Издигане в култ

Целта на тази статия е да те предизвика да се вгледаш в себе си и да си дадеш сметка дали в живота ти има нещо, което си издигнал в култ.

Какво означава нещо да бъде издигнато в култ? Всяко нещо в живота на човека, което е издигнато над Твореца, Създателя и Спасителя, което е сложено на първо място пред Него, е издигнато в култ. Това нещо трябва да бъде изобличено и съборено, поставено на полагащото му се място, за да съществува съобразно предназначението си.

Какво не може да бъде издигнато в култ? Всяко нещо, което излиза от НОВОРОДЕНИЯ човешки дух и се прави от чисто сърце, не може да се превърне в култ! Мислех си, че единствено МОЛИТВАТА не може да бъде издигната в култ, но Духът ми показа, че да повториш сто пъти „Отче наш“ е издигане на молитвата в култ! Иначе казано, да поставиш нещо (каквото и да е то) пред Спасителя и Създателя, за да ти свърши някаква работа, дори и да е животоспасяващо, е издигане в култ!

Когато говорим за култ, всеки се сеща за израелтяните, които издигнаха ЗЛАТНОТО ТЕЛЕ в култ (предмет на поклонение), докато Моисей беше на планината, за да получи десетте Божи заповеди. Но днес Духът говори на Божиите деца в Църквата и ги предизвиква да прегледат сърцата си дали няма нещо, което са превърнали в култ в своето богослужение!

Всяко нещо, което се прави от плътския ум на човека, има потенциала да е култ.

1. Показната молитва

Всяка молитва, която не идва от сърцето, а от ума и чиято цел е да покаже колко духовен и зрял е даден християнин, е култ. Винаги когато нещо е издигнато в култ, този, който със сигурност знае за това, е Святият Дух. Не се опитвай да впечатлиш Бог с богатството на твоята молитва и с нейната красота – Господ Исус ни насърчи да се молим кратко, с прости думи, защото Бог знае от какво имаме нужда и не е необходимо да Го убеждаваме дълго и красноречиво. Той е откъм нас и е обещал да ни даде всичко, което поискаме в името на Исус!

Мислите, че молитвата в Духа не може да бъде издигната в култ? Може, ако не произлиза от духа на човека, а от плътския му ум! Тук отново опираме до показността и приятното чувство да покажеш пред събратята си колко добре и колко дълго можеш да го правиш. Такава „молитва в Духа“ е култ, защото не идва от меко и съкрушено сърце!

2. Божието слово

Звучи почти невероятно и доста хора биха отхвърлили това твърдение, но почакайте да видите уловките! И така, как може Божието слово, което е Истината, което съдържа думите на Твореца и Спасителя, да бъде издигнато в култ? Днес много се проповядва за „вяра“ и че тя идва от слушане и „четене“ (някой го е прибавил) на Библията. Неразбирането на този стих много често води до издигане на Писанието в култ. Как става това? Господ Исус ни казва, че ще познаем Истината и тя ще ни направи свободни. Това не означава, че ще прочетеш нещо и то ще свърши работата вместо Бог. Ето това е култът – да практикуваш четене и говорене на Божието слово, без да го свързваш с Бога и Неговата дейност, мислейки, че само по себе си то ще ти свърши работа.

Бог ни е дал Словото и е прекрасно, че имаме свободата и възможността да четем, изучаваме и изследваме Библията, но тя не е нещо отделно от Него и не работи без Него! Да „познаеш“ Истината означава първо тя да ти се открие (Божие говорене – откровение върху Словото от Духа). „Кръв и плът не са ти открили това, Петре!“ Да разбереш истината, да станеш едно с нея. Когато Писаното слово се съчетае с Божието откровение в сърцето на християнина, оживее в него и бъде записано там, тогава то ще извърши делото, за което е пратено. Слушането и четенето на много проповеди и на Библията само по себе си няма да даде резултат и съм сигурен, че верността на много хора в четенето и слушането на Божието слово ги е накарала да си зададат въпроса: „Защо това не работи?“ Те слушат свидетелства и проповеди за изцеление чрез Библията и пак не разбират, че отделени от Бога те не вършат никаква работа.

