Кой е отличителният белег на Божието царство?

В християнските среди все повече се говори за Божието царство и за призива на Църквата да разширява неговото управлениена земята. Святият Дух подбужда вярващи от всички конфесии да се протегнат за нещо повече от един спокоен църковен живот, в който вярваме в Бога, но вярата ни по никакъв начин не се проявява осезаемо сред невярващите. Този глад нещо истинско да се прояви чрез нас, както се е проявило към нас в началото, когато сме повярвали в Исус, тласна Църквата в търсене на Царството и на неговото осезаемо разкриване на земята.

За да ни улеснят, проповедниците синтезират Царството така: „На небето няма болест, демонична опресия, бедност, нещастие, тъмнина. Когато Царството дойде в дадена ситуация, тези неща биват заменени със здраве, свобода, благоденствие, радост, светлина.“ Църквата започна да възприема името на Исус като нещо повече от просто правилния завършек на една молитва – вижда се на практика властта, която се съдържа в името на нашия Господ. Когато полагаме ръце в името на Исус, хора се изцеляват, демони напускат, разчупват се проклятия на развод, бедност, депресия и на тяхно място идват благословения. Когато това се случва, ние радостно заявяваме: „Дойде царството!“

Често обаче виждаме хора, които преживяват силата на Бога чрез изцеление или друго осезаемо проявление, но остават непроменени от преживяното? Те приемат благата на Царството и след това продължават по пътя си, както направиха деветима от десетимата прокажени, които Исус изцели (Лука 17:11-19). Може ли да се каже, че Царството е дошло в живота на тези хора? Ако Царството е проявление на сила, благоденствие или някое друго подобно измеримо нещо, защо в Словото пише, че Исус изцеляваше болести и немощи и проповядваше благовестието на Царството (Матей 9:35)? Ако Царството и проявленията са едно и също нещо, защо Исус каза на учениците да проповядват благовестието (Марк 16:15) и след това каза, че изцеления и други проявления на сила ще ги следват? Също така, ако Божието царство и проявленията на власт срещу тъмнината са едно и също нещо, то как ще има хора, които пророкуват и вършат чудеса в името на Исус, но няма да влязат в Царството (Матей 7:21-22)? Явно е, че Царството е нещо повече от заместване на тъмнината със светлина, проклятията с благословения, болестите със здраве и лошото с добро. Ако то се състои само в тези неща, то по какъв начин Божието царство се различава от някое друго царство? Нима йога-практиките не предлагат живот в мир и баланс? Нима няма окултисти, които извършват изцеления? Нима нюейдж движението не посочва работещи духовни практики за финансово благоуспяване? Трябва да има нещо, което различава Божието царство от всички други духовни влияния!

За да разберем термина „Божие царство“, е нужно да изследваме неговите старозаветни корени. Пророк Исая пророкува, че ще дойде Дете, Син, Който ще управлява, и че управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават (Исая 9:6-7). По-нататък (Исая 11:1-5) четем, че Божият Дух ще почива върху Него и че ще проявява чрез Него мъдрост, разум, съвет, сила, знание, страх от Господа, праведност, вярност и специално отношение към смирените. Описанието на Божието царство, което се среща най-често в Стария Завет, е време, в което Самият Бог обитава сред народа Си, който Го познава лично. Той царува над тях и ги учи на пътищата Си, като така възцарява Своята праведност между тях (Исая 2:2-4, 9:6-7, 11:1-9; Езекиил 34:24, 37:24; Захария 2:10-12, 8:1-8; 9:9-10). От тези пасажи виждаме, че Божието царство не е описание на безметежен живот, въпреки че това е един от плодовете му, а управлението на конкретен Цар, царуването на конкретна Личност. Божието царство е измерението, в което Бог е Цар – там, където се върши Неговата воля. Като имаме предвид това, за нас стават по-разбираеми думите на Исус, записани в Матей 7:23 – „не ви познавам“. В целия пасаж (Матей 7:21-23) Той подчертава нуждата да се върши волята на небесния Баща, която сме научили, общувайки с Бога, и заявява, че в противен случай ние вършим беззаконие.

Управлението на Цар Исус носи Неговия отпечатък във всичко и верните Му поданици отразяват Неговия характер и са носители на Неговата есенция. За това е нужно не знание за Него, а познаване на Него – знанието за Царя не ни прави способни да се оприличим на Него, а личното и близко общуване с Него:

„А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.“  (2 Коринтяни 3:18)

Общуващите с Този, Който описва Себе Си като „кротък и смирен по сърце“ (Матей 11:29), се превръщат в „нищите по дух“, на които е небесното царство (Матей 5:3). Общуващите с Праведния придобиват праведност, която дори предизвиква гонение, и така е „тяхно небесното царство“ (Матей 5:10). Когато общуваме с Княза на Мира (Исая 9:6), Който обича праведността и е помазан с миро на радост повече от всеки друг (Евреи 1:9), Божието царство на мир, праведност и радост в Святия Дух (Римляни 14:17), Който взема от Христовото и ни го разкрива (Йоан 16:15), се разширява във и чрез нас.

Падналата човешка плът винаги ще търси да установи добро царство на земята, над което да не управлява Добрият Цар. Дали чрез утопичния комунизъм, дали чрез еретичните картини на едно Христово царство, което ще се установи без Неговото физическо завръщане, или чрез живот в благословение далеч от Благословителя, плътта винаги ще проявява своята най-характерна черта – желание за независимост от Бога.

„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“ (Йоан 17:3)

„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот.“ (1 Йоаново 5:20)