Израстване в Бога и истинската победа над врага (13) – Физическата и духовната леност

Израстване в Бога и истинската победа над врага (13) – Физическата и духовната леност
от

В предната статия от поредицата разгледахме храната като първата област, в която ясно виждаме връзката между двете дефиниции на „плътта“ – физическото тяло и падналата човешка природа. В тази статия ще насочим вниманието си към втората област, в която виждаме тази връзка – леността в нейното физическо и духовно проявление и начина, по който тя влияе на духовния ни растеж.

Подобно на физическата храна, физическата почивка е необходимост за нашето тяло. Но, както лакомията може да бъде пречка за духовното ни израстване, така леността може да нанесе своите тежки поражения. В Стария Завет има многобройни предупреждения за пагубното влияние на леността върху нашето материално обогатяване, които, разбира се, можем да разбираме и в духовен план – духовната леност води до духовна нищета. Примери са Притчи 10:4, 12:11, 12:24, 12:27, 13:4, 15:19, 18:9, 19:15, 19:24, 20:13, 21:25-26, 22:13, 24:30-34, 25:15, 26:13; Еклисиаст 10:18, Исая 56:10. Физическата леност е осъдена и в Новия Завет във 2 Солунци 3:6, 10-11, 1 Тим. 5:8, 13; Тит 1:12, от които стихове също можем да си направим духовни умозаключения.

Божието слово също така ни дава ясни насоки относно духовната леност. Първото нещо, което научаваме за духовната леност, е, че тя не е явна, а е прикрита, най-често зад фалшиво смирение или необоснован страх. В притчата на Исус за талантите слугата, който не умножава своя талант, а го заравя, казва на Господаря:

„Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал; и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. А господарят отговори: Лукав и ленив слуга!“ (Матей 25:24-26).

Същата картина ни се разкрива в Притчи 22:13:

„Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит сред улиците!“

и паралелният Притчи 26:13. Притчата на Исус ни показва, че както физическата леност може да се извинява със страхове от материалния свят, така духовната леност бива извинявана с фалшиво страхопочитание към Бога. Както в Притчи се казва, че:

„Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.“ (Притчи 26:16),

така духовно ленивите хора могат да възприемат и пропагандират цяла система на лъжовни вярвания относно Бога и вярата, които извиняват тяхната леност. Когато тези вярвания са достатъчно развити, те се превръщат в благодатна почва за всякакъв вид лъжеучения и антибиблейски практики от хиперблагодатта, до издигането в култ на християнски водачи, които да вършат духовната работа вместо нас. Тези лъжеучения предлагат това, за което душата, хваната в клопката на духовната леност, копнее – свобода от гузна съвест и спокойствие, че нейната сетнина ще бъде блаженството на Бога, независимо по какъв начин тя е извървяла земния си път. Разбира се, това е заблуда и онези, които я вярват или пропагандират, няма да бъдат приети в Божия дом, както и статията „Веднъж спасен, завинаги спасен?“ ни посочва.

Когато Апостол Павел предупреждава своите читатели относно леността така:

„В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа.“ (Римляни 12:11)

„И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.“ (Евреи 6:11-12)

В тези два пасажа виждаме няколко важни добродетели, чрез които можем да противостоим на духовната леност: усърдие, пламенен дух, вяра и устояване. Важността на тези добродетели се посочва и в статиите „Страстта (горещото и интензивно желание) – „пренебрегнатото дете“ на поученията за вярата“, „Усърдие и решимост – две от забравените съставки на вярата“, „Да дадеш живота си за другите“ и „Кога сме призвани да даваме плод?“ Важно е да се отбележи, че в този пасаж апостол Павел посочва, че тези добродетели ни правят способни да наследим Божиите обещания. В своето второ послание апостол Петър прави същата връзка между добродетелите, обратни на духовната леност, и нашето усвояване на Божиите обещания и ни увещава:

„… положете всички усилия да прибавите към вярата си добродетел, към добродетелта – познание, към познанието – въздържание, към въздържанието – търпение, към търпението – благочестие, към благочестието – братски чувства, към братските чувства – любов. Защото, ако притежавате тези добродетели и се усъвършенствате в тях, те няма да ви оставят бездейни и безплодни в познанието ви за нашия Господ Иисус Христос.“ (2 Петрово 1:5-8)

В какво се изразяват тези усилия, за които Павел говори, чрез които ще можем да си набавим нужните добродетели за плодоносно познаване на Господа? В Деяния 2:42 четем, че вярващите в ранната църква:

„…постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.“

Петър ни уверява, че Божията „божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и благочестието“ (2 Петрово 1:3), затова можем да се доверим, че Бог ще ни снабди със сила да постоянстваме в тези духовни практики. Несъмнено, когато се приближаваме към Бога, Той ще се приближава към нас (Яков 4:8). Детайлни поучения относно тези духовни практики на ранната църква може да намерите в следните статии:

В тази и предната статия от настоящата поредица посочихме две от областите в живота ни, в които виждаме преплитане между двете дефиниции на понятието „плът“. Други две не по малко важни области, в които наблюдаваме това преплитане, са нашата сексуалност и снабдяването на физическите ни нужди – области, в които, ако не внимаваме, можем лесно да предадем физическите ни тела на желанията на греховната ни плът. Така сексуалността ни, вместо да бъде източник на благословение и наслада в брачния завет (1 Кор. 7:3-5; Евреи 13:4), може да бъде инструмент за прелюбодейство и блудство (1 Кор. 5:1). Снабдяването на нуждите ни, вместо да бъде чрез угоден на Бога труд (Кол. 3:23-24), чийто плод да спомага разширението на Неговото царство (2 Кор. 11:8) и снабдяването на нуждите на светиите (1 Тим. 6:17-18), може да прерастне в угаждане на плътта (Яков 5:1-5), подтикнато от сребролюбие (1 Тим. 6:10) или греховно безпокойство за нашето добруване на Земята, което Библията идентифицира като служене на Мамона (Мат. 6:24-25).

В следващата част от нашата поредица ще разгледаме втората и дефиниция на понятието „плът“ – онези наклонности в нас, които са противни на Божия морален стандарт – и начина, по който те влияят на израстването ни в Бога.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница

Сподели в