Израстване в Бога и истинската победа над врага (4) – Кои сме ние и как взаимодействаме с Бога?
by Лина
В предната част от настоящата поредица разгледахме втората основна заблуда в областта на духовния растеж. В тази част ще насочим вниманието си върху човешката личност и нашето взимодействие с Бога.
За да имаме правилно разбиране за Богопознанието и съпровождащото го христоподобие, към които сме призвани и без които се обезсмисля християнската ни изповед, ние трябва да имаме правилно разбиране за човешката личност и начина, по който взаимодействаме с Бога. За това се говори подробно в статията Идентичност, затова тук ще дам само главните точки.
Човекът е дух, душа и тяло. Духът ни е частта от човека, с която взаимодействаме с духовния свят и съответно с Бога, който е Дух (Йоан 4:24). Душата ни се състои от чувства, ум и воля. Когато приемем Христос за наш Спасител, Бог възобновява духа ни чрез чудото наречено „новорождение“ и Той става наш Баща (Йоан 1: 12 – 13; 1 Пет. 1:23). Трябва обаче да бъдем прецизни тук – Той става Баща на нашия дух (Йоан 3:6; Гал. 4:6; Евреи 12:9), не на душата ни, нито на нашето тяло. Това трудно може да се разбере от естествения човек, както ясно виждаме от диалога на Исус с Никодим в Йоан 3:1-12, но за новородените тази информация не би трябвало да е отвъд техните възприятия. След новорождението ни нашият дух става едно със Святия Дух (1 Кор. 6:17) и телата ни стават Негов храм (1 Кор. 6:19). Затова, както Исус обяснява на самарянката, истинското поклонение не е свързано с физическото ни местонахождение, а с позицията на духа ни спрямо Бога и реалността на духовна ни връзка с Него (Йоан 4:20-23). Целта на вярата ни е да развиваме духовното ни взаимоотношение с Бога, чрез което душата ни – чувства, ум и воля – също да премине през преобразяване в процесът, наречен освещение, чрез който ние ставаме все по-подобни на Исус Христос. Освещението на душата се изразява чрез нашите тела, които ние предаваме като инструменти, чрез които Бог да действа в материалния свят (Рим. 6:13; Рим. 12:1).
Именно поради факта, че сме съставени от дух, душа и тяло, можем да приемем следния синтез на новозаветното спасение: „Аз съм спасен, аз се спасявам и аз ще бъда спасен.“ Моят дух е спасен – свързан с Бога и подобен на Христос. Моята душа се спасява – сегашно продължително време – в процеса на освещение, следствие от взаимоотношението на духа ми с Бога. Моето тяло един ден ще бъде спасено при възкресението на праведните, когато ще получа ново, от естество, подобно на възкръсналото тяло на Христос (1 Кор. 15:35 – 44; Фил. 3:21).
Следващата част от тази поредица разглежда битката, която се води за душата на вярващия.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.