеки един от тях. Но това, което ценя още повече, е фактът, че Бог ми помогна да разбера, че когато тези осезаеми срещи се случват, Той не е по-присъстващ – просто аз съзнавам Неговото присъствие повече. Ние всички имаме тази реалност на Бог и Неговото царство 24 часа на ден, 7 дни в седмицата и за мен това е най-скъпоценното – че Той никога не ме оставя, нито ме забравя. Да, понякога прави Себе Си познат по забележителен начин, но това е просто напомняне за пълнотата на Него и на Неговото царство, която винаги е на наше разположение.
Обичам това, че Той често ми позволява да ходя чрез вяра. Харесва ми, но не толкова, колкото харизматичните срещи. Те са велики, защото преживяването е важно във взаимоотношенията. Това са интимни моменти. Всеки, който е семеен, знае колко важни са интимните моменти с брачния партньор. Те изграждат взаимоотношението, но не са единственото нещо в него. В тези моменти си спомняш колко си обичан и колко много обичаш другия човек. Прекрасно е! Ето, аз съм далеч от дома вече три седмици, а моята съпруга е вкъщи. Знам, че тя е точно толкова моя съпруга сега, когато съм на другия край на света, колкото и когато имаме нашите прекрасни моменти заедно. Точно това обичам в Бог – Той ни дава такива преживявания! Ако точно сега си мислиш: „Ех, как бих искал да имам едно от тези осезаеми преживявания!“, бих искал да ти кажа: Това е добро! Бог иска да ги имаш! Но хората, които разказват тези истории, нямат повече от присъствието на Бога – те просто имат моменти, в които са с малко по-изострено съзнание за присъствието. Искам да знаете, че винаги имаме това присъствие… Бог ми даде подарък въобще да не усещам присъствието Му повече от две години. Това положи основа в мен. Помогна ми да избера да вярвам словото, че Той никога не ме изоставя, нито ме напуска – винаги е там. И аз се съгласявах с това всеки ден. Благодарях Му за присъствието Му, въпреки че не Го виждах, нито помирисвах, нито усещах, нито чувах. И моята интимност с Него придоби по-голяма дълбочина, защото сега знам, че Той е там независимо от всичко. Всеки може да направи това. Аз по никакъв начин не съм специален. Бог е специален в любовта Си към нас… Когато просто се съгласяваме с факта, че Той е там, че се интересува, че сме в пълнотата на възстановеното взаимоотношение, интимност, единение и общение с Него… Ако просто отделиш няколко минути на ден и празнуваш това, ще издълбаеш измерение, в което изведнъж тези осезаеми неща ще започнат да те изненадват.
На практическо ниво има ли навици, които си развил през годините, които са ти помогнали в твоята духовна обхода?
Да. И мисля, че главният навик, който ми е помогнал да развия тази интимност, е именно този, за който говорихме досега. Да вярвам на Божието слово независимо от всичко. Четенето на Божието слово е важно. Очевидно много важно. Искам да съм в Словото всеки Божи ден. С моя натоварен график понякога не съм. Но съм се научил, че дори да не мога да прекарвам половин или един час в Словото всеки ден, добра идея е да имам дори един стих. Има дни, когато преди да легна, осъзнавам, че денят ми е бил толкова натоварен, че не съм Му дал фокуса, който заслужава или който съм искал. Тогава се опитвам да прочета стих или позволявам на Святия Дух да ми напомни стих и просто размишлявам върху него, преди да заспя.
Мисля, че е важно да си в Словото, защото ако имаш желание да си в Словото, Словото ще бъде в теб. И след това вярвай на Словото независимо от всичко. Вярвай на истината на вечното Слово над това, което временните факти ти свидетелстват – например относно Неговото присъствие. Можем да правим това с всичко… с всяко Божие обещание. Отдели няколко минути на ден, особено в области, в които имаш борба – било в областта на здравето, или в областта на финансите, или в благоволение, или във взаимоотношения… Вземи си обещание от Бог, което е вечно истинно, и се фокусирай върху него. Размишлявай върху него. Позволи му да стане реално за теб и го изповядай с вяра. Ако правиш това, ще го видиш в изпълнение. Понеже пълнотата на Небето е наша, всяко духовно благословение в небесни места ни е било дадено. Всичко, което касае живота и благочестието, е наше в Христос.
