Кои са „по-големите дела“?

Кои са „по-големите дела“?

В 14-та глава на Евангелието от Йоан е записано едно от най-изумителните изявления на Господ Исус, направено малко преди ареста и смъртта Му на кръста.

„Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.“ (Йоан 14:12)

В това Си изявление Той говори за два вида дела, които вярващите в Него ще вършат.

Първият вид са делата, които Той вече е правил. Тук може да включим неща като прокламиране на опрощението на човешките грехове, изцеляване на болни, изгонване на демони, снабдяване на материални нужди, различни други чудеса (например, ходене по вода, смъмряне на бури и други).

Упражнявайки властта, дадена им от Исус по време на земното Му служение, учениците Му също участваха (в някои случаи, можеха да участват, но неверието им попречи) в извършването на този вид дела.

Вторият вид дела са „по-големите“ от тези, които Исус беше извършвал в ЗЕМНОТО Си служение. Какво означава това?

Слушал съм различни теории и хипотези – че това са по-мощни чудеса; че това са същите дела, но прокламирани чрез съвременните комуникационни технологии и т.н. Всички подобни тези обаче противоречат както на непосредствения контекст, така и на цялостното новозаветно откровение, и са лесно оборими.

Колкото повече разсъждавам върху темата, толкова повече се уверявам, че този вид дела са резултат от НЕБЕСНОТО служение на Господ Исус. Коя е поантата в него? Изливането на Святия Дух върху човечеството!

Това изливане беше „обещанието на Отец“, за което Исус и пророците говореха (виж статията „Какво точно е благословението на Авраам“)!

И в четирите евангелия за Исус се говори като за „Този, Който ще кръщава в/със Святия Дух“!

Способността Той да извършва това Си дело чрез нас (книгата Деяния на Апостолите описва редица случаи на ученици, използвани от Бог да предават това кръщение на други) е нещо, което дори най-близките последователи на Исус нямаха преди Възнесението Му.

Дори магьосникът Симон разбираше, че кръщението в Духа е отличителният белег на пълнотата на Царството (Деяния 8:9-24). Той не поиска да купи нещата, които съпровождат това кръщение – като например изцелителната и освободителната сила. Той поиска способността да предава кръщението в Духа, защото малко или много разбираше, че това е кръщение/потапяне в самия живот на Бог!

Време е и ние като Църква да осъзнаем същото!

Сподели в