Какво представлява бунтът и доколко ни вреди

Какво представлява бунтът и доколко ни вреди
от

Често сме слушали от амвона проповеди за покорството спрямо Господа. Но аз лично не си спомням, нито съм чел божий служител в България да разгледа, да разясни естеството на самия бунт и до какво води стоенето в него.

Колко често ние, Неговите  хора, се замисляме върху факта, че крайната спирка на ВСЕКИ бунт е бунт срещу Бога?

Римляни 13:1-6 съвсем  ясно казва, че Той е измислил властта и е Върховният Владетел: „защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога”

Редно е да признаем, че ние, българите, имаме доста инфилтриран от поколения бунт – като се започне от феодалния гнет срещу народа, турското робство, комунистическо-социалистическия тормоз, та до наши дни. И тук трябва да се запитаме – изпълняваме ли Словото от 1 Тимотей 2:1-2?

„И така, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.”

Защото „това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител”(1 Тимотей 2:3).

По този начин ние почитаме Бога и сме проводник за Него към страната ни. Аз бях вече спасен от години и имах голям проблем с думата „покорство”….чуех ли я, от устата ми рукваха гнили думи……слава на Господа за промяната, за милостта и дълготърпението Му!

Без значение под каква форма е – бунтът в същината си е отхвърляне на Неговия авторитет, т.е. разбунтуваме ли се, ние заявяваме, че не желаем да сме Му покорни, защото знаем по-добре кое е най-доброто за нас или че можем да се оправим и без Него.

Не бива да се забравя, че бунтът е брат на гордостта и егоизма, това най-ясно се вижда от петте „аз ще” на сатана.

„А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,  ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния.” (Исая 14:13,14.)

Нека да видим плодовете на  бунта според Словото:

Първо, Езекиил 12:2 – .. дом на бунтовници , които имат очи, за да виждат, но не виждат, които имат уши, за да чуват, но не чуват, защото са бунтовен дом”. Силно впечатление ми прави фактът, че Бог говори на Своите Си хора, на тези, които Го познават и СЪЗНАТЕЛНО са избрали да не Му се покорят!

Когато съгрешаваме доброволно, ние го знаем! Резултатът е, че вече не чуваме и не виждаме в духовния свят, т.е. губим основните си сетива. Особено страшно става, ако разбунтувалият се човек е в позиция на власт – пастир, служител, глава на семейство! Ще се получи това, което Господ Исус казва:

„Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?” (Лука 6:39)

Второ, Павел пише:

„А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла” (1 Тимотей 4:1,2)

Отново става дума за Божии хора, спасени, измити в кръвта Му, които съзнателно са избрали да не Му се покоряват и да не откликнат на призива Му за покаяние. Резултатът – закоравяване спрямо Него.

В Матей 23:5 се говори за хора, отречени от силата Му, имащи вид на благочестиви, т.е. фарисеи, религиозни лицемери.

Срещу никой грешник Господ не изговори толкова страшни думи, както срещу тях.

„Змии! Рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?” (Матей 23:33)

Как може Божии човек да стигне дотам? Отговорът е – чрез бунт!

„Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учител по своите  страсти и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните” (2 Тимотей 4:3,4)

Бог посочва също така какво ще става с такива хора:

 „А нечестиви човеци и измамници ще затъват все повече в злото, като мамят и бъдат мамени.” (2 Тимотей 3:13)

Когато Господ ме спаси, след първоначалната еуфория, си зададох много важния въпрос: „А сега накъде?”.

Разбрах, че имам свободна воля, стига да не живея съзнателно в грях, мога да ходя и да правя каквото искам. Но след като небесният ми Баща може, знае и вижда всичко, не е ли най-разумно да Го попитам какво има Той за мене, каква е волята Му за живота ми.

Видя ми се странно – бях решил, че логиката противоречи на Словото. Но когато се смириш и оставиш Святият Дух да те води, виждаш, че логиката е част от Словото и тази гениална простота ме изуми.

От 1 Коринтяни 7:17 разбрах, че Той има призив, призвание за всеки един от нас! На подсъзнателно ниво имах немалко представи как и какви ще са Неговите неща за мене, без дори да съм мислил за това. Но в момента, в който Той започна да ми показва  волята Си за живота ми, разбрах, че трябва да взема най-важното решение дали да кажа „да бъде не както аз, но както Ти искаш”!

Защото имаше разминаване между Неговите и моите идеи. Трудно време..много трудно, защото видях, че е невъзможно човек да изпълни със собствената си сила Неговата воля! Но когато се съкрушим и извикаме за помощ към Него, се изпълнява Словото:

„на горделивите се противи, а на смирените дава благодат” (Яков 4:6)

И това съкрушаване е най-сигурната ваксина против гордост, слава на нашия Господ!

С времето разбрах, че Бог винаги ще ни държи отговорни за това какво правим със знанието, силата Му, изобщо с нещата, които Той има за нас и които толкова желаем! И когато видим пътя, по който Той иска да вървим, имаме три варианта:

  1. Прекланяме се пред Него, молим Го за благодатта Му и влизаме в тесния път, който Той е приготвил за всеки един от нас (Матей 7:13,14). Това е най-добрият възможен вариант.
  2. Честно Му казваме „не”. Този отговор ще Го нарани, но нашата честност Му дава възможност да ни увещава и чисти от боклука, който е натрупан в душите ни и пречи да видим живота, който Той иска да ни даде.
  3. Правим се на неразбрали, нечули Го и си вървим по нашите си пътища. Във великата Си милост Той винаги е готов да ни прости, но с всяко съзнателно заглушаване на живителното изобличение от Святия Дух ние все повече закоравяваме сърцето си и все повече се отдалечаваме от Него. Като оставим настрана факта, че това е най-голямата глупост, която човек може да направи – да се опитва да излъже Този, който е Всевиждащ и Всезнаещ. В този случай се превръщаме в хора, от които Господ се отвръща.

„Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ.  Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си.” (Откровение 3:15-16)

Нашият Господ ни даде най-голямото доказателство за любовта Си към нас – Голгота!

И ако Му вярваме, тогава да Го зарадваме, като загубим нашия живот – нашите си идеи, пътища, възгледи и пр., а да намерим Неговия – нещата, който Той е приготвил за децата Си, за да чуем един ден от Него: „добър и верен слуга, влез в радостта на Господаря Си”

Да се свети името Му, амин! Благословени да сме в Господа!

 

Сподели в