Често не го виждаме и не го усещаме в даден момент, но истината е истина вечно и ако позволим на вечната истина да е по-реална за нас от временен факт, ако дойдем до съгласие с нея, тогава ще я видим установена. Защото ние никога не се борим за неща, които бихме имали един ден – ние се борим за по-велики проявления на това, което вече знаем, че е наше. И така, да се съгласяваме със Словото независимо от всичко и да отделяме време всеки ден да изповядаме това Слово, особено в области, в които се борим.
Другото голямо нещо за мен е, че вярвам, че Царството е просто. Невинаги е лесно, но е просто. Когато нещата не вървят добре, най-важното, което можем да направим, е да хвалим Бога. Това е толкова семпло! Аз развих навик, ако ми е тежко или съм объркан… ако усещам временните факти повече от вечната истина, ако съм обезкуражен или се страхувам – което и да е от тези осезаеми неща, аз просто спирам и отделям момент, в който хваля Бог десет пъти. Наистина ги броя: Хвали Господа, душо моя, и всичко, което е в мен… ЕДНО. Хвали Господа, душо моя, и всичко, което е в мен… ДВЕ. И някъде по пътя до десет всичко се променя – от това да го правя, защото знам, че е добре да го правя, до онзи дух на хваление, който се надига в мен. Защото Словото казва, че облеклото на хваление привдига унилия дух. Ако правим това, което Словото казва – особено когато не искаме – то винаги работи!
Робърт, как балансираш личното време с Господа с времето на служение?
Мисля, че това е най-голямото предизвикателство в служението и най-голямото предизвикателство за всеки християнин, защото ние всички сме в служение. Някои от нас са призовани в традиционно служение, но всички са призовани в служение. Служението е просто партниране с Бог – взаимоотношение с Него, което освобождава Царството на земята чрез живота ти. Бидейки в традиционно петкратно служение като пътуващ служител, мисля, че това е голямото предизвикателство. Истината е, че аз невинаги успявам да балансирам тези две неща. Но се научих да забелязвам, когато кладенецът ми пресъхва. Когато не давам на хората фокуса, който заслужават, когато не отделям време с хората и не ги обичам така, както заслужават да бъдат обичани… ако съм нетърпелив, ако се дразня, ако забележа, че започвам да споделям нещо, което не е Той, тогава осъзнавам, че имам нужда от време с Него. Едно от нещата, които обичам в Бог, е, че Той не ни дава производствена норма – не става дума за това, какво правим. Той не изисква да си чета Библията един час на ден или да се моля на езици един час на ден и да почивам в присъствието Му един час на ден. Той ме насърчава да го правя не защото това Го кара да ме обича повече, а защото Той знае колко е добре за мен.
Уча се. Уча се, че това е като всяко друго взаимоотношение. Защото същността на всичко е взаимоотношение. За всяко взаимоотношение, което ценим, ние отделяме време. Ще се върна на очевидното сравнение с жена ми. Аз имам много натоварен график в служението, тя има много натоварен график в нейната сфера на влияние, в която е призована, и ние невинаги имаме много качествено време заедно. И когато осъзнаем, че се нуждаем от такова качествено време, ние го вписваме в графика си! Наистина сядаме и вписваме всеки в графика си уикенди извън града, които да прекараме заедно. Обичам това, което тя прави, и начина, по който помага на хора. Тя обича и подкрепя това, което аз правя. Ето защо не предявяваме изисквания един към друг от типа: „Ти не ми отделяш достатъчно време!“ Ние го осъзнаваме, понеже ценим взаимоотношението си, питаме се един друг и си споделяме, че имаме нужда един от друг.
