Лъжеслужителите, облечени в истина

Лъжеслужителите, облечени в истина
от

Едно от сериозните предупреждения към нас в Новия Завет е относно лъжепророците, лъжеучителите и проявленията на заблудителните и антихристки духове в последното време. Но за да имаме адекватна позиция по тази жизненоважна тема, за нас е нужно да изследваме Писанията и да видим какво те ни казват по този въпрос. Нека първо да изобличим една от главните заблуди относно лъжепророците и лъжеучителите, която върлува в християнските среди, а именно мисленето, че те са явни и лесноразпознаваеми.

Често срещана заблуда относно лъжеслужителите

В християнските среди често се чуват изказвания като „Ванга е лъжепророк“ и „Дънов и Муун са лъжеучители“. Въпреки че тези твърдения изразяват една важна и истинна позиция относно хора като Баба Ванга, Петър Дънов и Сан Мьон Муун, а именно, че те не са служители на (библейския) Исус Христос, тези изказвания не са коректни спрямо дефиницията на „лъжепророк“ и „лъжеучител“, която се дава в Писанията.

Първата причина е, че в Библията ясно се казва, че за разлика от лидерите на фалшивите религии, лъжепророците и лъжеучителите са сред нас (2 Петрово 2:1) – т.е. между вярващите в църквата, и излизат от нас (1 Йоаново 2:19).

Второ, лъжепророците са в „овчи кожи“ (Матей 7:15) – т.е. трудно могат да бъдат разпознати от другите вярващи, защото външно по всичко приличат на овцете.

Трето, лъжеслужителите наричат Исус техен „Господ“ – дори често го повтарят (Матей 7:21) – и вършат своите дела в името на Исус, като в Негово име те пророкуват, изгонват демони и вършат чудеса (Матей 7:22). Според тези Библейски критерии за лъжеслужителите нито Ванга, нито Дънов, нито Муун  могат да бъдат наречени такива. Те са обикновени окултисти и проповедници на фалшиви религии, които лесно могат да бъдат разпознати като проводници на тъмнината поради очевидните разлики между техните учения и тези, изложени в Библията.

Най-важното пособие за нас

Ако лъжеслужителите са сред вярващите и външно трудно могат да бъдат различени от обикновените проповедници, тогава ние не трябва да разчитаме на  сетивата си, за да ги разпознаем, а на единствената сигурна и непоклатима истина – виделината за нозете ни – Божието непроменимо и неоспоримо писано Слово, Библията. Дерек Принс преди години казва, че харизматичната църква е перфектната среда за издигането на антихриста, защото повечето харизматици са „луди по свръхестественото, и като цяло невежи относно Писанията“. За съжаление Принс дава едно много вярно описание на по-голямата част от харизматичните християни днес. Много харизматици си правят умозаключения относно дадено учение, служение или дух, на базата на своето „водителство“, като казват „усетих в духа си“, „преживях“, „почувствах“. Но всяко „водителство“, което противоречи на писаното Божие слово, е заблудително, независимо колко добре ни кара да се чувстваме и с колко добри и положителни доводи ни говори.

Друга опасност, която върлува в нашите среди, е мисленето, че ако сме искрени и с ревностни сърца за Бога, ще бъдем защитени от всякакви заблуди. Писанията ясно казват, че Божиите хора погиват поради липса на знание (Осия 4:6), а не поради липса на сърдечност. Ако беше нужно само сърце, без разбиране и без богословски акуратно знание и ограмотяване, тогава Исус не би прекарал толкова голяма част от земния си живот в проповядване. И нито Павел, нито другите апостоли, нито църквата през вековете биха посветили толкова сили и време да поучават в правата вяра и да се борят срещу ересите и лъжеученията. Познаване и изпитване на всичко чрез писаното Божие слово е най-мощното оръжие, което имаме срещу заблудата.

По кои белези не можем да разпознаем лъжепророците?

Добрата новина е, че, независимо какво врагът се опитва да внуши по темата, Библията предоставя един доста ясен и детайлен портрет на лъжеслужителите. Писанията ни инструктират относно техните учения, характера и начина им на живот, за да бъдем способни да ги разпознаем и да постъпим адекватно. Но, преди да се научим как да разпознаваме лъжеслужителите, е важно да разберем кои не са критериите, по които можем да ги разпознаем. Първото място, в което се говори за лъжепророците в Новия Завет, е в Матей 7:15 – 27, където виждаме, че лъжепророците наричат Исус Господ и пророкуват, вършат чудеса и изгонват демони в Негово име (Матей 7:22). Тук виждаме, че първият критерий, по който не можем да отсъдим дали някой е лъжепророк, или не, е това дали той изповядва Исус Христос за свой Господ. Един служител може да говори и да проповядва за Исус и въпреки това да бъде лъжепророк. Вторият критерий, по който не можем да решим дали някой е лъжепророк, е проявата на духовни дарби и сила в името на Исус. А колко често хора около нас или ние самите сме препоръчвали даден служител именно заради това, че той или тя изповядва Исус Христос като Господ и върши дела в Негово име? 

