Как да местим планини, без те да се „притурят“ и да затрупват овчари?

В Евангелията откриваме не един пример на хора, отиващи при Исус, докосващи Го и получаващи изцеление за телата си. Виждаме също и случаи, в които Той от Своя страна докосва хора и/или изговаря думи и те биват изцелени.

След Възкресението и Възнесението на Господ „механиката“ на получаване от Него е леко изменена поради факта, че Той не е тук с физическото Си тяло. Новият (в действителност, той не е нов, защото е описан още в Стария Завет) начин на получаване е формулиран в Посланието до Римляните:

„А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?, или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“ Но какво казва тя? Казва, че„словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т.е. словото на вярата, което проповядваме. Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява. Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“ Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси.“ (Римляни 10:6-13)

От този текст виждаме, че за да получим спасение (респективно, всяко друго благословение) не е нужно Исус да напуска трона Си и да ни посещава. Това, което се изисква от нас, е да приемем словото, което Святият Дух оживотворява в сърцата ни, и да го изговорим с вяра (разбира се, вярата трябва да бъде придружена и с „предписаното“ от Духа действие – това е предмет на отделна статия).

В единадесета глава на Евангелието от Марк Исус формулира универсалното приложение на този принцип:

„А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога! Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.“ (Марк 11:22-23)

В тази връзка искам да разгледаме съвсем накратко два принципа относно местенето на планините (обстоятелствата, противоречащи на изкуплението, което ни е дадено в Христос).

Първо, Бог не мести планините безразборно, нито пък ти можеш да го направиш. Не всяко обстоятелство пред теб е „планина за местене“, а само гореспоменатите неща, които са в директно противоречие с това, което Христовата кръв изкупи за нас (пример: ти ВИНАГИ може да говориш на болестите и болките, защото Исус ги понесе в тялото Си и те нямат легалното право да бъдат в живота ти).

Има обаче други конфликтни ситуации (например, преследване заради вярата ни), които не могат да бъдат избегнати просто чрез „положителна изповед“.

Второ, дори когато говориш на нещата, от които Исус те е изкупил (нека продължим с примера с болестите) е важно да говориш съобразно със свидетелството на Святия Дух в сърцето си. Една от причините някои хора да не получават физическо изцеление е, че говорят на погрешната планина.

Какво имам предвид? Ако две различни болести имат сходни симптоми и ти избереш да говориш на тази, която предполагаш, че те атакува (а тя е различна от това, което наистина се случва), ти, образно казано, „стреляш във въздуха“. Дяволът е легалист и ще използва всяка „правна възможност“, за да остане.

От опит (собствен и на други служители) съм открил, че едни от най-ефективните молитви за изцеление (по-скоро заповеди на изцеление) са най-общите. Спомням си ситуация, когато се молихме с генерално благословение, така да се каже, за една жена и тумор, за който тя не ни беше казала, изчезна след молитвата!

Така че, ако не си сигурен, с какво точно се бориш, практическият ми съвет е, избери по-общата заповед (например: „Сатана, напускай това тяло!“ е по-сигурният вариант от „Сърдечна аритмия, махай се!“).