Бог е толкова милостив, толкова нежно ни пита… Но Той е винаги там, винаги се интересува и винаги иска време с нас. И дълбоко в себе си ние винаги искаме време с Него. Когато минавам през сезон, в който изведнъж осъзнавам, че имам нужда от повече време с Него, и отделям това време сутринта, почти винаги казвам на Господ: „Защо не правя това всеки ден? Това е прекрасно!“ И почти всеки служител, когото познавам и който е послужил за дълбоко въздействие на Божието царство върху Земята, казва, че има отделено време за Бог, което счита за най-свещената част от деня си. И аз мисля, че всички бихме постъпили добре, ако си създадем такова време. Има моменти, когато решавам, че ще жертвам малко сън, ще настроя часовника си за 5:30 и ще имам време с Бог от 5:30 до 6:30, вместо да стана в 6:30. Понякога, когато правя това, е прекрасно. Друг път си мисля: „О, не. Имам нужда от още една чаша кафе! Просто ще заспя пред Тебе, Боже!“ Това е инвестиране във взаимоотношението ни, не е изработване на нещо, защото всичко вече ни е дадено. Ние инвестираме във взаимоотношение, за да ни се напомни за всичко, което имаме в Него.
Кое е най-великото явно чудо, което си видял Бог да извършва чрез твоето служение?
Виждал съм уникални неща да се случват пред очите ми – тумори да изчезват, глухи уши да се отварят, да растат крака… Но най-насърчителните и най-големите творчески чудеса, за които съм се молил, всъщност не са се случили пред очите ми. Моето служение е публично и всеки може лесно да се свърже с мен. Имало е моменти, когато съм се молил с вяра, но не съм усещал нищо, когато е изглеждало, че нищо не се случва. Понякога дни, седмици и дори месеци по-късно съм получавал свидетелства за неща, които са се случили след като съм се молил за хора.
Имам една снимка на бюрото в моя офис у дома, която някой ми изпрати. На снимката са две близначки на около 5-годишна възраст. Аз се молих с майка им, когато те бяха в утробата й. Провеждах събрание в Калифорния, когато тя дойде и ме попита: „Ще се молиш ли за мен?“ Казах й: „Разбира се!“ Тя беше бременна и каза: „Нося близнаци.“ И ми изреди всички проблеми, които бебетата в утробата й имаха. На едното липсваше орган, другото имаше уголемено сърце, едното имаше орган, който растеше извън тялото. Помислих си тогава, че в естественото това е непреодолим проблем. Бях много изморен и освен това тъкмо бях преминал през здравословни предизвикателства. Не усетих никакво помазание, просто си казах: „Тук съм, за да служа, затова ще се моля за тази дама.“ Казах й: „Може ли да си сложа ръката върху корема ти?“ Тя каза: „Да.“ Помислих си: „Господи, Ти знаеш къде съм, знаеш през какво преминавам. Какво искаш да направя?“ И всичко, което Той ме накара да направя, беше да си сложа ръката на корема й, да допра лицето си до корема й и да изповядам: „Исус ви обича! Бебета, Исус ви обича!“ Повторих го три или четири пъти, не си спомням. Но няколко седмици по-късно получих имейл от нея, в който тя пишеше, че последните изследвания показват, че бебетата са съвършено здрави. Всички органи били в телата им, всичко било с правилния размер. Няколко години по-късно получих тази снимка и съм си я принтирал и сложил на бюрото си, за да ми напомня никога да не се обезсърчавам, когато се моля – дори ако изглежда, че нищо не се случва. Защото когато се молим, нещо винаги се случва.
Преди две седмици получих свидетелство от човек, за когото се молих след една неделна служба. Той ми каза: „Би ли се молил за мен? Имам херния.“ Аз му казах: „Да, ще се моля за теб.“ Не усетих никакво помазание, не усетих нещо да се случва. Той също не усети нищо. Две седмици по-късно ми изпрати докторския доклад, който казваше, че хернията му е била чудотворно изцелена от Бог. И така, виждал съм Бог да върши неща пред очите ми, но истинското ми насърчение към хората, е: „Молете се. Защото дори нищо да не се случва пред очите ви, това не означава, че нищо не се случва.“ Тези чудеса просто ме зашеметяват и изграждат вярата ми най-много.
Кое в твоите очи е най-значимото нещо, което си постигнал в служението си дотук?
(Просълзява се.) Да се науча да приемам любовта на Исус дълбоко в сърцето си.