В контекста на това кои критерии не са меродавни за разпознаване на лъжеслужители е важно да се отбележи, че лъжепророците в Матей 7 глава защитават своето служение като посочват, че делата им са били вършени в името на Исус. Това са хора, дълбоко убедени в своята правота и в божествения произход на тяхното служене, и самите те са учудени от отношението на Исус към тях. Тези хора са дотолкова утвърдени в себепреценката си, че когато се затваря вратата пред тях в паралелния пасаж по темата в Лука (13:24-30), те започват да хлопат по вратата с думите: „Господи, отвори!“ Този образ за лъжепророците е важен по две причини. Първо, когато се използва думата „лъжепророк“, в умовете на хората изникват образи на хора, които съзнателно заблуждават другите – един вид троянски коне, скрити и действащи подмолно, с ясни и злонамерени цели. Най-често хората си представят лъжепророците като дошли в стадото отвън, изпратени от дявола на мисия да унищожат църквата стратегически, методично и с пълно разбиране за своите действия. Това може да е един добър сценарий за холивудски филм, но, както виждаме в пасажите в Матей и Лука, тази картина за лъжепророците е богословски невярна. Лъжепророците до последно, дори пред самия Исус, отстояват своята невинност.

Втората причина, поради която е важно да се спрем на учудването на лъжепророците (когато Исус ги отпраща) – то ни разкрива, че те са имали взаимоотношение с Исус. Те разпознават Исус, когато Го срещат. Това означава, че тези хора са имали духовно преживяване с Исус, ходили са донякъде с Него, следвали са пътя Му отчасти и са били „християни“. Това може да е учудващо за някои, но в 2 Петрово 2:1 сме предупредени, че ще има лъжливи учители „между [нас]“, които „се отричат даже от Господаря, Който ги е купил“. Кой може да бъде наречен „купен от Исус“ освен човек, който е преживял новорождение?

 В 1 Йоаново 2:19 се казва, че антихристите излизат „от нас“ и след това се отделят. В Евреи четем нещо повече – не само че е възможно вярващ да отпадне от Христос, но че това може да се случи дори с християнин, който е имал силни духовни преживявания – човек, който е бил причастен на Святия Дух, вкусил от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век (6:4-8). Следователно, в контекста на Словото можем да кажем, че човек може да започне служението си действително като Божий служител, живеещ и действащ според силата, която Бог дава, да проповядва Божието слово с дълбоко откровение, но да настъпи промяна в него, която да го отклони и той да завърши пътя си като лъжеслужител. Затова, четейки относно това как да разпознаваме лъжепророците, ние трябва преди всичко да разберем, че всеки от нас, всеки вярващ, може да се превърне в лъжепророк и че никой не е застрахован, независимо колко духовни преживявания сме имали и колко искрено сме приели и изповядваме Исус Христос. Четейки относно белезите на лъжеслужителите, ние първо трябва да сравним себе с Писанията в тази светлина. След това можем да отсъждаме за други служители, като винаги съзнаваме, че целта ни е да разпознаем лъжепророческия дух, защото борбата ни не е срещу кръв и плът (Ефесяни 6:12).

Белезите на лъжепророците

Библията, непогрешимото писано Божие слово, е винаги актуална, затова белезите и предупрежденията относно лъжепророците към ранната църква са валидни и за църквата днес. Колкото и да сме модерни, културни, образовани, имащи достъп до високи технологии днес, сравнено с църквата в първи век, ние по нищо не се различаваме от тях що се отнася до реалностите на живота като греха, плътта, пътя за спасение, влиянието и взаимодействието с духовния свят и пр. В Библията Господ Исус, апостол Павел, апостол Петър и апостол Йоан обрисуват един доста подробен и, разбира се, последователен образ на лъжепророците, който е от жизненоважно значение за всеки християнин.

Първата характеристика на лъжеслужителите се намира в Матей 7 глава. Двата стиха, предхождащи предупреждението на Исус да се пазим от лъжливите пророци, гласят:

„Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“ (Матей 7:13-14)

От тези стихове научаваме, че лъжепророците са свързани с влизане през „широка порта“ и ходене по „пространен път“, които водят до унищожение. В Йоан 10:9 Исус нарича Себе Си „портата“, а в Йоан 14:6 – „пътят“. От горните стихове следва, че лъжепророците са хора, които представят един много „широк“ образ за личността на Исус и за нашето ходене с Господа. „Широкият“ образ прикрива факта, че Исус не е само име, а жива Личност. Като личност Той има конкретно мнение по дадени въпроси – има неща, които са Му угодни, и неща, които не са Му угодни. За разлика от нас, хората, и света, в който живеем, Исус не се променя – Неговите предпочитания винаги са били едни и същи – преди въплъщението Му, когато е на земята в първи век, така и днес. Лъжепророците представят един едностранен образ на Христос, като най-често игнорират стандарта на поведение, който Господ изисква, и цената на това да бъдеш Негов последовател. Те не само представят един фалшив образ за Христос, но самите те дават „лоши плодове“ (Матей 7:16-20), като вършат „беззаконие“ (Матей 7:23) и „неправда“ (Лука 13:27).

