Как работят дарбите пророчество и слово на знание

Как работят дарбите пророчество и слово на знание
от

Пиша тази статия с цел да внеса яснота относно пророческата дарба и дарбата слово на знание – какво са и какво не са; как действат и как не действат. Смятам, че тази статия е нужна, защото дарът, за който Писанията ни насърчава да копнеем най-много (1 Кор. 14:1, 12), е подложен на най-много злоупотреби в съвременната църква. Причината е ясна – тази дарба е полезна за назидание на църквата (1 Кор. 14:4), затова дяволът прави всичко възможно тя да бъде разбирана и употребявана неправилно, за да бъде презряна и отхвърлена. Колкото повече фалш и злоупотреби има, толкова по-малко място ще има за истинските и богоугодни проявления на тези дарби. Това, разбира се, е една класическа стратегия на врага – понеже не може да изкорени Божието жито, той сее своите плевели между житните класове (Мат. 13:24-30).

Поради злоупотребите с тези дарби се срещат коментари и критики, който посочват от Писанията защо дадено проявление на свръхестествено знание е неправилно и недобро. Но като цяло критиката спира дотук – „Това не е добро“ – и не посочва кое е добро и как изглежда правилното пророческо служение. Причината е, че Писанията посочват теорията, но практическо разбиране относно даден дар можем да получим или лично чрез Святия Дух, или чрез човек, който има този дар. Примерно, едно е да прочетеш, че говоренето на непознати езици е проява на Святия Дух, друго е да проговориш и някой да те насърчи, че и неговият език е започнал с една-две срички и след това се е развил.

Динамиките на Духа могат да се научат само от Духа и само с практика! Писанията са нашата сигурност – те са релсите, по които върви влакът, и нито едно проявление на Божия Дух не би противоречило на Писанията или на духа на Писанията. Но понеже Писанията ни насърчават да копнеем за дара пророкуване, а не само да разпознаваме фалшивите му проявления, правилно е да отидем една стъпка по-напред и да научим как действа този дар. Първо, за да можем да разпознаем истинните му проявления. Второ, за да можем ние самите да знаем какво да очакваме, ако този дар се прояви в нашия живот.

Пиша, защото съм човек, който има тези дарби на свръхестествено прозрение. Не се срамувам, нито се гордея да го заявява, защото съм ги получила от Господ – как може подарък да бъде повод за гордост или за срам? Това е безплатен дар, който е даден за назидание на църквата. Независимо колко фалшиви и неправилни проявления има този дар, той не е лош, а добър, както всички други Божии дарове (Яков 1:17). Понеже имам практически знания, ще говоря по темата както от Писанията, така и от личния си опит.

Според мен преди да говорим как се проявяват дарбите пророкуване и слово на знание, е по-важно да се подчертае един ключов факт, който обяснява защо има толкова много злоупотреби с даровете на духовно прозрение. На всеки новороден християнин се е случвало по време на по-продължителна молитва, хваление или четене на Библията в осезаемото присъствие на Бог да получи свръхестествено прозрение – да има видение, свръхестествено знание по даден въпрос или ситуация, или разбиране, което е дадено от Святия Дух. Тази получена информация влиза в графа пророчество или слово на знание, но самото проявление не е дарът пророчество или дарът слово на знание – тук самият Бог разкрива даденото нещо. Има огромна разлика и тя е от първостепенно значение. Информацията, която получаваме от Бог по време на молитва или хваление, е плод на нашата близост с Него. За прозрението, което сме получили в тези ситуации, можем да кажем „Господ ми каза…“ или „Бог ми показа…“.

За разлика от това дарбите пророчество и слово на знание действат не когато Бог реши, а когато човекът, на когото са дадени, реши. Те действат както действа говоренето на езици – един път е даден дарът, но човекът решава кога да говори и кога да не говори. Едно от първите неща, които казваме на хора, преди да се молим да бъдат кръстени в Духа и да проговорят на непознати езици, е, че те ще проговорят и че Бог няма да им задвижи езика и устните вместо тях. След като приемат езиците, хората могат да говорят много, както е правил апостол Павел (1 Кор. 14:18), и така да развиват своя дар, а може и да не го правят. Според Писанията духовните дарби се „разпалват“ и отговорността за това е на носителя (2 Тимотей 1:6), а не на Бога v  Той вече е извършил своята част, като е дал дара. Затова от всеки от нас ще се иска сметка пред Христовото съдилище дали сме били верни в употребата на дарбите, които са ни били дадени, било то духовни, или естествени. Заблудително е човек, който има дарби на духовно прозрение, да казва фрази като: „Бог ми показа“ и „Господ ми разкри“. Не! Този човек просто ВИЖДА и е правилно да казва фрази като „Виждам…“ и „Разбирам…“, вместо „Бог ми казва…“

