Как действа завистта

През лятото на 2017 г. Бог ми напомни за едно конкретно Неговото обещание към мен, което все още не беше изпълнено. Показа ми, че е време да потърся мъдрост и разбиране относно пречките за неговото изпълнение. Прекарах известно време в молитва за това обещание и една нощ сънувах сън. В съня видях човек, мой познат, и разбирах, че знае за това обещание на Бог към мен. Видях, че сърцето на този човек беше изпълнено с огорчение и завист към мен, защото той самият нямаше това обещание, и че тази завист по някакъв начин беше създала бариера между мен и обещанието, което Бог ми беше дал. Неговата завист беше блокирала моето благословение!

Когато се събудих, бях натъжена – почувствах се наранена и предадена от този човек. Минаха няколко часа и Бог ме повика на молитва – беше време да се справя с тази ситуация. Започнах да се моля и Духът ме води първо да простя на човека – не чаках да дойде чувство на прошка, просто се покорих и казах с устата си: „Освобождавам прошка върху този човек. Прощавам му за това, че ми е завиждал за обещанието, и го освобождавам от съд – не го съдя и извиквам Божията милост върху него, в името на Исус.“

Веднага дойде радост в сърцето ми, дойде лекота. Молих се също човекът да има същото или подобно благословение в живота си – извиках Божията воля и царство за него. Моментално след това Бог ме води да се моля и да извикам в съществувание благословението, което е било блокирано в живота ми. Веднага усетих разликата в духовната атмосфера по време на молитвата ми – вече не се усещаше същата съпротива, която се усещаше преди, и знаех без капчица съмнение, че това, за което се моля, идва и вече нищо няма да може да го спре да се изпълни в живота ми. Заплаках от радост и благодарение към Бога. От същия ден обещанието на Бога започна да се изпълнява в живота ми – всички пречки в материалното и всяко нещо, което действаше като съпротива, или беше отстранено, или изгуби силата си. Сега живея в изпълнението на обещанието.

След еуфорията на тази случка започнах да размишлявам върху преживяното. Не разбирах как така завистта е действала като пречка за благословението ми. Знаех, че изговорени лоши думи, както и съзнателно чародейство, имат сила да нанасят вреда, но как можеше завист, която е скрита в сърцето, да има това влияние? Дълго време нямах отговор на този въпрос, докато преди няколко дни Бог не ми обясни преживяното чрез няколко добре познати пасажа в Словото. Ето първият:

„Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“
Изход 20:17

След като ми показа този пасаж, Бог ми каза: „Бих ли забранил нещо, ако то не нанасяше вреда? Аз забранявам само това, което наранява хората. Когато човек завижда на друг, той отваря врата в сърцето си, която дава достъп на врага на душите ви да действа на земята. Неговото сърце извършва грях против ближния му.“ 

За да ми потвърди, че началото на греха – отворената врата за врага – е в сърцето, Бог ми напомни този стих:

„Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“
Матей 5:27,28

Бях изумена! Знаех, че похотта е грях, който започва в сърцето, но не знаех, че всяко пожелаване на чуждото – което всъщност е завистта – действа на същия принцип. Логично е, разбира се, но толкова често четем Писанията като книжниците, без да се поучаваме от тях и да придобиваме мъдрост относно общите духовни принципи, които са изложени там.

Накрая прочетох тези стихове:

„… Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата…“
Матей 5:44,45

Видях тези стихове в съвсем нова светлина след това преживяване! Досега бях гледала на тази заповед като на нещо, което е добре да върша просто за да приличам на моя Господ Исус, който се е молил за враговете си. Сега разбрах, че този стих всъщност е указание за духовно воюване! Ако отвръщаме на завистта със злоба и непростителност, ние освобождаваме силите на тъмнината към човека, който ни завижда – примерно злоба и огорчение, – и така той става още по-завистлив, и това ни вреди още повече. Това е стратегията на врага – порочният кръг от зло, водещо към зло, да няма край и всички да страдат в процеса. Но когато отговорим с обратното, следвайки т.нар. закон на обратния дух, ние се съпротивляваме на злото и освобождаваме сила, която може да се пребори с него. Така срещу завистта освобождаваме прошка и се молим за благословение за този човек – да получи и той същото благословение, за което ни завижда. Срещу омразата освобождаваме прошка и любов; срещу гнева – прошка и мир… Прошката обезсилва тъмнината – било завист, омраза или какъвто и да е друг грях, а освобождаването на благословение към човека не само че благославя него самия, но и отваря вратата ние самите да получим нашето благословение според закона за сеенето и жъненето. А когато придобиваме нещата, които Исус е извоювал за нас на кръста, ние навлизаме в нашето наследство и започваме да живеем в истинската ни идентичност като синове на нашия Баща, Който е на небесата.

След като приключи урокът ми относно завистта и вече имах и Библейски основана причина да вярвам, че завистта сама по себе си също има сила, аз попитах Бог: „Има ли начин ние, християните, да живеем така, че завистта и злобата на другите, която е освободена към нас, да няма сила?“ Той ми каза: „Ако се научите да се молите и да живеете в това, което кръвта на Исус е спечелила за вас, винаги ще имате сила, с която да разрушавате делата на врага. А ако се научите да пребъдвате в Сина Ми, тези атаки никога няма да могат да постигнат своите цели.“

Така разбрах, че ако ходим с Бога, дори да има демонични пречки в живота ни, когато дойде часът, когато благословенията, които те са целяли да възпрепятстват, трябва да дойдат в живота ни, Бог ще ни направи способни да премахнем тяхната власт.