Погрешно тълкувание на термините

За съжаление една от причините, поради които християните сме неспособни да разпознаем лъжеслужителите е фактът, че поставяме дефиниции на термините „добри/лоши плодове“, „беззаконие“ и „неправда“, които са повече повлияни от културата, в която живеем, отколкото от Писанията. Под „беззаконие“ ние често си представяме пиянства, убийства, измами, кражби, прелюбодейства и други подобни явни грехове. Затова един служител, който е верен на брачния си партньор, трезвеник и външно изглежда честен и почтен, автоматично се изключва от категорията „лъжеучител“. Това е голяма заблуда. Много светски хора са верни съпрузи, отдадени родители, честни и почтени, и същевременно нямат нищо общо с Христос. Последователи на явни лъжеучения като Свидетелите на Йехова и Мормоните са едни от най-честните и почтени граждани в света!

Това, което отличава лъжепророците, не са явни грехове – как би могъл един лъжепророк да заблуди някого, че е Христов служител, ако е пияница или открит прелюбодеец? Затова самият Исус ни предупреждава, че лъжеслужителите са облечени в „овчи дрехи“ – външно по всичко приличат на Божиите служители, но „отвътре са вълци грабители“ (Матей 7:15). Именно това „отвътре“ разграничава лъжеслужителя от Христовия служител, но за съжаление когато хората категоризираме дадено служение, ние често говорим за неговите външните прояви. Когато казваме, че някой има „много плод“ или принася „добри плодове“, имаме предвид, че чрез него или нея хора се спасяват, изцеляват, освобождават, че той или тя е добър проповедник, че познава Библията, че провежда големи събрания, че е направил това или онова за Бога. Но ако това всъщност е плодът, за който Исус говори в този пасаж, тогава защо Той отпраща от Себе Си хора, които са вършили всички тези неща в Негово име? Пасажът в Лука, който говори за лъжеслужителите, завършва с думите „има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни“ (Лука 13:30). Нима тук не се говори за хора, които са били „първи“ в очите на другите, които са постигали големи и видими „резултати“ за Бога? Те самите подсещат Исус за делата си (Матей 7:22), а всъщност се оказват последни, когато застанат пред Онзи, Който не гледа на лице, а на сърце (1 Царе 16:7). Разбира се, това не означава, че всеки, който има голямо служение, е лъжеслужител – това отново е опит да дефинираме лъжеслужителите чрез гледане на явното – Исус не казва „всички първи ще са последни“, а че „има първи, които ще бъдат последни“. Важното е да разберем, че плодът, за който Исус говори тук е „отвътре“, а не е в явните проявления на свръхестественото, нито в размера на дадено служение, дори всичко това да се върши в Негово име.

Кои са „плодовете“, за които Исус говори?

Ако плодовете, за които четем в Матей 7, не говорят за размера на дадено служение, нито за проявления като изцеления и пророчества, тогава какво са? Когато лъжеслужителите изтъкват на Исус своите постижения, които очакват да им осигурят достъп до небесното царство, Исус им посочва две неща – Той не ги познава (Матей 7:23; Лука 13:25, 27) и те не са вършили волята на Неговия Небесен Баща (Матей 7:21). Това са двете основни характеристики, които разграничават Христовите служители от лъжеслужителите, но за съжаление както при погрешното тълкуване на добрите/лошите плодове, мнозина от нас също имаме погрешно разбиране относно какво означава да познаваш Исус и да вършиш волята на Небесния Баща. Нека да разгледаме тези две идеи поотделно.

Познаването на Исус

Най-често срещаната погрешна представа, която имаме относно познаването на Исус, е от приемането на тази фраза като вид метафора, която варира според деноминацията ни. За едни познаването на Исус означава човек да знае Библията наизуст, за други означава човек да има много откровения за духовния свят, за трети – човек да върши чудеса и знамения, за четвърти означава човек да се отдаде на благотворителни дейности. Най-върлите ни доктринални спорове са породени именно поради тези различия, а най-тъжното е, че нито познаването на Библията, нито откровенията, нито чудесата, нито благотворителността са равни на познаването на Исус. Не биха могли да бъдат, защото Исус е личност, а не дейности или начин на живот. Да, познаващите Исус познават Словото Му (Йоан 15:7), имат откровения (Матей 13:11, Марк 4:11, Лука 8:10), вършат чудеса (Марк 16:17-18, Лука 10:19, Йоан 14:12) и благотворителни дела (Матей 25:35-40), но тези дейности сами по себе си не са познаването на Исус – те са следствия от връзката ни с Исус, но не самото взаимоотношение. Все пак почти няма духовно движение в света, което да няма свои свещени книги, документирани „чудеса“, да не предлага духовни познания и преживявания и да не препоръчва благотворителността като добродетел!

Единственото,  което разграничава християнството от всички религии, учения и духовни практики, е именно познаване Личността на Бог – взаимоотношение със Самия Него. Познаването на Бога не само разграничава Христовите служители от лъжеслужителите – в Стария Завет то е препоръчано като най-висша ценност от самия Бог (Еремия 9:24), а в Новия Завет то дефинира какво е „вечен живот“ (Йоан 17:3, 1 Йоаново 5:20). Познаването на Бога има любовта за свой главен белег (1 Йоаново 2:4-11) и за свой основен плод (Йоан 15:1-17), и затова откровения, знамения и благотворителни дейности, лишени от любов, нямат стойност в Божиите очи (1 Коринтяни 13:1-3). Любовта е първа в списъка с плодовете на Духа, последвана от радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание (Галатяни 5:22). Всички тези плодове, за които говорят Писанията, описват характера, отношението и „атмосферата“, която Христовите служители носят – т.нар. Христоподобие. Никъде в списъка с плодовете на Духа не виждаме откровения, изцеления, освобождения, пророчества, големи събрания и служения – категориите, които често използваме, за да определим даден служител като „успешен“.