Има много силни Божии служители, които започват добре, но не завършват добре. Защо според теб се случва това? Едни и същи грешки ли правят?
Дори няма да се преструвам, че разбирам защо, защото мисля, че ако започна да търся защо, или да съдя защо, правя грешката да си мисля, че разбирам напрежението, под което те са били. Тук говорим за хора, които са били настойници на световни съживления и са тичали в попрището добре точно до момента, в който са спрели да тичат добре. Мисля, че най-доброто, което можем да направим, е да се опитаме да се поучим от грешките им и да помним, че човешките грешки по никакъв начин не омаловажават нито дискредитират Божиите дела чрез тези мъже и жени. Все пак не изхвърлихме Псалмите заради грешките на Давид… Има невероятни неща, които можем да научим от Давид, и можем да продължим да го почитаме като Божий човек. Все пак Бог каза: „Това е човек според Моето собствено сърце.“ А ако погледнем грешките му – убийство, прелюбодейство…
Нека да поясня – по никакъв начин не омаловажавам греха или грешките, просто казвам, че не е за мен да съдя защо са извършени. Аз трябва да оставя Бог да ми помогне да се науча от грешките и винаги да помня, че ние сме тук, за да светим с Божието царство в света. Аз искам да аплодирам всеки, който е направил това по някакъв значим начин, който е повлиял на някого или някъде, където и да е по света, независимо дали го е направил за пет минути или за сто години. Обичам хора като Били Греъм и Джойс Майер, към които можем да гледаме и които според моето разбиране са тичали в своето поприще много добре и много дълго. Моят ментор Патриша Кинг е тичала в своето поприще дълго и много добре. Тя е един от моите герои във вярата. Просто не считам за уместно да съдя хора, които са правили грешки. Искам да се уча от грешките им. Искам да се уча от грешките на Давид. Искам да се уча от грешките на Петър. Искам да се уча от моите грешки. И след това да благодаря на Бог за Неговата пребъдваща благодат и за Неговата мъдрост, и да се надявам аз лично да партнирам по-добре с Него в тези неща, защото моята цел е да тичам добре в моето поприще. И знам, че мога да го направя чрез Неговата благодат.
Какво би казал на местната църква?
Това, което бих казал на местната църква в този момент, е: „Бъди себе си.“ Ние се нуждаем от всеки вид изява на Царството на земята. Понякога виждаме в различни места по света велики примери за това, как може да изглежда църквата – например по-рано споменахме „Бетел“… Те са невероятен пример и аз съм толкова благодарен за тях. Имаме нужда от повече такива църкви. Но също имаме нужда от църкви, които правят неща, за които не сме се сетили още. Ние, харизматичното движение, трябва да внимаваме да не съдим други видове проявления на Царството. Мога да дам пример от моя живот. Майка ми принадлежи към една голяма протестантска църква, за която ние като харизматици можем да кажем, че не е изпълнена с Духа. Но знаете ли? Те издигат името на Исус Христос всяка седмица и правят удивителни неща… Всяка година пълнят раници с учебници и провизии за деца, които учат в училища в непривилегированите части на градовете. Те хранят хора, те вършат велики дела и трябва да бъдат почитани за това. Можем да се съединим с всяка църква, която издига името на Исус, и да празнуваме това, което те вършат, за да Го изявят на земята.
Мисля, че истински хубавото нещо е, че Църквата не трябва да чувства натиск. Ние можем да се учим от други проявления и да сме вдъхновени от други проявления, но искам да насърча всяка църква да бъде себе си и да бъде проявлението на Бог, което Той я е призовал да бъде в общността и региона.
Кои са някои от ключовите стратегии на врага срещу Църквата, които ти си идентифицирал през годините?
