Израстване в Бога и истинската победа над врага (6) – Светът
by Лина
Апостол Йоан ни казва да не обичаме света, нито това, което е в него, като ни предупреждава, че любовта към света е несъвместима с любовта към Бога (1 Йоаново 2:15). Чувала съм мнозина да казват, че под „света“ апостол Йоан има предвид само нещата в света, които са противни на Бога – злото и греха. Но ако това е така, апостолът не би поставял „света“ и „това, което е в света“ в две отделни категории!
„Светът“ може да бъде описан като „животът – такъв, какъвто е на Земята“, затова предупреждението да не обичаме света е същото като предупреждението на Исус:
„Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.“ (Йоан 12:25).
Защо ни се казва да не обичаме света или живота на света? Нима Бог не е създал света и всичко в него (Колосяни 1:16)? Нима Бог Самият не обикна света (Йоан 3:16)? Реалността е, че колкото и красив да е светът и колкото и интересен и разнообразен да е животът на Земята, светът е отделен от Бога и животът тук е живот далеч от Неговото присъствие. Затова Божията любов към света е описана само и единствено чрез Неговата подадена ръка на милост към падналия свят, изразена чрез кръста на Господ Исус, чрез който човечеството отново получава достъп до Божието присъствие. Единствено с разбирането, че животът на Земята е живот далеч от Бога, можем да схванем замисъла зад радикалното изказване на Исус:
„Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26)
Дори новородените, които се свързват с Бога посредством Христос и са един дух с Него, докато са на тази земя, са описани като „далеч“ от Бога:
„И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далеч от Господа… но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа.“ (2 Коринтяни 5: 6 – 8)
Именно физическото отделяне от Христос, което преживяваме на Земята, е причината Апостол Павел да казва:
„Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.“ (Филипяни 1:21)
Единствената причина, поради която апостолът смирено приема своята участ да остане на Земята, е, че пребиваването му тук ще „ще принесе плод“ (Филипяни 1:22) и ще послужи за „преуспяване и радост във вярата“ (Филипяни 1:25) на хората, сред които е призван да служи. От това можем да извлечем заключение, че за Павел смисълът за земния живот е бил служението към Господа и живот, непосветен на служението, е живот „в света“. Това обяснява защо той посочва любовта към света като причината, поради която неговият съработник Димас го оставя и съответно напуска служението (2 Тимотей 4:10).
Тук е важно да се подчертае, че новозаветните писания не описват „земните“ дейности и институции като работата, семейството и позицията ни в обществото като грешни или ненужни. Даже напротив – Божието слово ни казва да работим с ръцете си (1 Солунци 4:11) и ни предупреждава, че „който не работи, не трябва да яде“ (2 Солунци 3:10). Апостол Павел е живял „на вяра“ само когато не е могъл да се издържа чрез занаята си (1 Коринтяни 4:12). Казано ни е, че финансовата грижа за семейството е базисно изискване за хора, които наричат себе си „вярващи“ (1 Тимотей 5:8). Стабилен брак, добре отгледани и духовно здрави деца са изисквания за хората, които искат да бъдат водачи в църквите (1 Тимотей 3:1-13). За такива хора също се казва, че трябва да се ползват „с добри отзиви и от външните“ (1 Тимотей 3:7), т.е. да има добра репутация сред невярващите, което не би било възможно, ако човекът живее все едно земното няма никакво значение!
Това, за което апостолът ни предупреждава, е да нямаме „любов“ към света и живота в света, защото любовта към света е любов към живота, далеч от Божието присъствие. Не може човек същевременно да обича и Бога, и живота без Бога! Затова един от главните белези на християните, които изповядват правата вяра, е живот в трепетно очакване на завръщането на Господа и съответно края на настоящия век на живот, далеч от Бога, както виждаме в триумфалното изявление на апостол Павел:
„отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване.“ (2 Тимотей 4:8)
За допълнителна перспектива относно отношението на вярващите към света препоръчвам статията „Помнете жената на Лот“.
В следващата част от това поучение ще изследваме първия и най-ефективен начин, по който можем да устоим на любовта към света.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.