Вършене на волята на Небесния Баща

Разбирането ни за волята на Бащата е пряко свързана с разбирането ни относно познаването на Исус и съпътстващите го плодове. Ако вярваме, че познаването на Исус е свързано с вършене на определени дейности или придобиване на знания и духовни умения, тогава съвсем естествено ще мислим, че волята на Бащата е да постигнем тези цели. Но това поставя фокуса ни върху нашето служение към Бога – това, което наричаме наш „призив“ или „съдба“ – а не на това, върху което Писанията ни насърчават да се фокусираме, а именно опознаването на Бога, чието следствие е уподобяването ни с Христос. Тук не казвам, че вярващите нямаме конкретен призив в Бога – едни сме призвани в една сфера, други в друга, в зависимост от дарбите и талантите, които са вложени в нас. Но искам да кажа, че конкретният ни призив е второстепенен – на първо място идва общата Божия воля за нас, както е описана в Писанията. Неглижиране на общата Божия воля и насочване предимно към конкретното място или служение, което Той има за някого, прави човек уязвим за заблудите на врага и го превръща в потенциален лъжеслужител. Нека да разберем защо.

Божията воля за всеки един християнин се съдържа в една дума – ОСВЕЩЕНИЕ (1 Солунци 4:3, 7; Ефесяни 1:4; Римляни 12:1-2; 1 Петрово 1: 14-16). Освещението има две части: 1) отделяне от греха и от духа на света и 2) посвещение към Бога. Постигането на втората част зависи от изпълнението на първата, защото желанията на нашата плът и тези на Божия Дух са противоположни едни на други (Галатяни 5:17), приятелството със света е вражда против Бога (Яков 4:4) и тези, които обичат света, нямат любов към Бащата в сърцата си (1 Йоаново 2:15).

Вършене на Божията воля е обратното на живот според духа на света (1 Йоаново 2:17), затова е важно да знаем какво Писанията наричат „света“. Библията ясно ни казва, че Божията воля не е да бъдем физически отделени от света (Йоан 17:15, 1 Коринтяни 5:10), а да бъдем сол и светлина в него (Матей 5:13-16). „Светът“, който е обратен на Божията воля, е описан в 1 Йоаново 2:16 като „желанията на плътта, похотта на очите и надмеността в живота“. Тези три категории са най-точното описание за широката порта, за която Господ ни предупреждава, и ако човек не се е посветил, първо, да изкорени света от сърцето си, тогава неговото служение или изпълнението на неговия призив в Бога ще е просто платформа, на която той ще угажда на плътта си, бидейки воден от духа на света. Разбира се, колкото по-голямо е едно служение, толкова по-опасно е то за човек, който не е преборил света в себе си. Тук важи поговорката: „Ако дяволът не може да спре някого, той го засилва.“

Отново е важно да поясним, че лъжеслужителите не знаят, че са заблудени. Те, както и техните последователи, са убедени, че са в Божия път, най-често защото вярват, че служението им принася нужните плодове – откровения, духовни дарби, проявления на сила, видим растеж на тяхното влияние и пр. – но, както видяхме, това не са плодовете, за които Писанията говорят. Когато духовността се превърне в инструмент за угаждане на плътта, човек се превръща в лъжеслужител, който използва своите дарби и познанията си за духовния свят повече за постигане на светски цели, отколкото за вършене на Божията воля. Проповядване от Писанията и вършене на чудеса и знамения в името на Исус са овчите кожи, за които Господ ни предупреждава, а светските мотиви в сърцето и угаждането на плътта е онова „отвътре“, което прави тези служители „вълци грабители“. Както казахме, освен чрез дарба разпознаване на духове, която да ни даде прозрение относно мотивите на даден служител и дали той е воден от Божия Дух, единственият начин, по който можем да разпознаем един лъжеслужител е, ако доловим, че той или тя тълкува и проповядва от Писанията според духа на света. Нека да разгледаме някои от тези начини, по които лъжеслужителите използват Писанията.

Поучение, проповядване и служене според духа на света

Както казахме, светът са „желанията на плътта, похотта на очите и надмеността в живота“ (1 Йоаново 2:16). Нека първо обърнем внимание на начините, по които лъжеслужителите използват Писанията за угаждане на желанията на плътта. 

Желанията на плътта

Живот според „желанията на плътта“ е живот, воден от нашите нужди и желания – всички копнежи, центрирани в нашата човешка природа, които следваме, без да имаме интерес каква е Божията воля. Когато следваме желанията на плътта, ние започваме да вършим и нейните дела, които са греховни, защото самата плът е греховна. В Галатяни 5:19-21 тези дела са описани като „блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни…“ Както казахме в началото, лъжеслужителите най-често са хора, които започват своя християнски път и дори своето служение, водени от Божия Дух, но впоследствие се отклоняват, поради факта че не са преборили света в себе си. Съответно сексуалната нечистота, пиянството и гнева не са сред видимите прояви на плътта сред лъжеслужителите, защото тези грехове са едни от първите, с които човек се преборва след като повярва. Така един лъжеслужител може да живее в абсолютна сексуална чистота, трезвеност и да няма прояви на гняв, и следователно коректно да използва Писанията, проповядвайки относно тези грехове. Затова ние ще се фокусираме само проявите на нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления и зависти у лъжеслужителите. За да вникнем по-дълбоко в смисъла на думите, ще използваме Старогръцко-Българския Речник на Новия Завет, издаден през 2010 г.

