Каква е целта на вярата ни?

Каква е целта на вярата ни?
от

След като приемем Исус Христос за свой Господ и Спасител, най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим, е „Каква е целта на нашата вяра?“.

Ако нямаме отговор на този въпрос, ще се носим по течението – „блъскани и завличани от всеки вятър на учение“ (Еесяни. 4:14). Но поради голямата си любов към нас Бог се е погрижил да ни даде ясен отговор в Библията, Неговото непогрешимо писано слово – както за този, така и за други въпроси, свързани с вярата. Причината много християни да живеят без посока не е, че Библията е неясна, а че тя не е техният главен източник на откровение, а е един от многото им източници. В живота на мнозина Библията е поставена като авторитет наред с мисли, чувства, усещания, сънища, видения, пророчества, проповеди, християнски песни и пр. Така, в най-добрия случай, човек остава духовно незрял, а в най-лошия бива отклонен от пътя и започва да следва заблудителни духове, мислейки си, че Бог го води. Затова, независимо колко време си бил християнин, насърчавам те да сравниш своето вярване с това, което Библията казва по въпроса.

Мисията на Исус Христос

Това, което вярваме относно целта на християнската вяра, е тясно свързано с това, което вярваме относно мисията на Исус Христос на земята. Когато Исус говори за Своя призив в евангелията, Той поставя фокуса върху Своята непосредствена мисия, а именно:

  1. Да благовести „Божието царство“ (Лука 4:43)
  2. Да призове „грешните към покаяние.“ (Лука 5:32)
  3. Да изгонва бесове и да изцелява (Лука 13:32)
  4. „Да потърси и да спаси погиналото.“ (Лука 19:10)
  5. „Да даде живота Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28)

Непосредствената мисия на Исус е синтезирана в Лука 4:18-19 така:

„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година.“

Но въпреки че непосредствената мисия на Исус е фокусирана върху изкупителното Му дело към нас – хората, ние не сме основната причина Той да дойде на земята. Главната причина за идването Му е Неговата любов към Бащата, изразена във вършене на Неговата воля, както виждаме в едно от старозаветните пророчества за идващия Месия:

„Ето идвам; в свитъка е писано за Мене. Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой,“ (Пс. 40:8)

Дори като дете Исус казва, че Той е дошъл, за да извърши Божията воля. Когато на дванадесет годинишна възраст Мария и Йосиф Го изгубват след празника на Пасхата и Го намират в храма да седи сред учителите, Исус им казва:

„Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?“ (Лука 2:49)

А каква е волята на Небесния Баща? Кое е това Негово желание, за което четем отново и отново в Библията? Ето как е описано в Езекил 37:26-27:

„…ще сключа с тях завет за мир, който ще бъде вечен завет с тях; и като ги настаня, ще ги умножа и ще положа светилището Си сред тях довека. И скинията Ми ще бъде сред тях; и Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ“.

Четем за това Божие желание, за тази Негова мечта през целия Стар Завет – можем да я видим в Битие 17:8; Изход 29:45; Левит 26:12, 45; Захария 8:8; Еремия 30:32, 31:1, 33, 32:38; Езекил 11:20, 36:28. В края на Новия Завет четем за окончателното изпълнение на Божието желание:

„Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.“ (Откровение 21:3)

Кръстът на Исус Христос е началото на изпълнението на Божието намерение. Когато Исус умря, „в плътта Си [Той] унищожи враждата, т.е. закона със заповедите“ (Еф. 2:15), даде ни достъп до Небесния Баща в Духа (Еф. 2:18) и ни направи членове на Божието семейство (Еф. 2:19). В Ефесяни виждаме, че Божието желание да обитава сред нас е вече започнало да се изпълнява във вярващите:

„…бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус, върху Когото цялото здание, стройно сглобено, расте за свят храм в Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.“ (Еф. 2:20-22)

Мисията на вярващия

Исус извърши за нас това, което сами никога не бихме могли да направим. Той живя безгрешен живот и жертва Себе Си като агне без недостатък на кръста, където понесе най-тежкото наказание за нас – отделянето от Бога. Когато приехме жертвата на Исус Христос, ние получихме прошка за греховете ни и бяхме избавени от ада. Сега от тази страна на кръста ни е дадена способност и сила – това, което Библията нарича „благодат“ – чрез и в партньорство със Святия Дух да „изработваме спасението си със страх и трепет“, като Самият Бог (Святият Дух) „действа в нас да желаем това и да го изработваме“ (Филипяни 2:12-13). Гръцката дума за „изработвам“ тук е  „κατεργάζομαι“ („катергазомай“), която буквално означава „довеждам до завършек, финал, крайна точка“. Така разбираме, че нашата мисия чрез Святия Дух е да завършим започнатото от Исус – процесът, чрез който Бог става наш Бог, ние – Негов народ, и Той идва да обитава сред нас.

