Коя е „правата вяра“? (3) – Заблуда # 2: „Права вяра“ е да имаш правилно разбиране за Божия характер“

Коя е „правата вяра“? (3) - Заблуда # 2: „Права вяра“ е да имаш правилно разбиране за Божия характер“
от

В предната част разкрихме първата заблуда относно правата вяра. В тази част ще разгледаме втората, която гласи, че правоверието е се заключва в това да имаме правилно разбиране за Божия характер.

Най-често хора приемат това твърдение за истина след дадено преживяване с Бога, което остава белег върху тях. Така едни, които имат преживяване с Божията святост, започват да идентифицират „правата вяра“ с разбирането, че Бог е свят; други, които преживяват Божията любов, са с убеждението, че човек е в правата вяра, ако познава любовта на Бога и т.н. Списъкът с Божиите качества е безкраен, а едно духовно преживяване, което разкрива която и да е черта на Неговия характер, е често толкова интензивно и разтърсващо, че то остава трайна следа върху нас. Но нашето богословие не може и не бива да бъде градено върху духовни преживявания, дори да е явно, че тези преживявания са ни дадени от Самия Бог.

Пример за това как едно преживяване с Бога може да тласне човек в неправилната посока е реакцията на Петър, когато той, заедно с Яков и Йоан, вижда преобразения Исус и става свидетел на Неговия разговор с Моисей и Илия (Матей 17:1-8). Преживяването е толкова завладяващо за Петър, че той пожелава завинаги да остане на тази планина! И днес мнозина християни, които ревностно преследват Бога и имат глад за духовни преживявания, могат да прекарат цели десетилетия на планината на Божията радост, благодат, святост, любов, мъдрост, снабдяване, чудеса, духовни дарби… Така светлината от Бога, която е била с цел да ги просветли в дадена област за определен сезон, всъщност ги заслепява за правилния път и тя самата заема мястото на „правата вяра“ за тях. Те започват да приемат  това откровение като център и фокус на Писанията, да тълкуват всичко, което може да бъде изтълкувано през неговата призма, и да игнорират пасажите, които показват, че това откровение не е основа, а периферия на християнската вяра. Повечето лъжеучения биват заченати по този начин – искрени християни, гладни за Бога, преживяват нещо от Бога и то става основа за тях до степен, че измества фокуса от правия път. Нека дам два примера:

1. Лъжеучението на хиперблагодатта е заченато в сърцата на хора, които дълго време са били под робството на легализма, себеправедността и самоосъждението – два от киселите плодове на „движението на святостта“ в САЩ през миналия век, което е било започнато от хора, които са преживяли Божията святост и тя е станала тяхната дефиниция за „правата вяра“! Идва момент, в който Бог поради милостта Си им разкрива истината, че единственият начин, по който те могат да са Му угодни, е чрез пълна вяра в достатъчността на изкупителната жертва на Исус Христос. Откровението е толкова силно за тях – тази истина ги освобождава от робството, което ги е държало в плен с години – и те започват да прокламират надлъж и нашир „Бог ме приема! Исус е извършил всичко! Неговата жертва е достатъчна!“ За тях тези думи означават: „Вече няма нужда да се опитвам да угаждам на Бога сам чрез моята собствена праведност – аз съм приет заради Исус!“. Но когато това послание се превръща в централно за тях и за служението им – когато то става „права вяра“ – истината, която е подействала, за да освободи тях, се превръща в лъжата, която заробва слушателите им и ги отдалечава от Бога. Защо се случва това? Защото откровение, което Бог е дал лично на тях в даден момент с цел да ги освободи от конкретна окова или лъжа, с която врагът е имал власт в живота им, се превръща в централна доктрина на вярата им. За съжаление, думите „Бог ме приема! Исус е извършил всичко! Неговата жертва е достатъчна!“ в ушите на един неновороден човек, който няма съзнание за своя собствен грях и недостатъчност спрямо Божия стандарт, са абсолютно безсмислени: „Разбира се, че Бог ме приема – какво ми е?“, „Какво е имал да върши Исус?“, „Жертва, достатъчна за какво?“ Това е защото лъжеучението на хипеблагодатта дава решението на проблема, без да посочва проблема, а истинското евангелие предава добрата новина за Спасителя, след като човек първо се е сблъскал с лошата новина за своята окаяност и безнадежност. Единствено, когато човек се е спречкал с тъмнината в своето собствено сърце и е разбрал, че той е напълно неспособен да се справи с греха сам, той може да оцени жертвата на Исус и да се зарадва искрено в спасението, което Бог предлага. Именно в такъв контекст Бог дава това силно преживяване, което разкрива достатъчността на жертвата на Исус на основателите на движението на хиперблагодатта! А начинът да помогнем на неспасените да преминат от смърт в живот, е да им послужим така, както на нас е било послужено, когато сме се покаяли за първи път:

– някой ни е благовестил и ни е посочил стандарта на праведност от Писанията, който Бог изисква (Матей 5:21-48);

– докато са ни проповядвали словото, Святият Дух е разкрил нашия грях, праведността на Исус и съда, който заслужава всеки, който не приеме жертвата на Божия Син (Йоан 16:8-11);

– ние сме се покаяли от греха си, отвърнали сме се от живота, който сме живели в независимост от Бога, и сме приели Исус Христос за свой Спасител и Господар на живота ни (Йоан 3:16);

– били сме новородени вследствие на вярата ни в Исус (Йоан 3:5Римляни 10:9).

2. Хора, които действително преживяват Божията чудодейна сила в живота и служението си, било то чрез свръхестествено изцеление, или свръхестествено финансово снабдяване, също могат да бъдат изкушени да приравнят тези проявления с „правата вяра“. Освен че тези хора започват да пречупват всичко в Писанията през призмата на знаменията и чудесата, тези проявления могат до такава степен да станат доказателство за Божието благоволение в живота и учението им, че да изгубят трезва преценка за своето реално духовно състояние. Писанията са категорични, че чудеса могат да се проявяват дори чрез лъжеслужители, а за врага ни няма нищо по-лесно от това да освобождава земни ресурси (Матей 4:8-9) и фалшиви чудеса (2 Солунци 2:9), ако това ще „узакони“ дадено лъжеучение. Разбира се, не всички, които дефинират правата вяра с проявления на чудеса, стигат до морален компромис и фалшиви чудеса, но поставяйки фокуса си върху неправилното нещо, те биват заслепени за истинската права вяра и стават проводници на учение, което поставя акцент върху аспекти на християнската вяра, за които Писанията свидетелстват, че са от второстепенно значение. Когато Исус съветва седемдесетте: „…недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата“ (Лука 10:20), Той не само посочва, че властта, която Той дава на вярващите е от второстепенно значение, но показва също, че дори Божиите духовни дарове могат да бъдат употребени неправилно.

В следващата част ще насочим вниманието си към третата заблуда относно правата вяра.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в