Думата „нечистота“ (ἀκαθαρσία – акаТарсия) се използва в преносен смисъл в този пасаж и означава духовна нечистота, безнравственост, порочност. Апостол Павел използва тази дума в 1 Солунци, където той уверява солунската църква, че в неговото увещание не е имало самоизмама, нечисти подбуди и лукавство, защото не е говорил, за да угажда на човеците, а на Бога (1 Солунци 2:3-4). Тук Павел ни разкрива един главен корен на духовната нечистота, който също е един от главните грехове на фарисеите – копнежът човек да бъде разпознат от хората, приемането на слава от човеци (Йоан 5:44, 12:43). Писанията ни предупреждават, че страхът от човеци е примка, и че упованието ни трябва да е в Господа (Притчи 29:25). Казано ни е, че чрез страха от Господа се отдалечаваме от примките на смъртта (Притчи 14:27), и че той е началото на мъдростта (Притчи 1:7, 9:10). Когато страхът от човеци е водещ при даден служител, тогава неговите или нейните проповеди най-често са водени от нуждите или очакванията на слушателите. Служението става човекоцентрирано вместо богоцентрирано и се отваря врата нечисто духовно влияние. Писанията ни казват, че взаимоотношението между лъжеслужителите и техните последователи е двустранно – от една страна, лъжеслужителите подмамват хора, „водени от различни страсти“ (2 Тимотей 3:6), а от друга, хората, които не търпят „здравото учение“, търсят учители „по своите страсти“ (2 Тимотей 4:3). Това, което свързва лъжепроповедниците и техните последователи, са страстите, към които ще насочим нашето внимание.

Думата „сладострастие“ (ἀσέλγεια – аселгейа) също означава „похотливост, ненаситно желание за удоволствия“. Обратни на сладострастието са умереността и благодарността, които винаги са били считани за богоугодни добродетели от християните през вековете, но поради влиянието на консуматорската култура върху църквата, започнало през двадесети век, поучението за умереността започва все по-рядко да се проповядва от амвоните. На нейно място идват поучения, които служат за легализиране сладострастието – „бесовски учения“ (1 Тимотей 4:1) и „гибелни ереси“ (2 Петрово 2:1) – като „Бог е Бог на изобилието, затова Той иска да имаме изобилие във всичко“ и „Бог е създал всяко едно от твоите желания и Той ще задоволи всяко едно от тях“. Разбира се, подобни учения съдържат елементи на истина в себе си, но като цяло противоречат на новозаветната доктрина за опасността от сеенето в плътта (Галатяни 6:8).

Вместо да ни насърчават да преследваме нашите желания и да третираме Бог като Дядо Коледа или духа от вълшебната лампа, Писанията казват, че Божията воля за нас е да бъдем благодарни във всякакви обстоятелства (1 Солунци 5:18). Апостол Павел дава себе си като пример за човек, който е доволен във всичко – и в оскъдност, и в изобилие –  като ни разкрива, че тайната за това е самият Бог, който му дава сили (Филипяни 4:11-13). В 2 Тимотей сладострастието е една от най-изявените характеристики на хората в последните дни – те са „неблагодарни“ (3:2) и „повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога“ (3:4). Хората често тълкуват този пасаж неправилно, мислейки, че тук се говори за невярващите – ако беше така, защо Павел би подчертавал, че те нямат страст към Бога? Нима се очаква от хората от света да имат страст към Бога? В следващия стих ни се казва, че тези хора имат вид на благочестие, но са отречени от силата му (2 Тимотей 3:5) – нима светските хора имат такъв вид? (Очевидно е, че силата на благочестието в този пасаж се изразяава в характер, а не в свръхестествени проявления, както често се цитира този стих извън контекст!) На края на този стих Павел предупреждава Тимотей да отбягва такива хора, подобно на начина, по който съветва църквата в Коринт да страни от неморални хора, които наричат себе си братя (1 Коринтяни 5:11). 2 Петрово също ни казва, че лъжеучителите, които въвеждат тайно гибелни ереси и използват престорени думи, са движени от „користолюбие“ (πλεονεξία – плеонексия) (2:3, 14) – желание за повече, алчност, лакомия, ненаситност. За тях се говори, че вършат „похотливи дела“, които „мнозина ще последват“ (2:2), и че с „нечисто пожелание следват плътските страсти“ (2:10) и „смятат за удоволствие всекидневния разкош“ (2:13). Казано ни е, че тези лъжеучители „презират властта“ (2:10). Тази фраза често се изважда извън контекст и се тълкува като отнасяща се за властта на църковното лидерство, но в края на този стих и в началото на следващия се уточнява, че става дума за невидимите ангелски власти. „Дръзки и упорити“ (2:10) лъжеучителите хулят за „неща, които не знаят“ (2:12), което, имайки предвид контекста на тяхното сладострастие, користолюбие и любов към разкоша, може да означава само, че техните гибелни ереси се изразяват в хула срещу ученията, които изобличават тези грехове – учения, които са вдъхновени от ангелските власти, назначени да служат на спасяващите се (Евреи 1:14). Тези лъжеучители се „наслаждават с измамите си“ (2 Петрово 2:13), „говорят с надуто празнословие“ (2:18) и „обещават“ на слушателите си „свобода“ (2:19). Свободата тук най-удачно може да бъде интерпретирана в контекста на този пасаж като свобода от „ограниченията“ на ученията, които се противопоставят на сладострастието, а именно умереност и отношение на благодарност.