Малко преди да достигне кулминацията на мисията Си – смъртта на кръста, Исус казва на Бащата, че Той е завършил това, за което е бил изпратен:

„Аз те прославих на земята, като извърших делото, което Ти Ми даде да върша… Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света.“ (Йоан 17:4, 6)

„Изявяване името на Бога“ означава разкриване на Неговата природа, на Неговата същност. Чрез живот, изживян сред хората в съвършена святост, любов и жертвоготовност, Исус ни показва Божия характер на практика. Също така Той за пореден път споменава ключова част от Своята мисия: „да даде вечен живот на всички, които [Бащата] Му [e] дал“ (Йоан 17:2). Други места в Новия Завет, които посочват, че Исус е изпратен, за да ни даде вечен живот, са Йоан 3:16; Йоан 10:28; 1 Йоаново 2:25; 5:11, 13; Римляни 5:21, 6:23; 1 Тимотей 1:16, 6:12. В своята молитва към Бащата Исус дефинира „вечния живот“ така:

„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“ (Йоан 17:3)

Виждаме равенство между познаването на Бога и вечния живот и в 1 Йоаново 5:20:

„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот.”

Апостол Павел споделя за себе си следното:

„всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус“ (Филипяни 3:8),

и комуникира своето най-голямо желание така:

„за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му, за да мога някак да достигна възкресението от мъртвите“ (Филипяни 3:10-11)

отново показвайки ни пряката връзка между познаването на Бога и вечния живот.

Така виждаме, че целта на християнската вяра е постигане (придобиване, изработване, усвояване) на вечния живот, т.е. познаването на Бога, което Исус направи възможно за нас чрез смъртта Си на кръста. Затова можем да заключим, че нашата мисия като християни е да израстваме в Богопознание!

Какъв е резултатът от Богопознанието?

В Йоан 17:20-23 четем следното:

„И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.“

Някои неправилно тълкуват този пасаж като касаещ единството на църквата. Християни, които работят в посока обединяване на протестантството, католицизма и православието, дори кръщават служенията си на този пасаж! Но от текста е ясно, че единството, за което Исус говори, е между вярващите и Бога. Това е начинът, по който Богопознанието се изразява. Еврейската дума, която се използва в Стария Завет за „познавам“, е думата  יָדַע  („яда“), която срещаме например в Еремия 9:24:

„а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мене“.

Същата дума „яда“ се използва и в стиха:

„Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди…“ (Бит. 4:1)

Според еврейската мисъл познанието е практически опит – реално преживяване на нещо – и е отвъд интелектуалното знание, познато в гръцката мисъл. Адам „позна“ Ева в такава близост, че съедини тялото си с нейното и тя забременя. По същия начин ние, опознавайки Бога, израствайки в Богопознание, ставаме едно с Него в Духа:

„който се съединява с Господа, е един дух с Него” (1 Кор. 6:17)

Исус обещава, че чрез нашето Богопознание, изразено в единството ни с Бога, светът ще познае, че Той е изпратен от Бащата и ще види Божията любов към нас. В Йоан 17:24 Исус още веднъж посочва връзката между Богопознанието и любовта:

„И им изявих Твоето име и ще им го изявя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях.“

Любовта е посочена като главен белег на Богопознанието и в 1 Йоаново 4:

„който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.” (7-8)

„Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.” (16)

Заключителни мисли

Божието царство има две основни цели на земята – разширение, като повече хора приемат Исус Христос за Свой Господ и Спасител, и укрепване, като църквата се утвърждава в своята вяра. Нашето познаване на Бога е пътят, който Писанията посочват за постигане на тези две цели. Самият Исус ни обещава, че нашето Богопознание, изразено в близост и единство с Бога, ще разкрие на света кой е Исус и ще ни изпълни с Божията любов – връзката, която крепи Христовото Тяло на земята. Богопознанието е целта на християнската вяра и когато израстваме в познание на Бога, ние изпълняваме Божието най-съкровено желание за нас, хората. А когато вярващите познаем Бога до степен да бъдем едно с Него, ще бъдем способни да изпълним Великото Поръчение в мащаб, който не е бил възможен за нас досега.

Ние, Христовата Църква, сме призвани да растем в Богопознание, което несъмнено ще ражда плодове за разширяване и укрепване на Божието царство, докато чакаме нашия Господ да извърши последната част от Своето намерение – да се завърне на земята, за да обитава завинаги сред нас, Неговия народ.  

(В следващата статия ще разгледаме темата за „правата вяра“ и Христовото учение, в която ще разберем кои са Библейските насоки относно израстването в Богопознание. Библията не само ни разкрива целта на нашата вяра, но и ни показва как да постигнем тази цел! Слава на бъде на нашия Бог!) 

Сподели в