Дарбите пророчество и слово на знание са всъщност способност човек да вижда в духовния свят. Човек решава да употреби своята способност „да погледне“ или да не го направи в дадена ситуация. В това отношение има прилика между гледачките и християните, които имат този дар – и едните, и другите имат способността да виждат в духовния свят. Една от разликите е източникът на дара – врачките са се свързали с демонична сила, която им е дала тази способност, а християните са се молили и търсили Бог за тази дарба, както ни насърчават Писанията. Друга важна разлика е в природата на носителите на дара – врачките не са новородени хора и като нехристияни са под властта на греха и на дявола. Те нямат това съзнание за грях каквото имат християните, нито съзнание за Бог, който един ден ще съди живите и мъртвите и ще иска сметка за всяко дело, извършено на земята. Съответно врачките употребяват своя дар за финансова облага. Трета ключова разлика е в това, че врачките просто дават информация по тяхно или на клиентите усмотрение, а от християните, които имат този дар, се очаква да го използват по строго определен начин, а именно „за назидание, за увещание и за утеха“ (1 Кор. 14:3) и „за назидание на църквата“ (1 Кор. 14:4, 5, 12) – всичко това е с цел израстване в християнската вяра. Неспазването на тези принципи също са причина за изкривяване и злоупотреба с тези дарби.

Но защо има християни с такива дарби, които използват фрази като „Бог ми разкри“, когато това е фактически неакуратно изказване? Защо има християни, които предават информация, която не служи за изграждане във вярата? Според мен причините са три: липса на духовна зрялост (т.е. освещение), липса на знание и съзнателно пренебрегване на Божиите принципи и насоки. Независимо от причината, резултатите от това са пагубни както за пророческата личност, така и за неговите слушатели. В такива ситуации човекът, който казва фрази като „Бог ми разкри…“ и след това предава фактологически акуратна информация на слушателите, изглежда като някой много близък до Бога. Така най-често оперират лъжеслужителите, които издигат себе си като специални помазаници – християни в друга категория от останалите. Те се представят за специални служители, които чуват Бога по-ясно от другите, а всъщност те просто имат дар и виждат духовния свят, а не че самият Бог им диктува от небето.

Човек може да дава много акуратна информация и същевременно да е много далеч от Бога – отдавна да не е чувал гласа Му и да не е бил воден от Духа Му – защото дарбите са неотменими, независимо от духовното състояние на носителите им (Рим. 11:29). Слушателите на такива хора погиват поради липса на знание (Ос. 4:6), а за самите тях ще е много страшно, когато се завърне Господарят и им поиска сметка за живота и служението им (Мат. 7:13-23; Лука 13:24-27; Лука 12:42-48).

Всеки духовен дар трябва да служи за изграждане на царството на Исус Христос, да издига Него и да укрепва църквата Му – така се проявяват дарбите, които са подчинени на Святия Дух. Хора, чиито живот и служение са подчинени на Бога, са хора, които ходят и израстват в освещение – отделяне от греха и придобиване на Христоподобие. Тези хора не казват всичко, което виждат, както си поискат и когато си поискат, а само нещата, които Бог ги води да разкрият, които не противоречат на принципите, описани в Библията. Когато се прояви дарът им, той никога не привлича внимание към тях самите, нито бива издигнат като нещо специално сам по себе си. За всички присъстващи е явно, че Единственият, Който заслужава почит и хвала, е Исус Христос, защото служението на тези хора е подчинено на Святия Дух, а Той винаги издига Исус и само Исус. Когато това се случва, се вижда действително колко са ценни дарбите пророчество и слово на знание за църквата – вярващите биват назидани, увещани и утешени, а хората, които с вярност употребяват дара си, ще бъдат възнаградени от Бога за добре свършената работа.

Призвани сме да копнеем за даровете, които назидават Тялото Христово, затова нека го правим! Нека да бъдем църква, в която дарбите на Духа действат, но нека това бъде по правилен начин и за Божия слава. В противен случай това, което е дадено за благословение, се превръща в проклятие за нас. Църквата започва да страни от тези дарби и дори да ги забранява в събранията, и така биваме ограбени от врага по най-нелеп начин. Нека пораснем и бъдем верни настойници на многообразната Божия благодат!

„Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици. Обаче нека всичко става с приличие и ред.“ (1 Кор. 14:39-40)

„Защото кой те прави да се отличаваш от другите? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Кор. 4:7)

„…каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога Отца.“ (Кол. 3:17)

Сподели в