„Идолопоклонство“ (εἰδωλολατρεία – идолатрия) е всяко едно отношение, поведение и думи, които поставят някое творение на мястото на Бога в живота на хората. В контекста на лъжеслужителите идолопоклонството се изразява най-често към самия служител. Исус ни предупреждава: „Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос и ще заблудят мнозина“ (Матей 24:4-5). Това предупреждение, както другите предупреждения относно лъжеслужителите, също най-често се тълкува неправилно. Разбира се, че врагът би дал всичко от себе си, за да направи пасажите, които изобличават делата му, най-неясни за нас! Понеже сме свикнали с думата „Христос“ („Помазаник/ът“) и я асоциираме с Исус, все едно „Христос“ е Неговото фамилно име, ние погрешно си представяме, че тези хора се представят за Него Самия – че казват думи като „Аз съм Исус Христос“. Но всъщност, това, което Исус ни предупреждава, е, че мнозина ще дойдат и ще кажат „аз съм помазан“ или „аз съм помазаник/ът“. В 1 Йоаново 2 се казва, че в последно време ще има много антихристи – приставката „анти“ не означава само „против“, но и „вместо“ – тези, които ще отричат, че „Исус е Христос“ (1 Йоаново 2:22). Тоест те отричат, че Исус е единственият „помазанИК“.  Анализирайки Матей 24 и 1 Йоаново 2, ни става ясно, че един от белезите на лъжеслужителите е тяхната тенденция да наричат себе си „помазаници“ – служители, помазани по по-специален начин от другите вярващи, които поставят себе си като хора, притежаващи специално знание и способност, от които другите вярващи се нуждаят. За да се противопостави на това, апостол Йоан уверява вярващите, че те (всички) са „помазани от Святия“ и знаят „всичко“ (1 Йоан 2:20), и заради това помазание те нямат нужда да ги учи „някой“ (2:27). Нима апостолът тук отхвърля ролята на петкратното служение? Ни най-малко! Напротив, той изобличава лъжеслужителите, които, за разлика от истинските петкратни служители – онези, които съзиждат Христовото тяло, водят към единство във вярата и познаване на Божия Син, към зрялост до достигане на ръста на Христовата пълнота (Ефесяни 4:12-13) – издигат себе си, дори в името на Исус. В тази категория влизат всички изопачения и изкривявание на доктрините за петкратното служение и духовния авторитет, както и на ексцесиите на „духовното“ бащинство и наставничество, които Господ Исус посочва като характеристики на фарисеите, като ни предупреждава, че са вкоренени в себеиздигане и че отварят вратата за гордост (Матей 23:9-12). Разликата между истинното и лъжливото помазание се описва ясно от апостол Йоан: истинното помазание ни учи да пребъдваме в Христос (1 Йоаново 2:27) – в Самия Него, живата Личност на възкръсналия Помазаник.

Думата „магьосничество“ (φαρμακεία – фармакия) – правене на магии и заклинания; чародейство, е всякаква духовна практика, която не е под ръководството на Святия Дух. Както с другите термини и фрази в тази област, магьосничеството също неправилно се тълкува от мнозина от нас. Често си представяме, че с магьосничеството може да се върши само от нехристияни – от врачки, баячки и хора, които не са се обърнали към Христос. Ако това беше така, тогава защо апостол Павел ще го подчертава като дело на плътта в посланието си към църквата в Галатия? Нима един човек може да престане с делата на плътта и може да се предаде на плодовете на Духа, без преди това да е приел Исус Христос за Господ и Спасител?

