Лъжеслужителите, облечени в истина (10) – Идолопоклонство
by Лина
В предната част разгледахме сладострастието като проявление в живота и служението на лъжепророците. В тази част ще разгледаме идолопоклонството в този контекст.
„Идолопоклонство“ (εἰδωλολατρεία – идолатрия) е всяко едно отношение, поведение и думи, които поставят някое творение на мястото на Бога в живота на хората. В контекста на лъжеслужителите идолопоклонството се изразява най-често към самия служител. Исус ни предупреждава: „Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос и ще заблудят мнозина“ (Матей 24:4-5). Това предупреждение, както другите предупреждения относно лъжеслужителите, също най-често се тълкува неправилно. Разбира се, че врагът би дал всичко от себе си, за да направи пасажите, които изобличават делата му, най-неясни за нас! Понеже сме свикнали с думата „Христос“ („Помазаник/ът“) и я асоциираме с Исус, все едно „Христос“ е Неговото фамилно име, ние погрешно си представяме, че тези хора се представят за Него Самия – че казват думи като „Аз съм Исус Христос“. Но всъщност, това, което Исус ни предупреждава, е, че мнозина ще дойдат и ще кажат „аз съм помазан“ или „аз съм помазаник/ът“. В 1 Йоаново 2 се казва, че в последно време ще има много антихристи – приставката „анти“ не означава само „против“, но и „вместо“ – тези, които ще отричат, че „Исус е Христос“ (1 Йоаново 2:22). Тоест те отричат, че Исус е единственият „помазанИК“. Анализирайки Матей 24 и 1 Йоаново 2, ни става ясно, че един от белезите на лъжеслужителите е тяхната тенденция да наричат себе си „помазаници“ – служители, помазани по по-специален начин от другите вярващи, които поставят себе си като хора, притежаващи специално знание и способност, от които другите вярващи се нуждаят. За да се противопостави на това, апостол Йоан уверява вярващите, че те (всички) са „помазани от Святия“ и знаят „всичко“ (1 Йоаново 2:20), и заради това помазание те нямат нужда да ги учи „някой“ (2:27). Нима апостолът тук отхвърля ролята на петкратното служение? Ни най-малко! Напротив, той изобличава лъжеслужителите, които, за разлика от истинските петкратни служители – онези, които съзиждат Христовото тяло, водят към единство във вярата и познаване на Божия Син, към зрялост до достигане на ръста на Христовата пълнота (Ефесяни 4:12-13) – издигат себе си, дори в името на Исус. В тази категория влизат всички изопачения и изкривявание на доктрините за петкратното служение и духовния авторитет, както и на ексцесиите на „духовното“ бащинство и наставничество, които Господ Исус посочва като характеристики на фарисеите, като ни предупреждава, че са вкоренени в себеиздигане и че отварят вратата за гордост (Матей 23:9-12). Разликата между истинното и лъжливото помазание се описва ясно от апостол Йоан: истинното помазание ни учи да пребъдваме в Христос (1 Йоаново 2:27) – в Самия Него, живата Личност на възкръсналия Помазаник.
В следващата част ще насочим вниманието си към магьосничеството като белег на лъжепророческото служение.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.