Мисля, че има стратегии, които са често използвани от него в историята на човечеството, и има стратегии, които са за настоящия момент на земята и които Бог ми е разкрил. Ето някои от класическите стратегии. Врагът винаги ни кара да се фокусираме върху това, което нямаме, вместо върху това, което имаме. Това започна в градината. Адам и Ева буквално имаха всичко на тяхно разположение освен плода на едно дърво. И какво направи врагът? Той ги накара да се фокусират именно върху плода на това едно дърво. Врагът винаги иска да се фокусираме върху това, което изглежда и което усещаме, че нямаме, вместо върху това, което имаме. Най-често той го използва, за да ни кара да се усъмним в Божията добрина. Дяволът направи това с Исус, когато Той беше воден от Святия Дух в пустинята в 40-дневен пост без храна и вода. Обаче Исус надви вместо нас над тези изкушения, които дяволът винаги използва.
Кое беше първото? „Ако си Божият Син, превърни тези камъни в хляб.“ Мисля, че изкушението в това е: „Виж, 40 дена си без храна и вода, трябва да си гладен… и жаден… И двамата знаем, че Баща Ти не се грижи за Теб, затова най-добре се погрижи за Себе Си, защото Той не се е погрижил за Теб. Ти не би прекарал 40 дена без храна и вода, ако Баща Ти беше добър. В естественото това би било насилие върху дете и бих повикал социалните. Най-добре се погрижи за Себе Си, защото знаем, че Баща Ти не се грижи за Теб.“ Дяволът сочи към настоящите обстоятелства на Исус. Исус направи това, което винаги прави. Той е брилянтен! Той се доверява на Бащата. И казва: „Човек не живее само с хляб, но с всяка дума, която излиза от устата на Бащата.“ А кои бяха последните думи, които излязоха от устата на Бащата? „Ти си Моят Възлюбен Син, в Когото е цялото Ми благоволение.“ Исус казваше: „Няма да позволя свидетелството на временните ми обстоятелства да диктува Моето откровение за Бащата. Ще позволя откровението Ми за Бащата да въздейства върху моите обстоятелства в настоящия момент.“
Мисля, че врагът все още опитва това. Той сочи към настоящите ни обстоятелства, сочи към това, което изглежда и усещаме, че нямаме. Кара ни да се фокусираме върху това, вместо да се фокусираме върху пълнотата на истината, която имаме с Бог. Той прави това, за да ни накара да се съмняваме в Божията добрина, да се съмняваме в Него и да се отдръпваме от Него. Той знае, че никога не може да накара Бог да ни обърне гръб, затова се опитва да накара нас да обърнем гръб на Бога.
Друго голямо изкушение при Исус беше: „Хвърли се от това високо място и нека да видим дали Бог ще те хване.“ Исус казва: „Не изпитвай Господа, Твоя Бог.“ Ако разбираш добрината на Бащата, ще видиш, че това, което Исус казва, е следното: „Аз не изпитвам Бог не защото се страхувам от Него, но защото не искам да карам Бог да минава през изпитания за Мен. Аз не карам Бог да прави това, което Аз искам, когато Аз искам, както Аз искам, за да Ми докаже, че е тук и че Го е грижа. Аз се доверявам на Божията природа и на Неговото слово независимо от всичко.
Някой може да каже: „Е, да, но това все пак е Исус.“ Но ние виждаме как фарисеите и садукеите правят подобно нещо. Когато Исус беше на кръста, най-великите религиозни лидери в света дойдоха пред Него и казаха: „Ако наистина си Месията, докажи го, като спасиш Себе Си.“ Виждате ли, дяволът често ни подлъгва да изискваме Бог да прави това, което искаме, както искаме, когато искаме, за да ни докаже, че е тук и че Го е грижа за нас. Именно това фарисеите и садукеите казваха на Исус. „Направи това, което искаме, както го искаме, когато го искаме. Направи нещо, което ще разберем точно тук, точно сега… Слез от този кръст.“ Но Исус знаеше: „Ако направя това, няма да имам какво да ви дам. Защото не дойдох да спася Себе Си, дойдох да спася вас.“ Това звучи абсолютно безсмислено за естествения човешки ум и врагът го използва, за да влезе чрез религиозен дух. И така, врагът често ни подвежда да изискваме от Бог да прави това, което искаме, както искаме, когато искаме, по начин, който разбираме. А истината е, че ако Бог не прави това, то е, защото прави нещо много над нашата способност да поискаме, помислим или разберем – нещо, което е несравнимо по-добро от нещата, които си представяме.