Колкото и странно да звучи, магьосничеството е често срещана практика в християнските кръгове, особено в харизматичните такива – местата, където хората вярват и желаят свръхестественото проявление на Бога в живота си. Но за хора, които не са вкоренени в Писанията, които не са активни в битката срещу страстите и похотите, и които не вървят по пътя на святостта и богопознанието, желанието за свръхестественото се превръща в примката, която ги улавя в капана на лъжеслужителите, които, както вече споменахме, до сетния си дъх са искрено убедени, че са водени от Божия Дух и че са в „правата вяра”. Магьосничеството на лъжеслужителите изглежда водено от Божия Дух, първо, защото техните духовни практики се вършат в името на Исус, и второ, защото те подкрепят своите лъжеучения чрез изопачаване на Писанията (2 Петрово 3:16). Слушателите им, „неутвърдени души“ (2 Петрово 2:14), които „едва са се отдръпнали от живеещите в заблуда“ (2:18), биват подмамени от лъжеслужителите в своите „плътски похоти“ (2:18) именно поради (нечистата) духовна сила, която е на тяхно разположение. Виждайки вярата като средство за снабдяване на своите нужди, желания и мечти, последователите на лъжеслужителите или нямат нужната духовна зрялост, или познание на Писанията, за да разпознаят заблудата, или за тях от първостепенно значение е постигането на определен духовен резултат, независимо дали източникът на свръхестествената сила е Божият Дух или някой друг дух. И лъжеслужителите, и техните последователи разчитат на това, че молитвите и чудесата са „в името на Исус“ и че се използва Библията, а дали тези молитви са по Божията воля и дали правилно се излага Словото на истината (2 Тимотей 2:15), на това не се отдава толкова голямо значение. Важното е да работи и да се случват нещата – „да бъда изцелен“, „да бъда благословен“, „да бъда повишен“, „да вляза в призива си“ и пр. Най-тежкото проявление на това отношение ще бъде сред онези, които ще бъдат подмамени от най-главния лъжеслужител, антихристът, който с „всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата“ (2 Солунци 2:9) ще успее да измами хората, защото „не обичат истината, за да се спасят“ (2 Солунци 2:9). Поради тяхното отношение „Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа, за да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са имали благоволение към неправдата“ (2 Солунци 2:11-12). Това са отрезвителни стихове, който подчертават колко важно е за нас да обичаме истината и Господа повече от всичко друго, дори и то да се прави в името на Исус.

Другите дела на плътта – „вражди, разпри, ревнувания, партизанства, раздори, разцепления и зависти“ – са класически съпътстващи проявления на едно лъжеслужение. Това е защото едно служение, изградено върху проявленията на плътта, които изброихме, съвсем естествено ще създаде плътски начин на възприемане на другите, както и плътски взаимоотношения. Фокус в умовете на хората ще са кой какви дарби/служения/благословения има (ревнувания и зависти), кой кого следва (партизанства и разцепления) и неприемане на различни мнения и позиции (вражди и раздори). Самите лъжеслужители непрестанно сравняват себе си с другите и своето служение с други служения, давайки оценки за качество според неправилното разбиране за плода, което разгледахме по-горе – зачитайки размерите и проявленията, вместо любовта и Христоподобието. Това ни въвежда във второто явно светско проявление у лъжеслужителите – похотта на очите.

Похотта на очите 

В Новия Завет на няколко места се говори за духовното „съдържание“ на очите. Например, „лукаво око“ е в списъка от нещата, които оскверняват човека в Марк 7:22. Но най-много информация относно очите намираме в Матей 6. Точно между предупреждението да не си събираме съкровища на земята, а на небето, и че никой не може да слугува на Бога и на Мамона в Матей 6, Исус казва:

Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ (Матей 6:22-23)

От този пасаж виждаме, че лукавото око е свързано с желание за материално обогатяване. Това обяснява защо в 2 Петрово за лъжеслужителите се казва, че „очите им са пълни с блудство и непрестанен грях“ (2:14) и след това пише, че „последваха пътя на Валаам, Веоровия син, който обикна заплатата на неправдата“ (2:15). Лъжеслужителите са оприличени на Валаам, защото, подобно на него, действат против Божията воля за своя собствена облага и като него се възползват от своята позиция за постигане на нечисти цели.

Чрез дарбата разпознаване на духове човек може да вникне зад паравана на овчата кожа и ясно да види лукавството в очите на даден служител. Но дори и без наличието на тази дарба човек може да разпознае лукавото око, ако просто се вслуша в начина, по който даден служител описва успеха. Лъжеслужителите най-често описват успеха чрез материалното, ясно показвайки, че за тях богатите са успешни, а бедните – не. В Писанията ясно ни се казва не само да избягваме „сребролюбци“ (1 Коринтяни 5:11), но дори да не споменаваме сребролюбието сред нас (Ефесяни 5:3), като сме уверени, че „нито един сребролюбец (който е идолопоклоник) няма наследство в царството на Христос и на Бога“ (Ефесяни 5:5). В следващия стих разширеният превод казва: „Нека никой не ви мами или заблуждава с празни извинения и безпочвени аргументи [за тези грехове]“ (Ефесяни 5:6). Това предупреждение от апостол Павел ни посочва важен факт относно сребролюбието – ако християнин се поддаде на този грях, той ще търси да намери извинение за него. Съответно, ако служител се поддаде на сребролюбие, то поучението му ще стане уязвимо откъм демонични вдъхновения, с които той ще търси да оправдае себе си и да легализира греха (1 Тимотей 4:1) – най-ясният съвременен пример за това е евангелието на просперитета.

Надмеността в живота

Надмеността в живота говори за постиженията, които някой е имал в този свят, и най-вече горделивото им изтъкване им като такива. Най-общо става дума за нещата, които отличават даден човек от другите, било то финансов статут, социален статут, семеен статут. Що се касае до лъжеслужителите, най-често фокусът е около тяхното служение. Те често изтъкват колко голямо е служението им, колко големи дарения постъпват или излизат от него, с кои хора се познават, на кои хора са служили, колко човека ги разпознават като духовни авторитети и пр. Ако човек не чуе началото на разказа на дадения служител, той съвсем спокойно може да помисли, че става дума за някаква бизнес компания – нейния размер, финансова тежест, влияние, партньори… Но Писанията ни казват, че „Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните“ (1 Коринтяни 1:27). Успешните неща спрямо човешките стандарти най-често не са успешни в очите на Бога и презрените неща според света често са издигнати в Божиите очи. Това се вижда ясно в живота на апостол Павел, когото мнозина съвременни лъжеслужители биха заклеймили като „религиозен“ или „човек с малко вяра“:

„Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – на ангели и на човеци; Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет на света – и досега всички ни имат за отрепки.“ (1 Коринтяни 4:9-13).