Днес в църковните събрания се отделя изключително много време за проповядване – час, час и половина. Това не е лошо само по себе си, но върши ли работа, или затормозява „миряните“? Къде остава общението с Бога, потапянето в Божието присъствие, когато всеки е навел глава и се моли, очаквайки дарбите на Духа, заради Когото са тези събрания, да се проявят и да нахранят гладните новородени?

В ранната църква не е било така. Апостол Павел пише на коринтяните, като ги наставлява всичко да се прави с ред. Явно те са прекалявали, но в техните събрания не е проповядвал само един човек, а самите християни, приели дарбите на Духа, са говорели, подбудени от Него, и са назидавали обществото. Първо един, после друг, след това трети. Един пророкува, друг говори на езици, трети тълкува – това е, което Духът иска и може да направи. И ние не трябва да Му казваме колко време да го прави, защото времето тече бързо в Неговото присъствие. Нормално човешкото внимание не може да бъде задържано повече от четиридесет минути. След това повечето хора започват да блуждаят и да се разсейват. Тук е моментът да се започне практикуване на присъствието – поклонение и молитва в единство. Разберете, отделени от личността на Бога, без да търсим лицето Му, почитта към Писаното Му слово е култ и не върши никаква работа.

3. Хваление и поклонение

Същото се случва, ако имате един прекрасен хвалебен тим от перфектни музиканти и певци, но ги ползвате само да им се възхищавате и да ги хвалите, без те да правят това, за което са призовани – да издигат събранието в небесното присъствие на Създателя, да предразполагат хората да хвалят Спасителя и да Му се покланят, да създават молитвена атмосфера. Тогава имате култ. Музиката сама по себе си, отделена от Помазаника, колкото и да е съвършена, няма да извърши нищо.

От друга страна, християните обичат искрено и се наслаждават в хвалението и поклонението, но много често то се пренебрегва от проповедника като маловажно и се прави само за да се отбие номерът, за двадесетина минути, защото той не може да се вмести в половин час! Проповедници, това, което не можете да предадете на хората кратко и ясно за малко време и то да се свърже със сърцата им чрез Духа, няма да го направите и за два часа. Много по-важно по време на църковното събиране е пребъдването в Господа, заради Когото се прави то, а Духът знае как да насочва хода на събитията. Ако следваме Святия Дух, всичко по време на богослужението ще е по-ползотворно, по-ефективно и по-завладяващо от всяка проповед, дълга час и половина.

Винаги когато чуя Словото и го преживея, вложа го в сърцето си, без да съм се отегчил, това предизвиква в мен отклик на благодарност към Бога, завладява ме молитвен и поклоннически дух и ми се иска да се потопя в присъствието Му! Сигурен съм, че това се отнася за повечето, да не кажа за всички „миряни“.

Важно е да разберем принципа и да изпитваме себе си, да не би да имаме нужда от корекция. Какво да кажем за конференциите, на които ни казват как да станем богати, като четем Словото и спазваме принципите Му? Вярно, може да стане, но отделени от личността на Създателя и ползвайки Го само за лична изгода, просто защото ни се иска да сме финансово обезпечени, може да пропуснем „грабването“ и да се окажем идолопоклонници и служител на Мамона! Парите, отделени от общението със Спасителя, няма да ни ползват.

Така е и със здравето – може да го получим и като се храним здравословно, спортуваме редовно и пием достатъчно вода, но отделени от Бога, това няма да ни ползва, защото сме го превърнали в култ, а Бог мрази идолопоклонството!

Ако искате да живеете с Него в небесата за ВЕЧНИ ВЕКОВЕ, научете се да го правите още тук, на Земята. Живейте за ЛИЧНОСТТА МУ, ползвайки всичко, което Той ни е дал – молитва, Библия, музика и др. Не слагайте нищо пред личността на Бога и личното ви общение с Него.

Нека да съборим култовете в живота си и да живеем за живия и възкръснал Господ и Спасител!