Изгубени в рая

Изгубени в рая
от

„Когато влезеш в наследството си, не забравяй за Мен.“ С тези думи започна откровението, което Бог ми даде за идното време на Църквата.

В края на 2016 г. и началото на 2017 г. Бог започна да ми показва, че е дошло времето, когато повече християни ще влязат в своята идентичност като Божии синове (в детайли съм описала какво означава това в статията „Идентичност“). Вече е свършило времето, когато Божиите синове са били малцинство, а духовните бебета са били мнозинство в Църквата. Святият Дух ни води в това всички да придобием пълнотата, която Исус извоюва за нас на кръста. Издигат се апостоли и пророци, които ще основат и изградят Църквата на този век. Петкратното служение започва да функционира – Църквата започва да разпознава даровете на служение, от които се нуждае, за да достигне до своята зрялост.

Каква е разликата между настъпващото време и това, което отминава? Това, което отминава, беше време, когато Бог ни даваше неща, както майка храни своето бебе. Но сега започваме да влизаме в зрялост и Бог спира да ни дава, а ни учи да си взимаме – както децата ги хранят с лъжичка до определена възраст, а след това те се учат сами да си взимат храната от масата и да се хранят самостоятелно. Понякога не ни харесва това и се бунтуваме, както отбито дете започва да хленчи, когато майка му откаже да го кърми. Но защо тя отказва да го кърми? Защото е дошло времето за твърда храна – защото кърмата вече не предоставя на детето всичко, от което то се нуждае.

Докато Бог ми разкриваше това, усещах в сърцето Му две чувства – вълнение и тъга. Разбирах вълнението, но не разбирах тъгата. Тогава Той започна да ми говори:

„Когато влезете в своята идентичност и разберете каква власт, каква сила и какво богатство е на ваше разположение, мнозина от вас ще Ме забравят. Досега бяхте бебета, които не можеха да оцелеят без Моята постоянна грижа, а сега ставате зрели и започвате да се учите как да функционирате в своята идентичност като Мои синове. Синовете имат всичко, защото са синове, а не защото Аз им го давам на момента. Аз вече съм им дал всичко! Незрелите се отдалечават от Мен поради слабостите си и греха, а зрелите се отдалечават от Мен поради добрите неща, които им принадлежат по право заради кръста на Моя Син.“

Тогава Го попитах: „Татко, защо тогава ни даваш всички тези добри неща? Не е ли по-добре да сме без тях и да не Те забравяме?“

Той ми отговори: „Аз искам Невяста, а не бебе. Невястата е зряла личност, която може да живее без Мен. Тя е цялостна, силна, има власт и авторитет. Тя ще е с Мен не защото не може без Мен. Тя ще е с Мен, защото не иска да е без Мен. Аз искам тя да Ме обича, а не да се нуждае от Мен. Любовта е съзнателен избор на съзнателна личност, която иска Мен Самия.“

Тогава имах следното видение. Бях в центъра на град, в който видях огромен брой Божии синове като светли, сиящи личности в постоянна активност. Те постоянно вършеха нещо, постоянно нещо изграждаха, постоянно нещо основаваха… Работеха заедно, помагаха си, радваха се. Нямаше тъмнина в тях, нито около тях. Видях как, разбирайки кои са и какво им принадлежи, те живееха в пълнота тук на земята. Имаха божествено здраве, благоуспяване във всички сфери на живота, сила за установяване на Царството – изцеления, възкресения, знамения, отворени сетива за духовното – виждащи очи и чуващи уши… Бидейки поданици на Царство, в което няма липси, те живееха на тази земя, черпейки от ресурсите на това Царство, а не от земното. Тези хора живееха за основаването на Божието царство на земята – те изгонваха тъмнината със светлината, която носеха.

От мястото, където стоях, видях в далечината една къща, и тясна пътечка, която водеше до нея. Разбрах, че това е Бащиният Дом. Самата къща изглеждаше скромно – чиста, спретната, но нищо във външността й не привличаше вниманието. Видях как някои от Божиите синове тръгваха по пътечката към Дома, други пък се връщаха оттам обратно в центъра и продължаваха своята активност. Разбрах, че това беше начинът им на живот – отиваха, връщаха се, пак отиваха… Но бяха само няколко човека от огромният брой синове, които работеха в центъра на града. Другите стояха в центъра постоянно, разпръскваха тъмнината със своята светлина, но не ходеха до Бащиния Дом. Единственото нещо, по което тези, които отиваха до Бащиния Дом, се различаваха от другите, беше, че тяхното сияние имаше розов оттенък.

Фразата, която дойде към мен, за да опише видението ми, беше „изгубени в рая“. Разбира се, тук не става дума за изгубени в истинският смисъл на думата. Синовете, които оставаха постоянно в центъра, бяха спасени, осветени, силни – в тях нямаше никаква тъмнина. Но бяха погълнати от добрите неща, от Божиите неща, от Царството. За първи път видях, че може да бъдем изгубени в Божиите неща. Знаех, че може да се изгубим в служение – когато то стане за нас източник на идентичност, но тези синове не черпеха идентичност от служението си. Те знаеха кои са и затова имаха този успех – всичко, което вършеха, беше в светлина. Те служеха от идентичност, не за идентичност. Но бяха изгубени в идентичността си като синове – бяха изгубени в силата, в светлината, в работата да основават светлината в тъмнината. Всичко, което вършеха, беше добро – всичко прославяше Исус и те Го възцаряваха на всяко място, където отиваха. Те познаваха Царството – живееха, за да го установяват – но не познаваха Царя. Бяха забравили за Бащиния дом. Попитах: „Татко, а какво означава розовият оттенък в сиянието на синовете, които посещават Твоя Дом?“ Той ми каза: „Това е любовта, която пропива всяко тяхно дело – любовта към Мен и към другите. Тя е техният белег.“

Бог иска Царството да дойде. Призовани сме да се молим да дойде Царството, да проповядваме Царството, да демонстрираме Царството… Но преди всичко Той иска да познаваме Него. Той иска познаването на Него, на Неговата личност, да е нашата най-висша цел и смисълът на съществуванието ни. Той иска да ходим до Бащиния Дом и да прекарваме време там. Тогава делата ни ще са облечени в съвършенството на Любовта – извършени от, чрез и за Него. Тогава, както Исус, ще можем да кажем: „Бащата, Който живее в Мен, върши Своите дела.“

Скъпи братя и сестри, обикнати от Бог с вечна любов, когато придобием наследството си, нека не забравяме за Татко!

Сподели в