Арогантността, гордостта и себеизтъкването са белезите на антихриста (Данаил 7:11, 20; 8:9-12; 11:36, 2 Солунци 2:4, Откровение 13:5), а кротостта и смирението са белезите на Господ Исус Христос (Матей 5:3). Както казахме, липсата на Христоподобие е една от най-главните характеристики на лъжеслужителите.

Заключителни мисли

Ако можем накратко да обобщим характеристиките, които разграничават лъжеслужителите от Христовите служители, които изложихме в нашето поучение, бихме казали следното: лъжеслужителите са хора, чиито ум и сърце са в настоящия свят и век. Техният начин на живот, проповядване и служение са фокусирани върху временните неща – физическото здраве, финансовото благоденствие и социалната позиция в света. Образът, който те представят за Бог, е изкривен през призмата на временното „добро“, с почти никакъв взор към вечността. Духовните практики и учения, които те предлагат, са главно свързани с това как ние да бъдем „по-“ добре, благословени, здрави, силни, успешни, знаещи и можещи – но всичко това в плътта, не във вечната душа, което би било освещение. Спасението, което проповядват, често е спасение от нещастието, болестите и проблемите, вместо спасение от греха и вечното отделение от Бога. Освещението и богопознанието, вместо да заемат центъра на тяхното поучение, се проповядват между другото – между темите, които са важни за „тук си сега“.  Стъпвайки на полуистини, повече основани на старозаветни стихове и обещания, отколкото на новозаветното откровение за Христос, лъжеслужителите умело боравят с духовния свят, без да са предадени на водителството на Святия Дух, чийто главен белег е издигането (само) на Исус и Който на първо място изработва Христоподобие у вярващите (Галатяни 5:22-23).

Началото, средата и краят на християнската вяра се съдържат в Исус Христос, Помазаника. Той е вратата, Той е пътят, и Той е крайната цел. Христовите служители са хора, които знаят, че техният дом не е тук. Те нямат илюзии относно настоящия век и неговите придобивки, знаейки, че светът не може да им предложи нищо, което да се конкурира с небесното гражданство (Филипяни 3:20). Те знаят, че са „пришълци и чужденци“ в света (1 Петрово 2:11, Евреи 11:13) и е по-нормално да бъдат мразени от света, отколкото приемани от него (Йоан 15:18-19). Те разбират, че както Исус и те не са от света (Йоан 17:16), затова търсят и копнеят за своето отечество, което Господ е приготвил за тях (Евреи 11:16, 2 Петрово 3:13). Те са хора, които виждат Бог в творението и в настоящия свят, виждат Неговия отпечатък във всичко и са благодарни за най-малкото нещо, което получават или преживяват тук, и същевременно, парадоксално, мразят живота си тук (Йоан 12:25, Филипяни 1:23), защото, докато са тук, не са с Господа в пълнотата, която е възможна. Те мразят, че всяка сутрин се будят в плътта, която иска своето, която мрази молитвата, поста и четенето на Словото. Те мразят греха, който хлопа на вратата на сърцата им и иска да ги откъсне от живота с Бога. Те мразят, че физическите им сетива често надделяват над духовните им и така пропускат да разпознаят Бог, Който е Дух. Те виждат своите грехове, недостатъци и липси и разбират колко голяма е Божията любов към тях, не защото ще ги благослови, изцели или повиши, а защото Той, Святият, е избрал доброволно да се натовари с всички техни престъпления на Голготския кръст, за да може да бъдат спасени от вечното отделение от Бога и да живеят вечно с Него в слава. Търсейки Неговото царство, действително всичко друго им се прибавя, но това не е техен фокус, нито целта на християнския им живот.

Животът на всички Христови хора е различен на земята – някои са по-заможни, други живеят по-скромно, едни са женени, други не са, едни са здрави, други не толкова. Те всички знаят и разбират, че Господ използва земните обстоятелства, за да направи най-доброто за тях – това, което не може да се измери с пособия от този век – скъпоценното, несъпоставимото, вечното… освещение. Покорни на Бога, те са готови да служат, където Господ ги изпрати – да се молят за изцеление, да благовестват, да проповядват, да пишат, да пеят, да се трудят – но, дори и да имат радост в труда и успеха в Господа, дори там, „на нивата“, те мечтаят и копнеят за онези мигове, когато ще са насаме с Него, лице в лице, сърце в сърце, дух в Дух. Те знаят, че там, с Него, в Него, чрез Него те ще бъдат преобразени отвътре навън – ще придобият Христоподобие, чийто явен белег е любовта, която ще осмисли дните им в служение на земята до мига, когато ще настане славният час, когато Татко ще ги повика у дома.

Сподели в