Коя е „правата вяра“? ( 8 ) – „Здравите думи на нашия Господ Исус Христос“
by Лина
В предната част от това поучение изучавахме страненето от „друго учение“ като първия елемент на живота, посветен на правата вяра. В тази част ще опишем втория елемент от правата вяра – „здравите думи на нашия Господ Исус Христос“.
Старогръцката дума, която се превежда като „здрав“ в тази фраза е ὑγιαίνω (хюгиайно/игиено) и означава също „неповреден; правилен; точен; верен“ (5198 в Старогръцко-български речник на Новия Завет, 2010 г.). Други производни значения на думата са „разумен; балансиран; цялостен; функциониращ холистично с другите части“.
Кои Христови думи в Новия Завет могат да бъдат описани по този начин? Разбира се, от тези дефиниции, както и в контекста на следващата фраза в стиха, става явно, че апостол Павел говори за Христовото поучение, познато днес като „Проповедта на планината“. Най-подробният текст на това поучение намираме в евангелие от Матей 5 – 7 гл., по-съкратеният му вариант е в Лука 6:17-49, а по-малки части от него намираме в Марк 4, 9, и 10 гл., Лука 12 – 14 гл. и Лука 16 гл.
Дори само четейки контекста на Проповедта на планината в Матей 5 гл., можем да разберем, че това поучение съдържа основополагащото послание в живота и служението на Исус. След като Господ успешно устоява на изпитанията на дявола в пустинята (Матей 4:1-11), Той започва да призовава слушателите Си към покаяние поради наближилото Небесно царство (Матей 4:17), да изцелява и да освобождава хора от демони (Матей 4:23) и кани първите Си ученици да Го следват (Матей 4:18 – 22). Свидетелството на Йоан Кръстител за Него, както и чудесата, които Исус извършва, привличат вниманието на тълпите към Него, но Той все още не бе поучавал и съответно не бе разкрил същността на царството, което бе обявил за наближило. А когато се събира множество, пише, че Исус се качва на хълм и „като отвори устата си, поучаваше ги“ (Матей 5:3). Фразата „като отвори устата си“ изразява тържествеността, с която Исус започва поучението Си – става ясно, че посланието, което следва, е от първостепенна важност. Виждаме, че главната цел Исус да събере множествата е била, за да им предаде посланието Си и за да им разкрие фокуса на Божието царство – „правата вяра“, която е и темата на настоящата статия.
Проповедта на планината започва с блаженствата – девет изказвания, с които Исус описва блажените хора според стандарта на Небесното царство, за което Той проповядва. Чрез блаженствата Господ подчертава една от основните разлики между старозаветните Божии благословения към народа Му и благословенията, които Той има за нас в Новия Завет. Благословенията към израилтяните в Стария Завет са предимно в областта на материалното: благословение на всяко местонахождение (Второзаконие 28:3, 6); изобилие от блага, потомци, добитък и реколта (Второзаконие 28:11); навременен дъжд (Второзаконие 28:12); благословение върху житниците, земята и делата им (Второзаконие 28:8); закрила от неприятелите им (Второзаконие 28:7, 10); материално богатство (Второзаконие 28:12). Блаженствата, които Исус изброява в Проповедта на планината, са свързани с нематериални характеристики, придобивки и притежания на вътрешния човек: нищ дух; скърбене; кротост; глад и жажда за праведност; милостивост; чисто сърце; миротворство; да бъдеш гонен заради правдата; да бъдеш хулен, гонен и клеветен заради Исус (Матей 5:3-11). Тези характеристики са присъщи на новия дух и новото сърце, които Бог в Стария Завет обещава, че ще вложи в народа Си, като един ден ги очисти от греховете им и вложи Духа си в тях (Езекил 36:25-27). Бог изпълнява това Свое обещание чрез Своя Син, чиято жертва на кръста ни очиства от греховете ни и Който ни кръщава със Святия Дух в настоящата диспенсация. Разбира се, имало е Божии хора и в Стария Завет, които са разбирали преди времето си колко по-висши са нематериалните Божии благословени. В Псалм 51 цар Давид споменава няколко от блаженствата, за които четем в Матей 5, като копнеж за праведност (Псалм 51:6-7) и изисква за себе си чисто сърце (Псалм 51:10), съкрушен дух (Псалм 51:17) и способност да показва милост към грешниците (Псалм 51:13). На Давид, както и на други старозаветни пророци, които като него са търсили да познават Божието сърце, Бог бе разкрил същността на Новия Завет преди времето, в което той щеше да бъде въведен чрез идването на Господ Исус Христос и преди Господ да изложи първото учение относно новонастъпилата диспенсация в своята Проповед на планината.
Още нещо, което е било загатнато в Стария Завет, но сега е изложено на светлина в Проповедта на планината, е естеството на духовния конфликт, в който човечеството се намира. Поразяването на езическите народи и завземането на тяхната територия, в които Бог води Израил в Стария Завет, е бил физически преобраз на духовната борба, която вярващите водим днес. Както израилтяните с Божията сила са надделявали над езическите племена, така ние днес чрез Святия Дух сме призвани да надделяваме над греха в живота ни и да довеждаме и други до свобода от греха и смъртта чрез благовестието за Исус Христос. Дали сме в правата вяра зависи от нашето отношение именно към борбата с греха и тъмнината: първо, дали разпознаваме, че сме призвани към такава борба и, второ, дали и как участваме в нея. Проповедта на планината ясно разкрива не само, че такава борба съществува и че всички Христови последователи сме призвани да участваме в нея, но и начина, по който да воюваме успешно в тази битка.
В блаженствата (Матей 5:3-12) Исус ни разкрива каква е ценностната система на Божието царство и какви личностни характеристики са присъщи на хората, които вървят в пътя на правата вяра.
В следващата част ще насочим вниманието си към първото блаженство от Проповедта на планината.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.