Камъни

„… и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.“
1 Петрово 2:5

Апостол Петър дава хубав пример, като оприличава християните на живи камъни. Когато се гради стена от камъни, този, който я гради, намества всеки камък според големината и формата му, така че да пасва точно и да заема правилното място в стената. Няма значение дали си „голям“ или „малък“ в Божието царство – ти си част от духовен дом и позицията ти е точно каквато трябва да бъде, за да има ред и разбирателство в този дом и той да бъде стабилен.

Днес обаче, докато си мислех за „камъните“, Святият Дух започна да ми говори чрез друг стих:

„Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него.“
Марк 1:3

Колко силно! Навремето пътищата са се правели от камъни. Нареждали ги, като за основа посипвали пясък и пак с пясък и вода запълвали фугите между тях. Святият Дух ми говори много силно за това, че ако всички изявяваме Божията любов, както ни учи Библията в 1 Коринтяни 13 глава, ако сме единни, ако никой не търси своето, не се раздразнява, а дълго търпи, то тогава Бог ни използва именно за това:

• там, където няма път, вече да има;
• там, където не е можело да се стъпва преди, вече да може да се стъпва;
• там, където не е можело да се минава, вече да може да се минава;
• там, където е имало тиня и се е затъвало, вече да не се затъва;
• там, където е имало непроходима планина, вече да бъде проходима.

Пясъкът сам по себе си е основната съставна част на пустинята, така че Бог използва именно материала на пустинята, в която сме ходили преди, като го прави да ни е полезен, да ни „слепва“, когато се съграждаме един до друг – да си служим един на друг с опита, който сме придобили от ходенето в нашата пустиня.

Пътищата, направени от камъни, са вечни. В наши дни все още има запазени такива, които са на хиляди години.

Пясък и вода! Нашата пустиня и Словото на Бог. Няма по-добър материал за слепване!