Как действа завистта

Как действа завистта
от

През лятото на 2017 г. Бог ми напомни за едно конкретно Неговото обещание към мен, което все още не беше изпълнено. Показа ми, че е време да потърся мъдрост и разбиране относно пречките за неговото изпълнение. Прекарах известно време в молитва за това обещание и една нощ сънувах сън. В съня видях човек, мой познат, и разбирах, че знае за това обещание на Бог към мен. Видях, че сърцето на този човек беше изпълнено с огорчение и завист към мен, защото той самият нямаше това обещание, и че тази завист по някакъв начин беше създала бариера между мен и обещанието, което Бог ми беше дал. Неговата завист беше блокирала моето благословение!

Когато се събудих, бях натъжена – почувствах се наранена и предадена от този човек. Минаха няколко часа и Бог ме повика на молитва – беше време да се справя с тази ситуация. Започнах да се моля и Духът ме води първо да простя на човека – не чаках да дойде чувство на прошка, просто се покорих и казах с устата си: „Освобождавам прошка върху този човек. Прощавам му за това, че ми е завиждал за обещанието, и го освобождавам от съд – не го съдя и извиквам Божията милост върху него, в името на Исус.“

Веднага дойде радост в сърцето ми, дойде лекота. Молих се също човекът да има същото или подобно благословение в живота си – извиках Божията воля и царство за него. Моментално след това Бог ме води да се моля и да извикам в съществувание благословението, което е било блокирано в живота ми. Веднага усетих разликата в духовната атмосфера по време на молитвата ми – вече не се усещаше същата съпротива, която се усещаше преди, и знаех без капчица съмнение, че това, за което се моля, идва и вече нищо няма да може да го спре да се изпълни в живота ми. Заплаках от радост и благодарение към Бога. От същия ден обещанието на Бога започна да се изпълнява в живота ми – всички пречки в материалното и всяко нещо, което действаше като съпротива, или беше отстранено, или изгуби силата си. Сега живея в изпълнението на обещанието.

След еуфорията на тази случка започнах да размишлявам върху преживяното. Не разбирах как така завистта е действала като пречка за благословението ми. Знаех, че изговорени лоши думи, както и съзнателно чародейство, имат власт поради творческата сила, вложена думите, но как можеше завист, която е скрита в сърцето, да има това влияние? Дълго време нямах отговор на този въпрос, докато преди няколко дни Бог не ми обясни преживяното чрез няколко добре познати пасажа в Словото. Ето първия:

„Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“
Изход 20:17

След като ми показа този пасаж, Бог ми каза: „Бих ли забранил нещо, ако то не нанасяше вреда? Аз забранявам само това, което наранява хората. Когато човек завижда на друг човек, той отваря врата в сърцето си, която дава достъп на врага на душите ви да действа в живота на човека, към когото има завист. Неговото сърце извършва грях против ближния му.“

За да ми потвърди, че началото на греха – отворената врата за врага – е в сърцето, Бог ми напомни този стих:

„Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“
Матей 5:27,28

Бях изумена! Знаех, че похотта е грях, който започва в сърцето, но не знаех, че всяко пожелаване на чуждото – което всъщност е завистта – действа на същия принцип. Логично е, разбира се, но толкова често четем Писанията като книжниците, без да се поучаваме от тях и да придобиваме мъдрост относно общите духовни принципи, които са изложени там.

Накрая прочетох тези стихове:

„… Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата…“
Матей 5:44,45

Видях тези стихове в съвсем нова светлина след това преживяване! Досега бях гледала на тази заповед като на нещо, което е добре да върша просто за да приличам на моя Господ Исус, който се е молил за враговете си. Сега разбрах, че този стих всъщност е указание за духовно воюване! Ако отвръщаме на завистта със злоба и непростителност, ние освобождаваме силите на тъмнината към човека, който ни завижда – примерно злоба и огорчение, – и така той става още по-завистлив, и това ни вреди още повече. Това е стратегията на врага – порочният кръг от зло, водещо към зло, да няма край и всички да страдат в процеса. Но когато отговорим с обратното, следвайки т.нар. закон на обратния дух, ние се съпротивляваме на злото и освобождаваме сила, която може да се пребори с него. Така срещу завистта освобождаваме прошка и се молим за благословение за този човек – да получи и той същото благословение, за което ни завижда. Срещу омразата освобождаваме прошка и любов; срещу гнева – прошка и мир… Прошката обезсилва тъмнината – било завист, омраза или какъвто и да е друг грях, а освобождаването на благословение към човека не само че благославя него самия, но и отваря вратата ние самите да получим нашето благословение според закона за сеенето и жъненето. А когато придобиваме нещата, които Исус е извоювал за нас на кръста, ние навлизаме в нашето наследство и започваме да живеем в истинската ни идентичност като синове на нашия Баща, Който е на небесата.

След като приключи урока ми относно завистта и вече имах и Библейски основана причина да вярвам, че завистта сама по себе си също има сила, аз попитах Бог: „Има ли начин ние, християните, да живеем така, че завистта и злобата на другите, която е освободена към нас, да няма сила?“ Той ми каза: „Ако се научите да се молите и да прилагате кръвта на Исус върху живота си, винаги ще имате сила, с която да разрушавате делата на врага. А ако се научите да пребъдвате в Сина Ми, тези атаки никога няма да могат да ви влияят.“

Сподели в