Какво е молитвата

По време на едно богослужение, докато хвалехме Бог и Му се покланяхме, получих видение за значението на молитвата и защо тя е жизненоважна за нас.

Имам навика да сядам на последния ред в залата, защото така успявам да се усамотя и да се потопя в Божието присъствие. Този ден отново бях на последния ред и пеех хваление на моя Господ. Обичам да съм със затворени очи, защото тогава се отварят духовните такива…

Бях се потопила в песента, но нещо ме накара рязко да отворя очи. Пред себе си видях гърбовете на моите братя и сестри – редици от хора, силуети. Както рязко си отворих очите, така отново рязко ги затворих, но в тъмнината под спуснатите ми клепачи останаха силуетите. Вече със затворени очи виждах как хората пред мен се поклащат под звуците на песента…

Докато ги наблюдавах от главата на всеки започна да израства, да се образува малко фитилче като на свещ. Всяко фитилче ставаше все по-дълго и се виеше нагоре, към тавана на залата, в която се намирахме. Проследих с поглед издигащите се фитилчета и видях как те започнаха да се усукват едно в друго, докато продължаваха да се издигат все по-нагоре и по-нагоре. Таванът беше изчезнал и те се устремиха към облаците, вече образуващи дебело усукано въже.

Картината изчезна и на нейно място видях земното кълбо – планетата ни сред Космоса. Всички сме виждали снимки на Земята – лазурносини океани, облаци и под тях – очертанията на континентите. Такава беше и във видението ми, но постепенно започна да се покрива с катраненочерна материя. Чернилката пълзеше и завземаше бавно и настъпателно площи от Земята, докато я обгърна цялата.

Седях и гледах доскоро красивата ни и синя планета, превърнала се в топка от катран. Изведнъж по повърхността на чернилката започнаха да се появяват светещи точки. Те не се разрастваха, не премахваха чернилката, а просто си светеха, разпръснати по цялата земя. После видях как от всяка точка започна да се издига по едно усукано светещо въже, каквото се издигаше от нашата църква в началото на видението, и разбрах, че това са въжетата от църквите по целия свят. Всички тези въжета, образувани от много фитилчета, започнаха да се вият все по-нагоре в Космоса и да се усукват в едно огромно, дебело, светещо въже. Проследих го с поглед, за да разбера къде отива, и видях, че свършва в огромна светеща топка, значително по-голяма от нашата Земя. В мен дойде знанието, че това е Небесният Баща. Запитах Го какъв е смисълът на видението и какво е това усукано светещо въже? Отговорът беше: „Въжето, това са вашите молитви към Мен, това е ПЪПНАТА ВРЪВ, която ви свързва с Мен. Бдете и се молете, за да избегнете това, което предстои да се случи.“

Това е видението, мили мои. Не прерязвайте сами пъпната си връв, а всякога, по всяко време бдете и се молете, за да избегнете… Мрак обгръща цялата земя и това трябва да стане. Но както бебето е защитено в корема на своята майка, храни се и диша посредством пъпната си връв, така и ние сме защитени и хранени от нашия любящ Баща посредством молитвите ни.

„Но бъдете бдителни във всяко време и се молете, за да успеете да избегнете всичко, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.”
(Лука 21:36)