Лъжеслужителите, облечени в истина (14) – Заключителни мисли

Лъжеслужителите, облечени в истина (14) - Заключителни мисли
от

В предната част от това поучение разгледахме надмеността в живота като един от главните белези на лъжепророческото служение. Тази последна част е заключението на нашата тема.

Ако можем накратко да обобщим характеристиките, които разграничават лъжеслужителите от Христовите служители, които изложихме в нашето поучение, бихме казали следното: лъжеслужителите са хора, чиито ум и сърце са в настоящия свят и век. Техният начин на живот, проповядване и служение са фокусирани върху временните неща – физическото здраве, финансовото благоденствие и социалната позиция в света. Образът, който те представят за Бог, е изкривен през призмата на временното „добро“, с почти никакъв взор към вечността. Духовните практики и учения, които те предлагат, са главно свързани с това как ние да бъдем „по-“ добре, благословени, здрави, силни, успешни, знаещи и можещи – но всичко това в плътта, не във вечната душа, което би било освещение. Спасението, което проповядват, често е спасение от нещастието, болестите и проблемите, вместо спасение от греха и вечното отделение от Бога. Освещението и богопознанието, вместо да заемат центъра на тяхното поучение, се проповядват между другото – между темите, които са важни за „тук и сега“.  Стъпвайки на полуистини, повече основани на старозаветни стихове и обещания, отколкото на новозаветното откровение за Христос, лъжеслужителите умело боравят с духовния свят, без да са предадени на водителството на Святия Дух, чийто главен белег е издигането (само) на Исус и Който на първо място изработва Христоподобие у вярващите (Галатяни 5:22-23).

Началото, средата и краят на християнската вяра се съдържат в Исус Христос, Помазаника. Той е вратата, Той е пътят, и Той е крайната цел. Христовите служители са хора, които знаят, че техният дом не е тук. Те нямат илюзии относно настоящия век и неговите придобивки, знаейки, че светът не може да им предложи нищо, което да се конкурира с небесното гражданство (Филипяни 3:20). Те знаят, че са „пришълци и чужденци“ в света (1 Петрово 2:11, Евреи 11:13) и е по-нормално да бъдат мразени от света, отколкото приемани от него (Йоан 15:18-19). Те разбират, че както Исус и те не са от света (Йоан 17:16), затова търсят и копнеят за своето отечество, което Господ е приготвил за тях (Евреи 11:16, 2 Петрово 3:13). Те са хора, които виждат Бог в творението и в настоящия свят, виждат Неговия отпечатък във всичко и са благодарни за най-малкото нещо, което получават или преживяват тук, и същевременно, парадоксално, мразят живота си тук (Йоан 12:25Филипяни 1:23), защото, докато са тук, не са с Господа в пълнотата, която е възможна. Те мразят, че всяка сутрин се будят в плътта, която иска своето, която мрази молитвата, поста и четенето на Словото. Те мразят греха, който хлопа на вратата на сърцата им и иска да ги откъсне от живота с Бога. Те мразят, че физическите им сетива често надделяват над духовните им и така пропускат да разпознаят Бог, Който е Дух. Те виждат своите грехове, недостатъци и липси и разбират колко голяма е Божията любов към тях, не защото ще ги благослови, изцели или повиши, а защото Той, Святият, е избрал доброволно да се натовари с всички техни престъпления на Голготския кръст, за да може да бъдат спасени от вечното отделение от Бога и да живеят вечно с Него в слава. Търсейки Неговото царство, действително всичко друго им се прибавя, но това не е техен фокус, нито целта на християнския им живот.

Животът на всички Христови хора е различен на земята – някои са по-заможни, други живеят по-скромно, едни са женени, други не са, едни са здрави, други не толкова. Те всички знаят и разбират, че Господ използва земните обстоятелства, за да направи най-доброто за тях – това, което не може да се измери с пособия от този век – скъпоценното, несъпоставимото, вечното… освещение. Покорни на Бога, те са готови да служат, където Господ ги изпрати – да се молят за изцеление, да благовестват, да проповядват, да пишат, да пеят, да се трудят – но, дори и да имат радост в труда и успеха в Господа, дори там, „на нивата“, те мечтаят и копнеят за онези мигове, когато ще са насаме с Него, лице в лице, сърце в сърце, дух в Дух. Те знаят, че там, с Него, в Него, чрез Него те ще бъдат преобразени отвътре навън – ще придобият Христоподобие, чийто явен белег е любовта, която ще осмисли дните им в служение на земята до мига, когато ще настане славният час, когато Татко ще ги повика у дома.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в