Последното изкушение, което дяволът пробва и което Исус надви вместо нас: „Ако се поклониш пред мене и ми се кланяш, аз ще ти дам всички светски царства.“ А за какво дойде Исус? Той дойде за всички светски царства. Всеки мъж, всяка жена, всяка нация, всяко племе, всеки език… Но изкушението беше да преследва обещанието, без да приеме процеса. Когато Бог ни даде обещание, има процес, който Той използва, за да ни доведе в обещанието. Не за да ни накара да го заслужим, но за да можем напълно да обитаваме в обещанието, когато влезем в него. Той каза на Израел: „Няма да ви водя по най-директния път, по най-бързия път, защото ако го направя, вие няма да можете да обитавате в земята и ще се провалите.“ И така, Той имаше съвършен план, съвършен процес, за да ги доведе в обещаната земя, така че когато пристигнат там, да могат да я обитават, да печелят победи в нея.
Врагът често се опитва да ни изкуши да искаме да имаме обещанието без процеса. Това са неговите класически стратегии, но добрата новина е, че Исус надви всяка от тях вместо нас. Винаги трябва да сме наясно относно стратегиите на врага – колкото и да са реални, колкото и голям да е натискът, който усещаме в духа, ние трябва да помним, че Исус надделя над тях и Христос в нас е надеждата на славата. Има повече от достатъчно благодат, ако се облегнем на Него и сме искрени с Него, ако признаем: „Господи, боря се с изкушение в тази област, боря се със съмнение…“ Трябва да се научим да сме искрени с Исус. Толкова често се чувстваме виновни за ситуацията, в която се намираме, и така не искаме да Го срещнем там! Но неговата любима ситуация е точно тази, в която сме сега.
И така – има две класически стратегии на врага, които са актуални в момента. Всичко, което се случва в света, може да бъде дотолкова обезкуражаващо, че да ни се струва, че дяволът печели. Но той не печели. Всичко това е божествена стратегия, за да може църквата да се издигне в сила. Това е Изход 14 глава – момент, когато е дошло време да спрем да плачем към Бог и да Го умоляваме да направи нещо, и да си спомним, че Той вече е направил всичко на кръста. Нека се издигнем в нашата суверенна власт, която имаме за време като това. Това е времето на Изход 14. Това е часът на Естир 4. Време е църквата да се издигне – това е божествена подредба, за да можем ние да се издигнем като суверенни настойници на земята и да влезем в авторитета, силата и влиянието, за които викаме от години и които Той ни даде на кръста.
Имайки това предвид, има две стратегии, две изкушения на врага, две лъжи на врага, които той сее на земята сега и които Бог ми е показал. Първата е: „Ти си твърде малък. Ти си твърде незначителен. Нищо не можеш да направиш.“ Виждаме това с Естир, когато тя казва: „Не мога да отида пред царя. Ако отида пред него без той да ме е повикал, може да бъда убита. Коя съм аз?“ Същото е и при Гедеон: „Аз съм най-малкият, най-долният…“ Но какво каза Бог чрез посещението на ангела? „Ти си смел воин. Ти си моят план за този час.“ Твърде много хора поглеждат обстоятелствата и си казват: „Аз не съм Патриша Кинг. Аз не съм Бил Джонсън. Аз не съм Джойс Майер. Аз не съм Бени Хин. Какво добро мога да сторя аз?“ Можеш да сториш много добро! Ти не си твърде малък; не си твърде незначителен. Това е лъжа! Истината е, че ти можеш да направиш всичко чрез Христос Исус, Който ти дава сила.
Втората лъжа, която дяволът освобождава в наши дни, е: „Ти си на удобно място. Нещата вървят добре за теб. Защо ти е да правиш нещо? Защо ти е да клатиш лодката? Защо да се занимаваш с политическата ситуация в Европа, с политическата ситуация в Съединените щати? Защо да се въвличаш в проблемите на деня? Просто си стой на сигурно и проповядвай една добра проповед в неделя.“ Той не иска да си суверенен стопанин, активен деятел за Божието царство, да се справиш с проблемите на деня, с които трябва да се справим. „Може да бъдеш критикуван; хора може да напуснат църквата ти… Защо да се молиш за някой на работното ти място? Всичко върви добре в работата ти!“ Не казвам на никого да прави нещо, в което не го води Святият Дух, но мисля, че врагът ни лъже, като казва на мнозина: „Удобно ти е. Не клати лодката.“
Ако знаеше, че днес е последният ти ден на Земята, как би го прекарал?
Ако несъмнено знаех, че днес е последният ми ден на Земята, мисля, че едно от първите неща, които бих направил, би било да кажа: „Боже, Ти как би искал да прекарам деня? Понеже съм на път да премина във вечността и дори не мога да си представя какво всъщност ще е тя. Ако са ми останали 24 часа, за да Те изявя на Земята, къде искаш да отида и какво искаш да направя? Защото знам, че след 24 часа, всичко за мен ще бъде по-добре, отколкото някога мога да си представя. Ако искаш да прекарам това време с жена ми, да й напомня колко много е обичана… Какво искаш да направя? Къде искаш да съм? Къде ще имам този последен шанс за цялата вечност чрез вяра да Те изявя на Земята на някого или някъде? Какво искаш да направя? Защото знам, че след 24 часа… дори не мога да си представя какво ще е за мен, но знам, че няма да се притеснявам за нищо!“
Ако знаеше, че имаш едно последно послание, последни думи, които да кажеш на Тялото Христово, какво би казал?
Вие сте Божият план за този час. Вие имате всичко, от което се нуждаете, за да решите всеки проблем не само във вашия живот, но и в града ви, в държавата ви, в целия свят. Вие сте Неговите суверенни настойници, вие сте неговите деятели на въздействие, вие сте напълно способни – в Него, с Него и за Него, да решите всички световни проблеми. Това е, което ние като Църквата сме призовани да правим.
Какво пророческо слово имаш за България? Къде виждаш България сега и къде я виждаш в бъдещето в Божия план?
Това е моето първо пътуване до България и бях тук за малко. Но едно от нещата, което ми направи впечатление, когато пристигнах, беше, че усетих много вълнение. Усещам движение в България. Усещам, че България е „нация-обор“. Имам предвид, че Бог винаги търси „обор“, Той винаги търси място, където да може да дойде и да започне велико движение. Мисля, че България е много стратегически поставена на картата. Бог е създал България на стратегическо място. За мен тя е един от четирите ъгъла на Европа – югоизточният ъгъл. Тя е с богато християнско наследство, но също така е близко свързана (и географки, и исторически) със стратегически мюсюлмански нации. Мисля, че Бог иска да достигне мюсюлманите.
Бог обича мюсюлманите. Ние трябва да се справим със заплахата на врага, който е заблудил хора и освобождава терор на Земята. Бог иска да ги достигне. Това е точно както Павел освобождаваше терор срещу църквата… Мисля, че България е стратегически позиционирана на Земята (исторически и в духа) да бъде ключово звено, където ще можем да видим как църквата се издига към това, което Бог има за нея в този час. Вярвам, че България може да стане апостолски модел как да се справяме с нещата, за които научаваме от новините – в политиката, в обществото, особено с този сблъсък, който врагът докарва чрез радикалния ислям, който освобождава терор на Земята. Ние като църквата трябва да реагираме, но трябва да помним, че силният отклик е отклик на истина и любов. Аз вярвам, че България може да бъде използвана от Бог да разбере как изглежда това. Как можем на практика да покажем любов и истина за тези политически, социални, граждански проблеми? Аз вярвам, че Бог може да издигне хора и църкви тук, в България, които имат божествена мъдрост – божествени решения, които наистина да се справят с тези неща по начин, който изразява Царството. Защото човешкият гняв не извършва Божията праведност.
Каква е Неговата любов, каква е Неговата истина? Каква е Неговата праведност, с която да се справим с изключително сериозните проблеми на Земята? Има сериозни проблеми в Европейския съюз, сериозни проблеми в моята страна, САЩ… Сериозни проблеми със сблъсъци между религии… Как би изглеждало Царството в тези сфери? Вярвам, че България е стратегически позиционирана да бъде място, където Бог може да постави Своите решения на показ.
